Миналото лято пътувах 15 часа сам до Унгария за да видя любимата си банда, която беше в разгара на последното си турне(преди да се разпаднат) и разбирасе подмина милата родина, защото тук подобен тип хардкор почти не се слуша. Мероприятието беше цял фест, но ако трябва да съм честен отидох с едничката цел да видя Have Heart – другите банди слабо ме вълнуваха. Та стоя си аз в полупразната зала и чакам да почне събитието, излиза някакъв кльощав бял момък с доста невинно изражение, извинява се, че има проблеми с гласа поради причина, която вече не помня и обявява, че са се казват Defeater от Бостън.

Това беше първият ми контакт с тази невероятна банда, която дори и с леките проблеми на вокалиста, направи страшно шоу и беше най-запомнящата се от подгряващите групи по мое скромно мнение. После се запознах с първият им албум, които беше излезнал малко преди това – Travels и ми направи впечатление, че албума е концептуален – разказва цяла история, не е песен за песен, нещо което лично аз не бях срещал в хардкор пънка до тогава.   Бандата е модерен мелодичен хардкор пънк, вокалите са кряскащи, а текстовете са си направо поетични. Не знам колко ще им понесе на повечето фенове на хардкора, защото Defeater са си до известна степен арт 🙂

А сега ви представям второто издание на бандата, което мен направо ме отвя, Lost Ground от миналата година, което пак е концептуалено и  разказва историята на един млад мъж, който отива на война(предполагаемо Втората Световна Война)

[2009] Lost Ground