Привет, днес мисля не просто да ви представя група, а да ви разкажа нещо толкова скучно и обичайно, че съм убеден, че всеки от нас го е изпитвал. Бях на гости на един приятел, който държи лейбъла Ugly and proud и преслушвахме разни винили и CD-та, когато обложката на една банда ме грабна и помолих да преслушаме бандата. Това, което чух преспокойно може да се нарече, че е любов от първо слушане и още на третата песен му казах, че ще си купя и този албум.
Групата се казва Prisonbitch и включва трима младежи и една девойка, които са подвизават в Аделаида (Австралия) и свирят безкомпромисен и впечатляващ thrashcore/powerviolence. Лично аз наострих слух още, когато започна интрото на албума и започнах да предусещам какво ще последва, но с началото на втората песен бях убеден, че групата е истинско попадение и от тогава насам съм изслушал албума най-малко четири пъти и с всяко следващо слушане все повече се убеждавам, че групата е истинско откритие. Музиката е с променливо темпо и с неочаквани преходи към по-бавни моменти, които създават невероятно усещане в слушателя, като същевременно запазва своята енергичност и hardcore punk атмосфера. Вокала е другата приятна изненада и ще си призная, че от Pussy Hole Treatment насам не съм бил толкова ентусиазиран да чуя такъв лаещ и злобно хапещ глас, който перфектно се комбинира с мелодията и текстове, които критикуват обществото, сцената, меркантилността на бандите, псевдо-феновете, модата, религията и всякакви други подобни проблеми, използвайки доста пряк и откровен език, понякога граничещ с откровена мизантропия. Цялата тази комбинация удря с неописуема ярост право в мозъка и те оставя като сдъвкан и изплют.
На вашето внимание ще представя техният първи и единствен за момента албум – Brain raped:
По-добра представа за бандата ще можете да получите на тяхната Myspace страница, а ако решите да си закупите диска – побързайте да пишете на uglyandproudrecords@gmail.com , защото са останали едва две бройки.
Точно каквото търся. Перфектен синхрон между вокала и групата. Нестихваща енергия и първична агресия…
А гореспоменатите Ugly and Proud имат ли някъде магазин?
За жалост нямат – лейбъла се състои от един хардкор фен, който е издал няколко банди, но всичко е на доста DIY ниво. Можеш да видиш повече информация в Myspace.
Иначе бандата е страхотно попадение лично за мен. 🙂
Няма по-хубаво от злобен вокал и инструментал, който освен всичко да звучи и мелодично.
Много ми хареса Indie kids fuck off, може би заради далечни асоциации с една песен на DK ;D. Получила се интересна комбинация между много игрив и спокоен ритъм смесен с бързо пеене.
Хубаво е когато се обръща внимание и на китарите и барабаните, не само на текстовете,гласовете и посланията,затова и много се изкефих и на последната песен-инстурментал.
И онова honey, I’m home и после яко кряскане беше много дебилно.А и имената на две песни ми направиха впечатление Super slim size zero death cult и Kill for Jesus защото ги намирам за оригинални и поучителни, което пак си е +.
Доволна съм! 🙂
оо това е гениално! поздравления за този изключителен избор! групата е великолепна наистина!
Сила са си… Има какво да се чуе, определено ми харесаха. 🙂
като се замисля, малко ми приличат на Head Wound City