DIY LIVE: Skinpin, FEEDBACKER, Razgruha @ Grindhouse

Десети „DIY Live“ в София. Десети урок по DIY от Kontingent Records. Десето, юбилейно напомняне за това какво е „да се справяш сам“. И какво не е, естествено. Не ще подценявам нито публиката на концерта, нито четящите тук с дълги и нелепи обяснения ‘що е това DIY‘ според мен. Нито пък ще се упражнявам по четене на интернет морал, защото практиката показва, че обикновено тази претенция остава без покритие.

Но това е друга тема.

Така изглеждаше Четвъртък вечер в Grindhouse.

RAZGRUHA заместиха две от групите, планирали участие в Десетият DIY Live

 

Олдскуул хардкор-пънк/грайндкор от София. Razgruha са вече легенда

 

Апокалиптичното нойз-рок дуо FEEDBACKER е последната значителна новина около независимата сцена. Скоро – отново в студио!

 

Емоция и шум, хармония и хаос, тъй както космическите противоположности на две половини, едната – нежна симетрия, а другата грубовата мощ.

 

Електрически перфекционизъм

 

Skinpin са дуо, идващо чак от Австралия. Свирят собствен стил бърз и шумен пънк.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Из дебрите на японския ъндърграунд: Stop Jap! [Част 1]

the stalin

Бруталност и радикален израз на идеите, които стоят в основата на пънк-рок музиката, доста често на границата с абсурда и извращенията. Трудно е да се интересуваш от ъндърграунд музика и да не отправиш поглед и към страната на изгряващото слънце.

Едва ли е изненада, че хардкор пънкът в Япония звучи доста различно от която и да е друга страна по света. Няма как изолираността, историческото наследство (след ВСВ) и особеностите на азиатската култура да не окажат влияние върху субкултурите в Япония от края на 70-те.

Очевидно е също, че британската хардкор пънк и anarcho/peace punk сцена е оставила много по-голям отпечатък върху японските банди, от която и да е американска банда. Това не бива да ни изненадва предвид антиядрените и пацифистки послания на банди като CRASS, Flux of Pink Indians, Discharge и др., които без съмнение стават популярни на Изток още в самото начало.

japan-punx

Шведските и финландски хардкор пънк банди от началото на 80-те също са на почит в Япония и все още има огромен брой по-нови японски d-beat и raw punk банди, които се опитват да пеят на някой от скандинавските езици в характерния за тях стил. Експерименталната и нойз сцена също има огромно влияние върху японското пънк звучене, затова не може да не обърнем специално внимание и на артисти като Hijōkaidan, когато говорим за хардкор и пънк сцената в Япония.

Започвам тази серия от статии за японската хардкор пънк сцена с три от най-скандалните и емблематични банди, които стоят в основата на това, което наричаме японски пънк.

The Stalin

The Stalin @ Element

Една от най-култовите японски ъндърграунд банди за всички времена. The Stalin са сформирани през 1980 от 30-годишния по това време Мичиро Ендо, ветеран от войната във Виетнам, който се бие на страната на Виет Конг.

Въпреки левите си политически идеи обаче, Мичиро споделя, че името е избрано с провокативна цел. Името на Сталин е едно от най-мразените в Япония, което още повече помага за скандалния имидж на бандата. Той освен това свързва името на Сталин с извращението и превръщането в тоталитаризъм на една „иначе добра идея“.

the stalin - dendou kokeshi

През 1980 г. The Stalin издават своя първи сингъл „Dendou Kokeshi“, на чиято обложка има спринцовка с хероин забита в пенис. Малко по-късно бандата издава и още 5 песни в EP-то „Stalinism“.

Стилът на бандата е доста груб и недодялан пънк-рок ала Sex Pistols. С участията си на живо обаче, Мичиро бързо се превръща в (анти-) звезда.

С прическа тип Сид Вишъс и черен грим по лицето, Мичиро обикновено е чисто гол на сцената, изстрелвайки храчки и всякакви лайна по феновете, понякога своите собствени екскременти и урина! Мичиро дори се появява на корицата на порно списание в Токио, където позира заедно с момиче в училищна униформа.

На следващата година вземат за китарист Казуо Тамура – „Там“ от Typhus, който дава много по-хардкор звучене на групата. Останалите членове на Typhus пък създават друга легендарна банда, Gauze, които са най-старата все още активна хардкор пънк банда в Япония и заслужават особено внимание в някоя от следващите статии.

the-stalin-trash

Първата дългосвиреща плоча „Trash“ излиза през 1981 г. и всичките 2000 бройки се продават моментално. Мичиро иска да се възползва от придобитата скандална популярност и да подпише договор с голям лейбъл… както правят Sex Pistols.

Дебютът си за голям лейбъл (Rockwell Studio и Hakone Sunrise) The Stalin правят още през юли 1982 г. с плочата „Stop Jap“.

В оригиналното издание има 15 парчета, а в следващи преиздания са добавени бонус лайв изпълнения и кавъри на The Doors и The Stooges. Стилът на бандата е вече доста по-изчистен. Вече има открояващи се влияния от The Clash, както и ясни антифашистки и политически послания. По отношение на текстовете, Мичиро ги нарича „танку“ (от танкове и хайку).

През същата 1982 г. The Stalin участват и в култовия японски киберпънк филм Burst City (Bakuretsu toshi). Действието във филма на Сого Ишии се развива в мрачно, пост-апокалиптично Токио, където банди от пънкари и рокери-расисти се бият помежду си, и едновременно с корумпирани ченгета.

Във филма The Stalin свирят в изоставена фабрика, където Мичиро изритва от сцената расистката банда The Rockers и гневно излива анархистки лозунги от мегафон. В лентата на Сого Ишии има много насилие и анархия, които дават основата на друга култова японска банда GISM (мото им е Anarchy & Violence). Всеки във филма мрази полицията, а накрая заразени от радиацията зомбита тотално изтрещяват и настава зомби апокалипсис.

През 1983 г. излиза следващия им албум „Mushi“, чиято обложка е нарисувана от известния манга артист Суехиро Муро. Този албум обаче се оказва провал за бандата и всички оригинални членове без Мичиро напускат The Stalin.

През 1984 г. Мичиро издава пост-пънк албума „Fish Inn“ заедно с други музиканти. The Stalin правят последното си турне, а споменатия вече режисьор Сого Ишии следва бандата на цялото турне, снимайки документалния филм „The Stalin For Never“.

Песента „Chicken Farm“ е първата песен на The Stalin, която става известна на международната публика. Тя се появява в легендарната хардкор пънк компилация „Welcome to 1984“ на Maximum Rock’n’Roll през 1984 г., където намират място пионерите на хардкор звука от различните краища на света (Raw Power, BGK, Olho Seco, RattusTerveet Kädet, Icons of Flith, N.O.T.A. и др.)

През 1985 г. бандата официално се разпада, но Мичиро Ендо издава няколко солови проекта и концептуални албуми. На няколко пъти има опити за реюниъни на бандата, а Мичиро все още се появява на сцена за солови акустични проекти.

Най-успешният реюниън на бандата се случва в края на 80-те, когато Мичиро е силно вдъхновен от разпада на Съветския съюз и полското движение „Солидарност“. През 1990 г. The Stalin се събират и идват за турне в Източна Европа с полската анархо-пънк банда Dezerter.

Hijōkaidan

hijokaidanvomit

Hijōkaidan се появяват през 1979 г. в Киото и са може би истинските родоначалници на японската DIY ъндърграунд сцена.

По това време нойз сцената означава артисти, повлияни едновременно от пънка и дадаисткото арт движение, които записват експериментални звуци вкъщи за да ги изпратят на приятели, правещи същото на другия край на света.

В Европа нойз артистите по това време свирят в анархистки скуоти пред няколко човека, които също правят нойз като тях. В Япония в началото на 80-те все още няма никаква сцена за подобен тип пърформанси.

Още с първото си участие в Токио през 1981 г. Hijōkaidan отблъскват и скандализират публиката си. Колективът, който понякога достига до 10 човека, прави шум с всевъзможни инструменти и сценично поведение, включващо разкъсване на сурова риба на сцената (което като веган намирам само по себе си за достатъчно отблъскващо), замеряне на публиката с боклуци и пикаене от сцената, която понякога е представлявала бунище от всевъзможни органични и неорганични материали, използвани по един или друг начин от бандата.

HijokaidantakenfromYuichiJibikisTOKY

Мълвата за тях се разнася из цяла Япония и са им отказани и забранени участия на доста места. Когато все пак успяват да правят концерти Hijōkaidan споделят сцената с банди като The Stalin, Auschwitz, Fushitsusha, Trash и GISM.

На един концерт в Киото през 1983 The Stalin са без своя барабанист и се обединяват с Hijōkaidan като Sta-Kaidan. Сталин свирят своите парчета върху стената от шум на своите колеги от Киото. Накрая на концерта настава пълен хаос, в който летят всевъзможни храни и предмети над главата на Мичиро Ендо, той пък мята по Hijōkaidan свинска глава и трупове на пилета (ужасно). Около 800-те пънкари и нойзъри на концерта се включват в боя и настава пълно мазало.

След този концерт от колектива е изгонен Ока, който обикновено е най-отговорния за насилието и мизерията на техните концерти. След неговото напускане концертите стават една идея по-спокойни. След излизането на класическия им албум „Viva Angel“ обаче към тях се присъединява бившия китарист на The Stalin Шинтаро,  който бива изгонен през 1987 г. след като хвърля цял сет барабани в публиката и уцелва някой в лицето.

През 90-те бандата става доста по-активна и получава широко признание като едни от създателите на нойз сцената изобщо. Музикалните критици започват да обръщат внимание на тях и техния стил. Поканени са на участия дори по големи фестивали в Щатите и Европа.

Масами Аката, който става популярен като Merzbow, също участва за известно време в Hijōkaidan като барабанист и перкусионист.

GISM

GISM

Без уговорки, G.I.S.M. просто е култовата банда на японската ъндърграунд сцена. Около тях витае една митична аура на насилие и лудост, най-вече заради историите около техния вокалист Шигехиса „Сакеви“ Йокохама.

Акронимът от четири букви не означава нищо конкретно, а в зависимост от контекста на тяхната музика и арт може да значи много неща – Guerrilla Incendiary Sabotage Mutineer, God In Schizoid Mind, General Imperialism Social Murder, Genocide Infanticide Suicide Menticide, Gay Individual Social Mean, Gothic Incest Sex Machine, Gore Impromptu Suicide Mine или Gnostic Idiosyncrasy Sonic Militant.

gism inside

Бандата е създадена през 1981 г. и правят първия си концерт в Токийския университет. През 1984 г. издават първият си албум „Detestation“, в който смесват пънк и метъл по революционен за времето си начин. Сакеви избълва маниакалните си текстове с крясъци и гърлени ревове върху шумна стена от звук и технични хеви-метъл китарни сола.

Текстовете на много развален английски са изпълнени с параноя, насилие, сифилистични вагини и гонорясали членове, антиимпериализъм и анархистки теми, визия за масови гробове и апокалиптично бъдеще.

7e740ea8573367818ff51ac015cc0811

Сакеви се занимава изцяло с артуърка на бандата и е впечатлен от разрушението през ВСВ, използвайки много образи от войната. Въпреки че бандата взима влияния от CRASS и пацифистката пънк сцена във Великобритания, вокалистът на G.I.S.M. си остава екстремен нихилист с наслада към насилието. Сакеви е твърдо убеден, че революцията може да дойде само чрез насилствени методи.

Историите разказват за техните концерти през 80-те, които са били изпълнени със страх. Доста често бандата излиза на сцената с черни маски на лицата и облечени с черни или камуфлажни дрехи. Сакеви провокира публиката към сбивания и насилие, а понякога излиза на сцената с горелка или моторна резачка. Говори се, че са заключвали вратите на залата, за да не може никой да излезе по време на сета на G.I.S.M.

По време на телевизионно предаване по националната телевизия, Сакеви напада членовете на пост-пънк бандата Jagatara, взема микрофона и започва да крещи политически лозунги. Друга история разказва как напада богати хора по улиците и е арестуван след като напада офис-работници на токийското метро с пламъка от запалка и спрей за коса. Около него витаят още много истории и слухове, някои от тях верни, други вероятно измислени.

sakevi

Сакеви започва свой лейбъл Beast Arts, както и зин, наречен P.o.W. В първите два броя името означава Punk on Wave и е типичния пънк-рок фензин. От третия брой (който прави заедно с американеца Джон Дънкан)обаче, той вече се нарича Performance of War и в него има снимки на убити по особено жесток начин хора, интервюта с осъдени на смърт затворници, инструкции как да убиваш хора, статии какво представлява ядрената война, интервюта с партизански групи и членове на Фронта за освобождение на Палестина.

Официално бандата има само три пълни албума, но постоянно излизат бутлези на техните издания, които се продават за много пари. През 1987 г. издават втория си албум M.A.N. (Military Affairs Neurotic), който е силно повлиян от нойз сцената. Сакеви е вече приятел с Merzbow, който пише статии за P.o.W. Музиката си G.I.S.M. вече определят като noise performance hardcore и правят съвместни концерти с Hijōkaidan. 

gismnewcd

Последният албум SoniCRIME TheRapy излиза през 2001 г. и бандата вече е с Киичи Такахаши на мястото на оригиналния басист Кенан „Cloudy“, а на мястото на барабаниста Хирошима вземат „Ironfist“ Такахаши от хардкор бандата Crow. За съжаление, същата година оригиналния китарист Ранди Учида, който остава завинаги в историята с легендарните сола в „Endless Blockades for Pussyfooter“, умира от рак.

skv_deception

В последните години Сакеви прави своя собствена ъндърграунд марка за облекло stlTH и се интересува от езотерика, Телема, черна магия и конспиративни теории. През 2004 г. издава албума The War със своя солов нойз / ембиънт проект S∴K∴V∴ Според мен, пичът вече доста се е наклонил към фашизма, но заради култовия му статут в пънк сцената, всички тези неща остават на заден план и пънкарите от цял свят продължават просто да поддържат митичния му образ.

На 15 април 2016 г. G.I.S.M. правят реюниън и свирят на фестивала Roadburn в Холандия. Това е първият им е единствен концерт извън Япония.

Контекст

10531425_726935324052874_8091115057930675511_o

Появата на банди като The StalinHijōkaidan и G.I.S.M. до голяма степен се дължи на силно репресираното японско общество в началото на 80-те, когато Щатите наливат изключително много пари в икономиката на страната, за да я противопоставят на Китай.

Японската икономика е във феноменален възход и много бързо хората натрупват материални богатства, но организацията на обществото става по много йерархичен начин с почти военна дисциплина, а социалните структури остават силно патриархални и традиционни.

В края на 60-те студентските протести се опитват да реформират следвоенните структури. Избухват едновременно студентски протести и работнически стачки, но всички биват потушени с брутално полицейско насилие. Работническите съюзи биват съкрушени също и от намесата на мафиотските структури на Якудза, които имат стабилни връзки с десните политици. В крайна сметка, консервативните политици успяват да запазят здраво властта си благодарение на репресивния апарат, мафията и вероятно подкрепа от ЦРУ.

japanese red army

Малко преди да се появи пънка през 70-те, повлияни от крайнолевите движения и хипитата, се появяват групировки като Японската червена армия, която действа по подобие на германските RAF. При няколкото им отвличания на самолети и терористични атентати обаче загиват невинни хора и затова не получават почти никаква подкрепа от обществото.

В края на 70-те и началото на 80-те години Япония представлява хиперкапиталистическа страна с много затворено общество с традиционни ценности. В тази обстановка се появява пънк сцената с екстремните си представители като описаните по-нагоре три банди.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY LIVE: Καταχνια vs. Razgruha @ Fabrica Avtonomia

Придвижвам се като призрак сред подобни нему призраци. Въпреки старанието ми чаршафа поне да е цветен, безразличието надделява. Лишени от емоция, тълпите огорчени от съществуването си хора се просмукват като през цедка към бича на ежедневието, където послушно свеждат глава пред тираничната реалност. А тя, с жестокостта на палач, изрязва големи парчета от физическото и безплътното Аз всеки път, когато везните се наклонят в едната или другата посока. Очите търсят изкуствената светлина на виртуалния свят в трескаво очакване на нотификация, съобщение. Някои чакат милионите от тотото, други чакат да получат просто една точка. Колкото да засвидетелства присъствие. Сблъсък на светове, но някак ироничен такъв – богатството на празните ръце е трагедията на пълното сърце. Човешкото вече е изчерпано, модерният градски човек е перфектно смазана машина, съвкупност от добре заучени и отиграни реакции. ‘О, здравей, как си’ (фалшива усмивка). ‘И аз се радвам, да..’ (още една фалшива усмивка). Оцеляването днес е въпрос на професионално лицемерие. Отдавна отрекъл се от всичко това, правя и невъзможното да се отделя и  да осмисля хаотичното крачене между различните монументи на пост-модерното. От пейката край църквата до поредния, потопен в химически съединения локал, кабаретният живот имитира бягството, от което всички имаме нужда. Не искам да живея сам в тълпата. Плаши ме тишината в шума и това, че всички закоравяваме. Още утре може да се разминем на улицата като сенки без дори да се забележим. И го правим вече. Та кои сме ние, някакви далеч не амбициозни, но самочувствени ароганти. Всички сме еднакви.

Ненавиждам Сряда. Няма по-безсмислен и тегав ден. Тегав като Понеделник, но безсмислен като Неделя. Същевременно Сряда не е нито Неделя, когато макар и натоварен от очакване все пак си почиваш, нито Понеделник, когато искаш-не искаш се мотивираш, за да го добуташ до някъде поне, обикновено до безсмислието на срядата или в по-добрия случай до гарнизонния Петък. А колко само няма да се събудят нито в Сряда, нито в Петък… Заради всичко по-горе безкрайно много уважавам тези, които дават дори това, което нямат, за да се внесе уравновесение в хаотичните делници и самоунищожителните празници. Ето, обаче, че смислена Сряда е възможна. Нещо повече – очакван ден беше изминалата такава.

Въпреки, че знаех, че пътя е дълъг и че за подобни събития и мъртъвците възкръсват, онова зареждащо чувство беше там. Виновните? Kontingent Records, разбира се.


Не знам по какво се разбира, но епикурейската рационалност на шепа запътили се към събитието на месеца люде, отведе ситуацията на съществено различно равнище. Сиреч, математико-химическата логика на потреблението се извиси над делничното смирение, с което се хвалят всички трезвеници. Веществените доказателства за това, вероятно вече отлежават на дъното на някоя столична кофа. С щедростта на бохем-революционер и скромността на девица от швейцарските алпи пристъпвам по терлички в един вече доста добре познат двор на взаимности. Материалното разложение е обагрено в живописно жълто и оранжево, а срутената мазилка, обменяла флуиди с живи човеци десетки пъти напомня на нещастната съдба на тъмните ъгли в още по-тъмните улички. Въпреки това е хубаво,… по свойски хубаво. Металическият софийски въздух с пролетно трептене спуска нощта, докато мощни лампи разкриват всички тайни. Шеговити закачки, обилно напоени със смях и глъч. Случайна засечка на погледи, може би спомени, може би малко носталгия. Ценното на всичко това си остава общата вибрация. Някои не биха го разбрали.

За щастие ние не сме сред тях. За това и не бе нужно много подканване, за началото на една вечер, която ще се помни.
Е, Kontingent Records наскоро откриха перфектната формула. Кръстиха я „DIY LIVE“ и от тогава до сега всичко случило се под този знак е останало знаменито. Датата 11.04.2018 е отдавна запазена за две много специални групи и едно още по-специално събитие. Подробностите са без значение, защото срязващият шум вече е на лице, а в сиво-синкавата тъма изгрява осанката на една… без преувеличение…  МОНУМЕНТАЛНА банда.

RAZGRUHA са най-доброто, което можеш да избереш за Сряда вечер.

Знам, че вече ставам досаден. Знам и че вероятно се повтарям, но… но! За краткото време от едва година-две Razgruha се превърнаха от приятната изненада на концерта и симпатичен квартет свирещ авангардна музика в чисто и просто НАЙ-ДОБРАТА, музикално, идейно и имиджово екстремна група в България. Гордостта на алтернативната хардкор-пънк сцена доказа това за пореден път. Експлозивен сет с всичко творено от бандата вече се струва прекалено малко и твърде кратко за жадните сетива на всички истински последователи на праисторическия стил в жанра пънк – грайндкор. Не съм броил минутите, в които се блъсках в задушевна обстановка с десетина тийнейджъра, осмелили се да застанат на първата линия на откосите, но времето буквално прелиташе тъй както парчетата на разгрухарите. Старата школа, много блъскане, познатият ди-ритъм, бласт бийтове, кръст звучене, истерични вокали, смразяващия хаос на всичко това накуп… Не знам кой би отказал да се върне директно в 1989г. на цената на едно дарение и на крилата на великите RAZGRUHA. Аз не бих, и мисля точно това се случи.

Грайндкор и кръст от София. Разгруха.

А вечерта бе още млада. Разбира се, не толкова млада, колкото посетителите на този мини празник, но все пак достатъчно незряла, за да може нейните деца да си позволят още някой друг час между двете реалности. На две ръце от работните дни и на хиляди животи от реалното, сглобките на остарялата сграда се разместваха с всеки, по хирургически прецизен удар. Докато архитектурата оцеляваше, котелът върна детските спомени и хлапашката емоция.

 

Καταχνια е доста популярно напоследък име в съседна Гърция.

Апокалиптичен кръст с много странични влияния от метъл и пънк музиката е най-общото, което представлява стилът на солунската банда. Силно популярни в Гърция, момчетата имат натрупано самочувствие, което напълно покриват. Лично за мен, сетът им бе изключително сполучлива селекция, в която имаше равни дози от звученето на групи като Amebix, Deviated Instinct, както и не прекалено, но все пак отчетливо залитане към по-модерния европейски звук. Музикален армагедон с физически последствия за съпротивяващите се на невъзможната за възпиране емоционална енергия, това в общи линии бе едночасовия сет, изтощил до краен предел всеки включил се в забавата отпред. Прах и летящи кенчета е всичко, което визуално мога да възпроизведа от изминалата нощ, а най-хубавото е, че не ми пищят ушите и не усещам тежестта на екстремната музика с главата си. Това е вероятно защото в пролетната Сряда, благодарение на Kontingent Records станахме свидетели на едно, освен много лично, но и много професионално изпълнено събитие от-до.

Ако чуете името на Καταχνια или Razgruha искам да си спомните за този текст и да посетите без право на обжалване.

Вечерта приключи тривиално, както всички други. С болезненото осъзнаване, че реалното се завръща и ти трябва да се съобразиш с това, както ще се съобразиш с болките в остарелите за подобни еквилибристики кокаляци. Един последен поглед преди широкия булевард да приюти изтънелите, но пълни с емоция душици на клети организми в депресивна регресия.

Много отдавна София не бе виждала група като Καταχνια.

След време, сигурен съм, Καταχνια ще се гордеят, че са свирили с Razgruha дори повече, отколкото нашите момчета се гордеят с горното. Но днес, големите звезди, макар и  едвам забележимо по-големи, са именно гърците.
Имах възможността да наблюдавам солунските кръст пънкове по време на концерта им с Varukers в Кавала и още тогава ми направиха впечатление на силно технична и значително опитна група. Е, смело мога да кажа, че концертът им в София беше в пъти по-добър.
Дали защото е началото на дългоочакваното им турне или защото свирят за първи път при своите съседи не знам, но Καταχνια така или иначе не остават много избор.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY LIVE: Καταχνια vs. Razgruha

С хипопотамско спокойствие стърча сред останалите, млади и стари, наредени като празни бирени бутилки на входа на автономното пространство в техническия университет на Кавала. Само до преди няколко часа, практикувайки „български слалом“ сме си играли на котка и мишка, първо с граничарите, а после и с полицаите, пазещи сигурността и спокойствието на южните ни съседи. Това вече е в миналото, а сега блудкаво мътните напитки се разливат сред голяма група български фенове на екстремната музика, екстремно шумни и естествено екстремно екзистиращи. Най-вече заради себе си, традиционен център на вниманието. „Oh no, more bulgarians“ е реакцията на гръцките ни приятели при вида на пристигащите по двама, трима… Поводът е гостуването на британската хардкор-пънк легенда Varukers, но всички нервничат, защото те не са единствените звезди на таз вечерната забава. Смугъл грък, изпит от цигари и ципуро излиза и с полу-прегракнал глас известява: Καταχνια! Отведнъж всичко се опразва, а малкото пространство в клуба се изпълва до краен предел.

Почти месец по-късно, името на гръцката кръст-хардкорпънк легенда Καταχνια ще се разпише за първи път и в България. Солунци са се превърнали в тотална балканска класика, записите им в минимално условие за познанство на локалната DIY хардкор-пънк сцена, а участията им в горещо очаквани събития с хладно-тъмен отенък. Е, късметлии сме ние, които ще имаме възможността да ги видим (отново) на живо.
Виновниците? Що за въпрос – Kontningent Records навлязоха непосилно тежко в столичния ъндърграунд живот последните 2 години, а това не е просто свежо изключение. „DIY LIVE“ се превърна в рамка и подиум за изява на групи и артисти с автономни и анти-авторитарни послания, а каталогът с артисти участници – непрекъснато растящ и по обем и в качество. Поредната кампания на (крими) Контингента ще срещне две много важни за независимата сцена имена, принадлежащи на ако не еднакви, то доста близки жанрово стълба на пънк и хардкор сцената.

28576495_2025428004383019_4565692375419455276_n

Всичко се изяснява от комюникето на организаторите. И да ви харесва и да не ви харесва, ще се видим тогава.

DIY LIVE | SUPPORT YOUR LOCⒶL SCENE

Καταχνια (crust) vs. Razgruha (grind) във Фабрика Автономия.

Готови сме за класическо DIY пънк шоу в добрата стара Фабрика Автономия. Едва ли има по-добър повод да се съберем от това да вдигнем малко шум, докато сочим с пръст тавана или гледаме в обувките си (според личните предпочитания).

Καταχνια са hardcore/crust банда от Солун и идват за пръв път в България. Мрачен и енергичен хардкор пънк със социално натоварени текстове и антиавторитарна позиция.

Групата подкрепя и свири главно на събития, подкрепящи независимата ъндърграунд сцена – автономни пространства и скуотове из Гърция и Европа, които подкрепят самоорганизацията, солидарността, съпротивата и опозицията срещу авторитарните режими.

Европейското турне на Καταχνια започва от София – нека им дадем добър начален тласък!

След това бандата се отправя на двуседмично приключение в посока Западна Европа

Както винаги, за нас е чест да поканим артисти на Kontingent Records да вземат участие в такъв епичен сблъсък на титани – това разбира се са великите Razgruha! ♥

Грайнд шайката от София вече се е доказала в подобни схватки като тази с Procrastinate. През годините Razgruha се утвърдиха като истински отдадена банда, която следва свой собствен път и поддържа по всевъзможен начин духа на автентичния DIY пънк.

Очакваме с нетърпение да усетим колко точно лошо ще ни намачкат главите този път…

Както винаги входът е свободно дарение! Всеки, който споделя нашите принципи за равнопоставеност и отхвърля расизма, фашизма, сексизма и всяко потисничество, е добре дошъл.

На входа всеки може да остави толкова, колкото има възможност, за да подкрепи бандите. Не пропускайте касичката за дарения и масата с мърч – всеки лев е важна подкрепа за хората, правещи музиката която обичаме!

Ⓐ / Ⓔ

► 11 април (сряда)
► Врати: 19:30
► Начало: 20:00
► Край: 22:30
► Вход: Свободно дарение • Всички средства отиват в подкрепа на бандите!

Kontingent Records

 


 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Хепи Бърдей Sofia Rebel Station (8)

angry-girl-birthday-meme

8 години от раждането на журнала за ъндърграунд музика и култура Sofia Rebel Station се навършват днес! ЧРД SRS! Благодарности към всички, които направиха възможно съществуването на това пространство, подкрепиха проекта или ни следваха последните осем. Едно голямо семейство от автори, групи, организатори, активисти, ентусиасти. Заедно положихме усърдни, безвъзмедни усилия както за местната, така и за международната сцена, за тяхното развитие и консолидация, за излизането на родния ни град на световната карта на столиците, които са дом на жизнени и пълнокръвни алтернативни сцени и движения.

От DIY концертите до прозаичните пристъпи на меланхолия, текстовете и инициативите на Sofia Rebel Station, макар и различно-цветни, винаги са се стремяли към пълна хармоничност на емоцията с комуникацията без изглед това да се промени и през следващата година.

Готвим някои изненади за всички, които следят SRS и/или са част от столичната сцена, но за това по-късно.

През изминалата година Sofia Rebel Station бяхме ние,

Skunksa
JollyStomper
mitkoxvx


По традиция рожденикът черпи, а в това отношение съм консервативен и тази година също ще се придържам към традицията да бъде с нещо родно и качествено. Специално за нашите читатели и съпортъри, тържествено-гражданствено, една малка историйка за „ъндърграунда“:

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Абстакт, Razgruha, FEEDBACKER @ Fabrika Avtonomia

Днешната историйка е кратка. Тя започва, подавайки се иззад отровно непрогледния софийски смог, кръстосва опразнените от мраза булеварди и приключва в черните води на перловеца. „На хоризонта изгрява паника“.

По същество – две феноменални български групи и един обещаващ млад хип-хоп артист в събитие с голямо значение за местната независима сцена – солидарна акция за колективът „Храна, не война„, една от най-смислените инициативи в столицата.

FEEDBACKER, Razgruha и Абстакт в съботния студ.

img_5633

Сюрреалистичната Събота вечер се среща с пост-модернизма на съвремието 

Razgruha с убийствен сет от парчета, майсторски изсвирени от най-бруталната ни хардкор-пънк група, както и забележителна колаборация с хип-хоп артистът Абстакт

Иван и Деси от Feedbacker с феноменално нойз, пост-пънк шоу

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Ave Atque Vale Mark E Smith

mark-e-smith-singer-pop-group-the-fall-1988

Бащата на северно-английският магически реализъм, главният мозък зад британската пост-пънк група The Fall Mark E Smith почина вчера на 60г. възраст.

The Fall бяха една от най-ранните и същевременно вдъхновяващи пост-пънк актове от Острова. Манчестърската група бе забележително достижение на рок музиката от 20-ти Век – многообразна, конфронтираща, но и оригинална, бандата остава забележителен и влиятелен субект в историята на музиката. През годините The Fall непрекъснато променяха жанровете, в които творят, като всеки следващ албум бе нов експеримент по пътя към конституирането си в абсолютен култ. Въпреки многото влияния, по време на цялото си съществуване групата не изгуби своят непогрешим образ и звучене.
Лириките на Smith често преливат в литературни препратки и сюрреалистични разкази, което прави фронтменът и основател на The Fall един от най-интересните и многообразни артисти. Истински поет, Smith остави своят отпечатък върху поколения британци. Дори великият John Peel казва, че The Fall са любимата му група, записвайки цели 24 от известните си сесии с тях.

The Fall имат издадени 32 студийни албума. Последният излезе през 2018г.

Сбогом Марк, благодарим ти за четирите десетилетия невероятна музика.

060bcb10-0a35-46a7-961a-9e4c12de01c9

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Razgruha – Money Power Greed (KREX020)

Никой от нашето поколение вече не се смее на съвременната шега за връзката между касетката и молива. Простият отговор на въпроса защо е – защото се чувстваме стари, че знаем каква е тя. Отвъд философското съждение за същността на пенетрацията стои нещо доста по-култивирано. Механиката на любовта, заключена в един навик, едно усилие, чието послание, дори символно оставя следа за цял живот на преживелия го. Защото всички ние (или повечето сред нас) си спомняме, че моливът трябваше да притежава ръбове, за да бъде свойствен на мисията си. Да пронизва касетката и да имитира движението на бездушния дек. За да чуеш нещо отново – трябва да отдадеш усилие. За да се потопиш повторно в емоцията – трябва да се потрудиш. Ето такъв житейски урок от най-ранна детска възраст ни даваха аудио касетките. Грозноватият и недоразвит по-малък брат на винила.
Но докато компакт-дискът шеташе из рафтовете на магазините, унищожавайки всичко останало от романтиката на аналоговия звук, други пазеха носталгичния спомен. Днес винилът отново е носител номер едно, дискът все още е там, но измежду всички начини, които съвременността ти дава да слушаш и разпространяваш музика, най-авантгарден и странно извратен си остава касетката. Несравнима като формат с големия винил и като практичност с дигиталния или компакт диска, касетката е истинска проява на отдаденост и любов. В онзи мазохистичен аспект на любовта – нетърпението да чуеш, видиш, преживееш в среда, изискваща стоическо търпение.
Не знам дали изненадвам някого, казвайки, че обожавам касетките. Не защото живеем в свят на вещественост, където допирът е водещ вид сетивност, а именно заради оживяващия спомен, заради топлината от комуникацията с нещо, което в най-общи линии изисква внимание.

В края на месец Ноември 2017г. софийската хардкор-пънк/грайндкор шайка издаде новият си албум. Разрушителният „Money Power Greed“ определено е най-доброто излизало напоследък в гамата на екстремната българска музика. Добрите новини, свързани с тях не спират.

От дни насам в пространството се върти слух, очакването около който най-после приключи. Разясненията, директно от Kontingent Records.


 

Новият албум на RAZGRUHA излиза на касета от Kontingent Records

mde

Тази седмица чисто новият албум на софийската грайндкор резачка RAZGRUHAMONEY POWER GREED излиза и като лимитирано издание на аудио касета (KREX020). Това обявиха от лейбъла, отговорен за релийза – Kontingent Records. Касетата излиза в специален ръчно номериран тираж от 30 бройки, а представянето ще бъде тази събота – 27 януари – във Фабрика Автономия.

Тази събота момчетата от RAZGRUHA организират концерт със свободно дарение и идеална цел – набиране на средства за солидарната инициатива Food Not Bombs – София*. Заедно с тях ще видим още АБСТАКТ (хип-хоп) и FEEDBACKER (нойз рок).

Повече информация за концерта ще намерите на този линк: https://tinyurl.com/RAZGRUHA

*Food Not Bombs е самоорганизирана инициатива, част  от глобално доброволческо движение за солидарно взаимодействие с хора в неравностойно положение. Основната цел е споделянето на безплатна веган и вегетарианска храна като форма на протест срещу войната, разхищението и бедността.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Anti-System: „Имаме нужда самите хора да се самоовластят.“

Вледененият прозорец дели блуждаещия ми поглед от безрадостната картина на януарския градски пейзаж. Сиви, вкочанени от студ и вятър панелки приютяват изгубени и не по-малко безцветни хорица. Най-депресираният ден в годината не се отличава почти с нищо от всеки друг зимен пост-празничен сбор от часове и минути между досадното събуждане и лелеяният сън. Несвалената коледна украса стои като нелепа притурка към скучния декор на монотонна пиеса. От празника е останало само досадното напомняне, че си затворил още една година от живота си. Всичко това щеше да звучи като насилено описание на пост-социалистическия бит в условията на неизбежното съвремие, ако не се четеше в очите на мнозина с тежестта и отчаянието, с което мало и голямо търка билетчета от лотарията. До пълното си оглупяване. Болезнената усмивка на съседката от блока не може да скрие отчайващата скука и безсмислие, която е завладяла средния градски типаж и тръгвайки от предалите се възрастни, бавно, но славно пропълзява до остарелите-млади.
Това всъщност беше замислено като първото, оптимистично и ведро начало на 2018г. в нашия журнал, но… в следващия момент сетивата се сблъскват с неща, които трудно асимилират и то там, където трябва да намерят спасение от вулгарната симулация, която всички вкупом дишаме. Това можеше да е и един своеобразен „хейтърски“ постинг, който разказва за голямата липса на смисъл във виртуалното ни съвремие, където всеки е някой, но посредствен в имитацията си остава тъкмо безименният… някой. Яркостта на образите и личностите се счита за безвъзвратно остаряла отживелица. Наместо това, усредненият конформизъм дава спокойствието, че каквото и да направиш, кажеш и сториш, то би било социално приемливо. Защото то винаги ще е безопасно, дори глуповато весело. Слогани изтъкани от наивност, имитирани емоции, живот от врата на врата – никога не знаеш какво те очаква зад тази. Безопасността като идеал, беззъбието като естетика – те превърнаха известна част от най-прогресивните борци срещу статуквото на скуката и конформизма в ожалени и инертни сенки от пейките в градинките. Хора, чиято единствена тежест са скъпите им маратонки. Тяхно наследство са бардовете на досадата, които с кухарки повтарят една и съща песен до полуда. Бойки анцуглии чупят стойки, по-кръшни от тези на гаджетата им. Идиотски нахилени позитивисти олицетворяват идеал, достижим само чрез лоботомия във фронталния лоб. В приятната тъмнина несъвършенствата и дефицитите се скриват, а зловонието се разсейва. В тъмнината на съвременното консумеристко общество, дори нелепите имитации изглеждат като революционен отенък на недочаканата промяна. Промяна! Забравената дума. Промяна.
Цикъл.
И за да избягаш от това, всеки път стигаш все по-далеч и по-далеч. Помниш онези първи сбирки на странни хора, но вече не ти стига да си просто в някое мазе в компанията на бучащи китари. Търсиш друг смисъл. Помниш и тези, които говореха за нещо различно. Но най-отчайващото е, когато някой на възрастта на баща ти трябва да дойде и да те събуди, да ти каже – ПРОМЯНА! ПРОМЕНИ СЕ! НАПРАВИ ГО! СЕГА! ВЕДНАГА! Летаргичният живот без алтернативи е сдъвкана храна за масовата култура. Да, същата тази масова култура, за която единствената форма на етика е тази, която носи печалба или удовлетворение на егото. Това са мислите на един остаряващ английски музикант, пропътувал дългото разстояние между Острова и Източна Европа, за да резонират думите му в нашата, родната реалност. Мисли за промяна.
40 години от началото на един от големите опити за промяна. Раждането на контра-културата. Раждането на съпротивата като начин на живот. И нашата далечна, но сърдечна провинция направи всичко по силите си да отбележи тази годишнина подобаващо, напук на монохромния и опосредстван живот между скучните и залинели панелки.

Хладната Неделя определено не предполагаше толкова горещ свършек. До самия момент на пристигането им, не вярвах че ще гледаме реформираната Великобританска пънк легенда Anti-System току пред нас. Ето, че това стана факт. Няма да се впускам  кои са героите на днешния ден, нито ще затормозявам с това, което всички присъствали видяха и чуха, а тези които не са, предполагат че са изпуснали. Ден по-късно се затормозявам да чуя думите на нашите гости, защото ушите ми още не могат да се възстановяват напълно от хардкор-пънк атаката, която се стовари върху главите ни. Мисията, обаче, да предадем на възможно най-много хора призивите за промяна, не може да остави личните ни разговори да останат достояние на малцина.
За това, с другарят mitkoxvx направихме едно паралелно интервю, ексклузивно за DIY Conspiracy и Sofia Rebel Station, на английски, а вече и на български.

Превод и редакция: mitkoxvx


Плакатът по традиция е дело на българският артист Диана Данова

ОК, нека се представите като за начало. Как се запалихте по DIY пънка и субкултурата, а след това как всеки един от вас стана член на Anti-System?

Варик: Бяхме група без инструменти в продължение на две години, тогава бяхме 13-14-15 годишни хлапета. Без инструменти, само “рааа-рааа-рааа”. Без пари, без нищо. След това започнахме наша собствена банда, която се казваше Morbid Humour. Репетирахме на същото място, където бяха и Anti-System.

Когато Anti-System започнаха, те записаха първия си сингъл (“Defence of the realm” EP, 1983), но много скоро след това повечето им членове напуснаха бандата. Стана така, че те продължиха Anti-System като взеха членове на моята банда Morbid Humour. Аз и Кийни бяхме и двамата в Morbid Humour. Тогава имахме някакви прости китари, бяхме на 16-17 години.

Когато записахме “No Laughing Matter” (1985) Мик Тийли беше вокалист в Anti-System, а Кийни беше на баса. Имаше акция на пряко действие срещу месната индустрия. Изпочупени камиони и ремаркета, с които карат животните в кланиците, а самите животни пуснати на свобода. Разрушение, графити и големи щети за местните месари. Но след това тях ги хванаха. Мен не ме хванаха, но тях двамата ги хванаха. След това започнахме записите по втория ни албум (“A Look at Life”, 1986), но единствения останал оригинален член беше барабаниста от първия албум. Той обаче вече не беше пънкар. За нас това беше неговата банда и щом той вече не е пънкар, решихме да сложим край на бандата.

През цялото време смятахме, че това е неговата банда и не може да се съберем отново заради това. Но след това си казахме, заеби, преди четири години взехме отново името Anti-System и намерихме ново момче, добрия вокалист Дийн, с който продължихме от там. Всичко върви добре, бандата става все по-силна. Сега правим концерти навсякъде, което е много яко.

Марк Кийни: Мик Тийли дойде след като стария вокалист Ногси напусна, а аз дойдох на бас след като Майки Ноулс беше изхвърлен от бандата, а Варик дойде малко след като започнахме да работим по албума “No Laughing Matter” (1985).

Двамата с Мик Тийли влязохме в затвора малко след записите на “A Look at Life”. Бяхме изпратени в затвор, който приличаше на казарма. Отнасяха се много лошо с нас за това че сме вегетарианци, даваха ни все същата скапана храна всеки ден. Другите затворници започнаха да ни уважават след време.

Дийн Мартиндейл: Здравейте, казвам се Дийн. В момента пея в Anti-System. Преди Anti-System бях барабанист в банда, с която свирихме кавъри заедно с оригиналния басист Майки Ноулс, който свири в първия сигнъл. Той ме видя да пея в друга банда и ме попита дали искам да пея в Anti-System. Очевидно, отговорът ми беше да.

И така, вече правим това от четири години и всичко е фантастично. Запалих се по пънка от банди като Black Flag, The Casualties, Crass, Conflict и всичките анархо банди, така всичко тръгна от там.

Кевин Фрост: Аз съм Кевин, в момента свиря на барабани за Anti-System. Включих се в бандата през февруари 2016. Попаднах на Anti-System още в самото начало на 80-те и трябваше да им организирам концерт някъде около 1984. Това никога не се случи. Винаги обаче съм бил запознат с тях като банда и тяхната музика от онези времена. Аз идвам от много тежка пънк среда още от 1979 г. Свирил съм в най-различни пънк банди и все още свиря в пънк банда, наречена The Varukers, свиря също в Disorder и още няколко пънк банди в този дух. Подгрявахме Anti-System преди няколко години в Уейкфилд с една друга моя банда, която с казва The Vile. Прибраха ме в Anti-System и продължавам да съм с тях и до сега.

Какво значи анархо-пънка за вас и вярно ли е, че в средата на 80-те сцената умира най-вече заради това, че всеки в нея е бил самодоволен задник?

Варик: Да, има нещо такова при положение, че сцената умря. В Англия със сигурност умря и много хора бяха паднали духом от развоя на нещата. Траш метълът идваше и много хора се насочваха към него. Пънкът беше изоставен за известно време, включително и от мен. Аз напуснах пънк сцената заради деца, семейство и разни неща за вършене.

От много години ми беше мечта да се завърна и да го направя, но липсваха другите членове на бандата. Чак до 2016 г., когато новата версия на Anti-System наистина не се събра отново. След няколко трудни години докато започнем, най-после успяхме да изградим солидна връзка отново и да станем продуктивни, връщайки нещата обратно в техния ход. Да кажем на шибаната власт да си го начука отново.

Последните пет години бяха брилянтни. Преди четири години мечтата ми да бъда отново в Anti-System се сбъдна. Така че не става въпрос само за феновете, но и за мен самия и аз съм много горд с моята банда. Горд с това, което правим, с нещата зад които стоим. Срещу фашизма и срещу шибаното неравенство в нашето общество. Това са неща зад които винаги ще стоим. Лично за себе си, никога няма да спра да се боря срещу тези неща докато съм жив.

Дийн: Анархо пънкът за мен значи солидарност, всички да работят заедно в правенето на музика на живо, както се случва тук днес. Концертите ни в Атина, Солун и София бяха все фантастични. Въобще няма намесени пари, но всички работят заедно и се чувстват добре в сцената. Също така всички сме вегани и вегетарианци, защото всичко е въпрос и на правата на животните. Те имат причина да бъдат свободни точно толкова, колкото имаме и ние. Става въпрос за приятели, не за храна. Животните са наши приятели, не са наша храна.

Кевин: Казвал съм го на света много, много пъти, най-вече чрез The Varukers, че вие и останалия свят сте много, много специални. Великобритания е боклук. Там се отнасят с теб като с отрепка. Може да свириш на места, където се отнасят толкова зле с теб, но когато отидеш на други места, особено в Европа, всички са толкова гостоприемни и се чувстваш почти като на друга планета, да бъда честен с вас. В цяла Европа, в целия свят. Но, за мен, Великобритания е просто лайняна дупка.

Не съм много ласкав към страната, със сигурност има и добри хора в Англия, които работят много, много здраво през всички тези години, но Англия е от онези места, където хората искат да ти забият нож в гърба, без значение колко здраво се опитваш да направиш нещата по-добри. Имали сме много различни промоутъри през годините, които са организирали чудесни концерти, но винаги е имало едно малцинство, което се опитва да ги деморализира и да им забие нож в гърба при всеки удобен случай.

Ако си в група и си на турне, се налага да направиш малко пари, един вид като твоя професионална работа. Ако не можеш да оцелееш като банда, то направо ще си умреш. Това е неприятен факт. Налага се да оцеляваш, но много хора забравят за това.

Доста хора днес си мислят, че анархо-пънка означава да не даваш обратно нищо на никого. Но според мен това не е вярно. Смятате ли, че вашата музика струва нещо, концертите ви струват ли нещо?

Варик: Да, всичко си има цена. За съжаление. Сещаш се, щеше да е прекрасно да живеем според идеалите на шибания анархизъм – на споделянето, на равенството. Но, за съжаление, се налага да използваме злите копелдашки пари. Сещаш се, те са си факт от реалния живот. Анархо не означава, че нямаш нужда да оцеляваш в света. Аз вярвах, че когато пораснем ще разкараме системата. Но различен начин на живот като този е много наивен. За мен анархията е въпрос на лично старание, така че, всъщност, въпреки старите възгледи да я живеем масово като общество, ние не можем да я изживеем така с другите хора. Много е тъжно да го видиш след като си израснал с вярата в нещо различно.

Реалността е така, че живеем в голям шибан свят, пълен с невежи хора. Налага се да живеем в него. За мен анархията е да се опитваме да направим този свят колкото се може по-добър. Алчност, шибана война, политика – старият шибан закон. Това изобщо не работа, дейба. Те продължават да рециклират все същите неща, но изобщо няма как да проработят. Имаме нужда самите хора да се самоовластят. Хората сами са си свое собствено правителство. Това е решението в моята книга. Но живеем в мръсен, шибан свят с мръсни политически игри. Пари, алчност и всичко срещу което се изправяме. Борим се срещу това през цлия си живот и нищо не се променя, освен личната ти среда и хората, които са на твоя страна.

Кевин: Анархията днес е един вид идеология. Докато всъщност клони към лична идеология, което всеки разбира по свой собствен начин. Анархията, като начин на живот без държавна власт и пр. никога няма да се случи. Затова много от старите пънкари от 70-те и 80-те сега гледат на анархията като на лична идеология. Да живееш по свой собствен начин, без да сереш върху главите на другите хора. И това наистина е начина да отидем напред.

Винаги съм живял своя живот по тези правила. Да правя каквото си поискам, стига да не сера върху други хора. И според мен това е извода, до който достигна пънк сцената през годините. Никога не може да има анархия докато като има толкова много идиоти по света както сега. Днешният свят е изграден от алчност. Всеки се опитва да се възползва от всички останали. Изобщо не му пука как кара другите да се чувстват, как се отнася с останалите хора. Светът е станал много, много опасно място в момента. Но докато ти, като индивид, живееш своя живот според правилата, който си поставил сам на себе си, тогава ще бъдеш и в мир със себе си.

Аз мисля така и живея своя живот по точно този начин. И съм почти сигурен, че много от старите пънкове от 70-те и 80-те правят същото. Те осъзнаха през годините, че анархията е начин на живот, който никога няма да се случи. Но като личен избор, това е един от най-добрите избори, които можеш да направиш.

В миналото пънк сцената беше благодатна почва за саботьори на лова и войнствен активизъм за правата и освобождение на животните. В момента веганството е вече толкова част от мейнстрийма във Великобритания и други части на света, но като че ли се е изгубила почвата за войнствения активизъм за правата на животните? Вярвате ли в това? Мислите ли, че активизма за животните е много далеч от това, което беше, например по времето на Бари Хорн?

Дийн: О, според мен е чудесно, че веганството и вегетарианството стават все по-популярни в обществото. Хората вече се изправят и разбират какво не е наред с фермите за “ценни кожи” и как животновъдните индустрии убиват планетата. Дори виждат как в млечната индустрията малките теленца биват насилствено отнети от техните майки и изпратени директно към своята смърт, за да се превърнат в продукти. Всичко това е ужасно…

Варик: Производството на месо е фашизъм. Ако ядеш месо ти лишаваш някого от неговия живот. Ако вземеш това решение… за мен, ако ядеш месо, ти си нацист. Същият начин на мислене. Разкъсваш, отнемаш, унищожаваш, убиваш.

Ако избереш веган, ти избираш мир. Избираш човечност, по-високо ниво на разбиране на шибаната ни планета и какво правиш за нея. Използването на животни за задоволяване на шибани консуматорски нужди? Трябва да си помислиш наистина ли искаш това за твоите шибани деца…



Благодаря ви много, искате ли да добавите още нещо?

Варик: Ние, Anti-System, обичаме България. Обичаме хората. Обичаме това място (Фабрика Автономия). Обичаме това, което правите. Защото ние сме правили същите неща.

Дийн: И гостоприемството е фантастично.

Варик: И колкото повече има от това, толкова повече ще има общност и човечност. В Англия повечето хора се интересуват само от себе си. Когато се срещнеш с такива хора, с еднакъв начин на мислене; то се разпространява. В Англия хората са неприятни, въздухът е ужасен. Хората са като умрели овце без никаква шибана емоция в себе си. Те нямат живот, те са шибани андроиди.

Програмирани са да служат на системата. Кур за системата! Ние сме Anti-System.


 

Скоро очаквайте и видео запис от интервюто с Anti-System.
Снимки: Sofia Rebel Station

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Ангел Симитчиев: „Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща.“

Поглеждам през прозореца с отегчението на възрастна домакиня. Вятърът разнася безбрежно боклуци. Погледът ми следи полета на пластмасова торбичка между парапетите на многоетажката. Свободата и своенравието на движението ѝ напомнят на повратности. Навъсеното небе едвам се опитва да проплаче. Безсилно време. Въздъхвам и после си казвам, че не просто искам, но ще погледна на реалността малко по-ведро, малко по-оптимистично, позитивно! Усмихвам се. На нелепата идея, не на друго. Разбира се, че вече съм почти неспособен да извлека позитивното от статичната монохромна картина на смърт, безвремие, отегчение. Една сива пиеса в студен театър. Скучноватият, стереотипен типаж от долния етаж пуши настървено цигара на балкона и току поглежда надолу. Никога не знаеш дали е за да се изплюе или за да прецени своя полет отвъд парапета. Некролозите пред входа доказват, че колкото са плюнките, толкова са и полетите. Безпросветен реализъм в три тона.
На свой ред звучно засилвам през устата си флуиди. Разминават се на косъм от плешивото теме на скучняра. Усмихвам се пак,… има напредък.
По пътя между бетонните мастодонти търся вдъхновение за нещо различно. Като на неврастенично хлапе ми хрумват една след друга безумни идеи. Боря се срещу Желанията. Искам да измия надрасканата скулптура на видра върху църковната чешма или на свой ред да надпиша посланието си върху грозния, посивял панел. Не че е значимо. Искам да измия очите си, за да се върнат тия, които скришом дезертират,… да редактирам емоцията.
Искам нещо ново, пък било то и добре забравено старо. Сам отегчавам себе си със стъкло в ръка. Броя овце насън, плъховете в канала наяве, плочките в тоалетните, минутите до края на работния ден,… Често изпитвам носталгия, не по времената преди, а по усещанията. Порастването е пряко свързано със загубата на вълнението. Търся думи за почти мъртви чувства. Там където думите не вършат работа има други способи. Усмихвам се отново – за трети път днес. Този път усмивката ми е искрена, защото знам какво ще сторя. Машинално посягам към безчувствената технология. Уви, пак съм прав – Тя студено си мълчи.
Що за коледно настроение?! Навън лампичките, като епилептично предизвестие на неудържима еуфория, оцветяват изнурено грохналите, наравно  с дръзките млади лица.
Когато реших да ви срещна с настоящия гост на скромната ни рубрика, бях напълно наясно, че това ще създаде атмосфера далечна от глуповато празничната инертност. Един почти паганистки поглед в страни. За късмет, аз самият твърде рядко успявам да се откъсна от мрачно килийния си хоризонт. Което ми позволява да разпознавам черните профили…

a

Срещнах Ангел Симитчиев вероятно някъде около 2010-2011г. Тогава с него деляхме една сцена в преломни за нея времена, когато органични промени се случваха, а хоризонтите се приближаваха един към друг. Старите хардкор-пънк естетика и отношение отстъпваха място на по-новите, по-младите, по-мотивираните. Разнообразието носеше дъха на нещо ново и вълнуващо. С тази младежка еуфория изгряха и някои имена, които днес авторитетно красят плакати на родни и европейски ивенти и правят концерти заедно с най-големите имена в жанровете, в които се подвизават.
Много различни един от друг, но и еднакви в доста отношения, с Ачо поддържаме обща концепция за много от аспектите на това да бъдеш част от независимата сцена в родната реалност.
Но кой е Ангел Симитчиев? Музикант, мулти-инструменталист, отдаден D.I.Y. активист и човек с позиция. Ако последните 6-7 години си имал общо с вариациите от шум и ембиънт до структуриран хардкор и метъл, то едва ли си пропуснал и личността на Симитчиев, драги читателю. Ако все пак това име ти е убягнало, долните редове идват, за да покажат голямото и многофакторно влияние, което Ангел е оказал на настоящето развитие на алтернативната сцена. Дали това ще остави ярка следа предстои да видим,…

c

Ангел Симитчиев участва и е участвал в дузина проекти от миналото и настоящето. Някои от тях са: Mytrip, Leaver, Dayin, King Of Sorrow, eht, Rain Bird, Throat Fisting, Expectations, Frenchbulldog и др.

Когато казвам, че Ачо има осезателно влияние върху развитието на алтернативната сцена в последните години имам предвид нещо твърде конкретно. С 4 настоящи музикални проекта и цели 8 групи и самостоятелни инициативи в миналото, днешният ни гост е един от най-активните членове на DIY съобществото ни. Освен с музика, Ангел се занимава и с писане, като негови текстове са побирани на страниците на множество издания, сред които са DIY Conspiracy, Heathen Harvest, Kultura.bg, Heathen Harvest, Capital.bg, BNR.bg, Mo’ Fidelity, Rawk’N’Roll Zine и др.
Бил е на сцена над 200 пъти от 2012г. насам. Участвал е в концерти както в България, така и в чужбина.


  •  Къде се намира Ангел в края на 2017г.?

Всяка година приключва в средата. Началото е далеч, но краят никога не се вижда. Тази година донесе, но и взе много. Доста съм изтощен, май не по приятен начин.

  • Вярваш ли в нещо?

Вярвам само в нещата, които мога да убия.

  •        Какво коства на един самостоятелен творец да съществува и придава нови значения на заобикалящия го свят?

    Единствената пречка е да превъзмогнеш чуждите разбирания, които все някой се е опитал да ти натика в устата. От там нататък безкрайни нощи, безброй излишни разговори, с хора, на които по подразбиране не им пука за теб или за нещата, които правиш, много пътуване, тоест колкото може да понесеш… Най-безумното е обаче, че сякаш задоволството винаги взима превес. Задоволството, че съществуваш встрани от лепкавата рутина и вместо това дълбаеш своята малка следа (или рана) в света или пък само в себе си. Да, остави света, в себе си.
  • Съществува ли вдъхновение?

    Съществува, но не означава нищо, ако нямаш нуждата и дисцплината да го използваш.

    b

  • Какво е музиката? Има ли конкретна форма и посока или е точно обратното?

    Като всичко, което човек прави, задължително трябва да има посока иначе си балон, който може да напълниш с вода, въздух или лайна, но никога със смисъл. Формата вече е много условно понятие. Когато на 17 открих ембиънта бях на седмото небе, че не е нужно музиката да има разбираема структура, за да те движи напред в дълбините си. В последствие ми стана по-интересно да създаваш по-достъпни форми, в които хората отново да могат да се губят. Велико е, че има и хардкор и метъл банди, които го постигат. Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща. Това само по себе си май пак е форма.

  • Ако трябва да изразиш Ангел само по един единствен начин, какъв ще бъде той – Ангел музикантът, Ангел промоутърът, Ангел учителят?

    Скоро бях на изпит за докторант и ми зададоха подобен въпрос. Никога не бих могъл да бъда само едно нещо, защото тях да бъда отегчен от него до гроб. Или всичко или нищо. Доста стрейт едж отговор.

  • Хардкор, дроун или нойз?

    Хардкорът е музиката, която ме е научила как да живея живота си без да бъда паразит или нечий роб. Дроун и ембиънт музиката са свобода и безкрайно пропадане. А нойзът… Както казват деветимата „People make noises when they’re sick“. Така че отново, всичко или нищо.

    d

    Снимки: личен архив на Ангел Симитчиев

     

  • Дълъг ли е пътят между хлапашката наивност и уравновесеният зрял реализъм? Къде между двете си ти?

    Пътят не е дълъг, въпросът е колко бързо искаш ти да се движиш в живота си. Май по-скоро винаги съм бил реалист за това, което се случва „навън“. Истинската емоционална кочина е завинаги в главата ми. Все още понякога се заблуждавам, че хората могат и да са добри. Ще дойде време и ще се отуча напълно.

  • Какво мислиш за така наречените „сцени“ в България? Какво липсва и какво постигнахме?

    България е на правилния път. През 2017 бях на събития и концерти, които ми показаха, че в София (и не само) е пълно с хора, които искат да променят реалността. Критичната маса все още е недостатъчно отворена, но тя никога не е била целта. През август правихме концерт във „Фабрика Автономия“, на който имаше 50-60 човека, които изкупиха един тон мърч на госта ни от Англия. Двайсет дни по-късно отивам в Лондон и свирим пред 20 човека и си казваш, окей София всъщност е доста добре. Не слушайте мамините синчета и колцентър бохемите, които се кълнат в евтините полети до поредната берлинска или лондонска дупка. Не ни липсват събития. Липсва ни критика и уважение, към нещата, които другите правят. Липсва ни смелостта да излезем от вкъщи, да дадем пари за вход и после да кажем „Това е лайняно“ в лицето на човека, който се е изложил, или да го поздравим, когато е било хубаво. Бетонните дупки, в които живеем са направили сърцата ни студени по много грозен начин. Но и това ще се оправи. Само още няколко отровени поколения трябва да измрат. Нямам търпение.

  • Изкуството може ли да е престорено?

    Може и не е задължително резултатът да е лош. Важното е изкуството да оставя нещо в теб. Ако те кара да се чувстваш зле – супер, ако те кара да създадеш нещо по-добро – супер, ако ти е все едно и се чувстваш като пред витрина на магазин в мола, значи е боклук. И искрените неща, и престорените могат да са слабо изкуство.

  • Ако трябва да отличиш един от своите проекти по един единствен признак, кой би бил той?

    Никакви маски, никакви претенции, просто отломки от моя свят. Съжалявам, ако някой е разочарован, че някоя песен не е била за него хаха.

  • Дори само за спорта, би ли участвал в „супергрупа“, ако можеш да селектираш музикантите в нея. Кои ще са те?

    До момента съм свирил с всички хора, с които някога съм искал да свиря, понякога музиката не е достатъчна, за да продължиш, затова не знам дали напълно разбирам концепциите на „Супер групите“. За мен по-интересно е да видиш как сработена банда излиза отвъд своите рамки. Например слъдж зверовете Trysth, които издават ремикс албум или пък BROND, които за пръв път свирят акустично пред 20-тина сливенски хлапета, защото вече 3 часа няма ток, а те са жадни за музика.

  • Призован си да изброиш пет артиста или групи без подредба. Кои са те?

    Melekh, Upyr, Outrage от Варна, КПД-0 и Evitceles.

  • Какво следва през новата година?Ще започнем годината с една обща касета на Mytrip и Valerinne, която започнахме миналия февруари в Букурещ. До първата половина вече има поне дузина концерти, на които трябва да се появя с Leaver, Mytrip и King Of Sorrow. Най-важното за 2018 г. е десетата годишнина на Amek. Планирани са поредица издания и поредица от концерти, с които ще извадим музиката, в която вярваме от дупките и ще я представяме на местата, в които тя заслужава да бъде чута. На голям звук и без никакви компромиси.

    Повече информация за творчеството и бъдещите проекти на Ангел Симитчиев може да получите тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар