Хепи Бърдей Sofia Rebel Station (8)

angry-girl-birthday-meme

8 години от раждането на журнала за ъндърграунд музика и култура Sofia Rebel Station се навършват днес! ЧРД SRS! Благодарности към всички, които направиха възможно съществуването на това пространство, подкрепиха проекта или ни следваха последните осем. Едно голямо семейство от автори, групи, организатори, активисти, ентусиасти. Заедно положихме усърдни, безвъзмедни усилия както за местната, така и за международната сцена, за тяхното развитие и консолидация, за излизането на родния ни град на световната карта на столиците, които са дом на жизнени и пълнокръвни алтернативни сцени и движения.

От DIY концертите до прозаичните пристъпи на меланхолия, текстовете и инициативите на Sofia Rebel Station, макар и различно-цветни, винаги са се стремяли към пълна хармоничност на емоцията с комуникацията без изглед това да се промени и през следващата година.

Готвим някои изненади за всички, които следят SRS и/или са част от столичната сцена, но за това по-късно.

През изминалата година Sofia Rebel Station бяхме ние,

Skunksa
JollyStomper
mitkoxvx


По традиция рожденикът черпи, а в това отношение съм консервативен и тази година също ще се придържам към традицията да бъде с нещо родно и качествено. Специално за нашите читатели и съпортъри, тържествено-гражданствено, една малка историйка за „ъндърграунда“:

 

Advertisements
Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Абстакт, Razgruha, FEEDBACKER @ Fabrika Avtonomia

Днешната историйка е кратка. Тя започва, подавайки се иззад отровно непрогледния софийски смог, кръстосва опразнените от мраза булеварди и приключва в черните води на перловеца. „На хоризонта изгрява паника“.

По същество – две феноменални български групи и един обещаващ млад хип-хоп артист в събитие с голямо значение за местната независима сцена – солидарна акция за колективът „Храна, не война„, една от най-смислените инициативи в столицата.

FEEDBACKER, Razgruha и Абстакт в съботния студ.

img_5633

Сюрреалистичната Събота вечер се среща с пост-модернизма на съвремието 

Razgruha с убийствен сет от парчета, майсторски изсвирени от най-бруталната ни хардкор-пънк група, както и забележителна колаборация с хип-хоп артистът Абстакт

Иван и Деси от Feedbacker с феноменално нойз, пост-пънк шоу

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Ave Atque Vale Mark E Smith

mark-e-smith-singer-pop-group-the-fall-1988

Бащата на северно-английският магически реализъм, главният мозък зад британската пост-пънк група The Fall Mark E Smith почина вчера на 60г. възраст.

The Fall бяха една от най-ранните и същевременно вдъхновяващи пост-пънк актове от Острова. Манчестърската група бе забележително достижение на рок музиката от 20-ти Век – многообразна, конфронтираща, но и оригинална, бандата остава забележителен и влиятелен субект в историята на музиката. През годините The Fall непрекъснато променяха жанровете, в които творят, като всеки следващ албум бе нов експеримент по пътя към конституирането си в абсолютен култ. Въпреки многото влияния, по време на цялото си съществуване групата не изгуби своят непогрешим образ и звучене.
Лириките на Smith често преливат в литературни препратки и сюрреалистични разкази, което прави фронтменът и основател на The Fall един от най-интересните и многообразни артисти. Истински поет, Smith остави своят отпечатък върху поколения британци. Дори великият John Peel казва, че The Fall са любимата му група, записвайки цели 24 от известните си сесии с тях.

The Fall имат издадени 32 студийни албума. Последният излезе през 2018г.

Сбогом Марк, благодарим ти за четирите десетилетия невероятна музика.

060bcb10-0a35-46a7-961a-9e4c12de01c9

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Razgruha – Money Power Greed (KREX020)

Никой от нашето поколение вече не се смее на съвременната шега за връзката между касетката и молива. Простият отговор на въпроса защо е – защото се чувстваме стари, че знаем каква е тя. Отвъд философското съждение за същността на пенетрацията стои нещо доста по-култивирано. Механиката на любовта, заключена в един навик, едно усилие, чието послание, дори символно оставя следа за цял живот на преживелия го. Защото всички ние (или повечето сред нас) си спомняме, че моливът трябваше да притежава ръбове, за да бъде свойствен на мисията си. Да пронизва касетката и да имитира движението на бездушния дек. За да чуеш нещо отново – трябва да отдадеш усилие. За да се потопиш повторно в емоцията – трябва да се потрудиш. Ето такъв житейски урок от най-ранна детска възраст ни даваха аудио касетките. Грозноватият и недоразвит по-малък брат на винила.
Но докато компакт-дискът шеташе из рафтовете на магазините, унищожавайки всичко останало от романтиката на аналоговия звук, други пазеха носталгичния спомен. Днес винилът отново е носител номер едно, дискът все още е там, но измежду всички начини, които съвременността ти дава да слушаш и разпространяваш музика, най-авантгарден и странно извратен си остава касетката. Несравнима като формат с големия винил и като практичност с дигиталния или компакт диска, касетката е истинска проява на отдаденост и любов. В онзи мазохистичен аспект на любовта – нетърпението да чуеш, видиш, преживееш в среда, изискваща стоическо търпение.
Не знам дали изненадвам някого, казвайки, че обожавам касетките. Не защото живеем в свят на вещественост, където допирът е водещ вид сетивност, а именно заради оживяващия спомен, заради топлината от комуникацията с нещо, което в най-общи линии изисква внимание.

В края на месец Ноември 2017г. софийската хардкор-пънк/грайндкор шайка издаде новият си албум. Разрушителният „Money Power Greed“ определено е най-доброто излизало напоследък в гамата на екстремната българска музика. Добрите новини, свързани с тях не спират.

От дни насам в пространството се върти слух, очакването около който най-после приключи. Разясненията, директно от Kontingent Records.


 

Новият албум на RAZGRUHA излиза на касета от Kontingent Records

mde

Тази седмица чисто новият албум на софийската грайндкор резачка RAZGRUHAMONEY POWER GREED излиза и като лимитирано издание на аудио касета (KREX020). Това обявиха от лейбъла, отговорен за релийза – Kontingent Records. Касетата излиза в специален ръчно номериран тираж от 30 бройки, а представянето ще бъде тази събота – 27 януари – във Фабрика Автономия.

Тази събота момчетата от RAZGRUHA организират концерт със свободно дарение и идеална цел – набиране на средства за солидарната инициатива Food Not Bombs – София*. Заедно с тях ще видим още АБСТАКТ (хип-хоп) и FEEDBACKER (нойз рок).

Повече информация за концерта ще намерите на този линк: https://tinyurl.com/RAZGRUHA

*Food Not Bombs е самоорганизирана инициатива, част  от глобално доброволческо движение за солидарно взаимодействие с хора в неравностойно положение. Основната цел е споделянето на безплатна веган и вегетарианска храна като форма на протест срещу войната, разхищението и бедността.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Anti-System: „Имаме нужда самите хора да се самоовластят.“

Вледененият прозорец дели блуждаещия ми поглед от безрадостната картина на януарския градски пейзаж. Сиви, вкочанени от студ и вятър панелки приютяват изгубени и не по-малко безцветни хорица. Най-депресираният ден в годината не се отличава почти с нищо от всеки друг зимен пост-празничен сбор от часове и минути между досадното събуждане и лелеяният сън. Несвалената коледна украса стои като нелепа притурка към скучния декор на монотонна пиеса. От празника е останало само досадното напомняне, че си затворил още една година от живота си. Всичко това щеше да звучи като насилено описание на пост-социалистическия бит в условията на неизбежното съвремие, ако не се четеше в очите на мнозина с тежестта и отчаянието, с което мало и голямо търка билетчета от лотарията. До пълното си оглупяване. Болезнената усмивка на съседката от блока не може да скрие отчайващата скука и безсмислие, която е завладяла средния градски типаж и тръгвайки от предалите се възрастни, бавно, но славно пропълзява до остарелите-млади.
Това всъщност беше замислено като първото, оптимистично и ведро начало на 2018г. в нашия журнал, но… в следващия момент сетивата се сблъскват с неща, които трудно асимилират и то там, където трябва да намерят спасение от вулгарната симулация, която всички вкупом дишаме. Това можеше да е и един своеобразен „хейтърски“ постинг, който разказва за голямата липса на смисъл във виртуалното ни съвремие, където всеки е някой, но посредствен в имитацията си остава тъкмо безименният… някой. Яркостта на образите и личностите се счита за безвъзвратно остаряла отживелица. Наместо това, усредненият конформизъм дава спокойствието, че каквото и да направиш, кажеш и сториш, то би било социално приемливо. Защото то винаги ще е безопасно, дори глуповато весело. Слогани изтъкани от наивност, имитирани емоции, живот от врата на врата – никога не знаеш какво те очаква зад тази. Безопасността като идеал, беззъбието като естетика – те превърнаха известна част от най-прогресивните борци срещу статуквото на скуката и конформизма в ожалени и инертни сенки от пейките в градинките. Хора, чиято единствена тежест са скъпите им маратонки. Тяхно наследство са бардовете на досадата, които с кухарки повтарят една и съща песен до полуда. Бойки анцуглии чупят стойки, по-кръшни от тези на гаджетата им. Идиотски нахилени позитивисти олицетворяват идеал, достижим само чрез лоботомия във фронталния лоб. В приятната тъмнина несъвършенствата и дефицитите се скриват, а зловонието се разсейва. В тъмнината на съвременното консумеристко общество, дори нелепите имитации изглеждат като революционен отенък на недочаканата промяна. Промяна! Забравената дума. Промяна.
Цикъл.
И за да избягаш от това, всеки път стигаш все по-далеч и по-далеч. Помниш онези първи сбирки на странни хора, но вече не ти стига да си просто в някое мазе в компанията на бучащи китари. Търсиш друг смисъл. Помниш и тези, които говореха за нещо различно. Но най-отчайващото е, когато някой на възрастта на баща ти трябва да дойде и да те събуди, да ти каже – ПРОМЯНА! ПРОМЕНИ СЕ! НАПРАВИ ГО! СЕГА! ВЕДНАГА! Летаргичният живот без алтернативи е сдъвкана храна за масовата култура. Да, същата тази масова култура, за която единствената форма на етика е тази, която носи печалба или удовлетворение на егото. Това са мислите на един остаряващ английски музикант, пропътувал дългото разстояние между Острова и Източна Европа, за да резонират думите му в нашата, родната реалност. Мисли за промяна.
40 години от началото на един от големите опити за промяна. Раждането на контра-културата. Раждането на съпротивата като начин на живот. И нашата далечна, но сърдечна провинция направи всичко по силите си да отбележи тази годишнина подобаващо, напук на монохромния и опосредстван живот между скучните и залинели панелки.

Хладната Неделя определено не предполагаше толкова горещ свършек. До самия момент на пристигането им, не вярвах че ще гледаме реформираната Великобританска пънк легенда Anti-System току пред нас. Ето, че това стана факт. Няма да се впускам  кои са героите на днешния ден, нито ще затормозявам с това, което всички присъствали видяха и чуха, а тези които не са, предполагат че са изпуснали. Ден по-късно се затормозявам да чуя думите на нашите гости, защото ушите ми още не могат да се възстановяват напълно от хардкор-пънк атаката, която се стовари върху главите ни. Мисията, обаче, да предадем на възможно най-много хора призивите за промяна, не може да остави личните ни разговори да останат достояние на малцина.
За това, с другарят mitkoxvx направихме едно паралелно интервю, ексклузивно за DIY Conspiracy и Sofia Rebel Station, на английски, а вече и на български.

Превод и редакция: mitkoxvx


Плакатът по традиция е дело на българският артист Диана Данова

ОК, нека се представите като за начало. Как се запалихте по DIY пънка и субкултурата, а след това как всеки един от вас стана член на Anti-System?

Варик: Бяхме група без инструменти в продължение на две години, тогава бяхме 13-14-15 годишни хлапета. Без инструменти, само “рааа-рааа-рааа”. Без пари, без нищо. След това започнахме наша собствена банда, която се казваше Morbid Humour. Репетирахме на същото място, където бяха и Anti-System.

Когато Anti-System започнаха, те записаха първия си сингъл (“Defence of the realm” EP, 1983), но много скоро след това повечето им членове напуснаха бандата. Стана така, че те продължиха Anti-System като взеха членове на моята банда Morbid Humour. Аз и Кийни бяхме и двамата в Morbid Humour. Тогава имахме някакви прости китари, бяхме на 16-17 години.

Когато записахме “No Laughing Matter” (1985) Мик Тийли беше вокалист в Anti-System, а Кийни беше на баса. Имаше акция на пряко действие срещу месната индустрия. Изпочупени камиони и ремаркета, с които карат животните в кланиците, а самите животни пуснати на свобода. Разрушение, графити и големи щети за местните месари. Но след това тях ги хванаха. Мен не ме хванаха, но тях двамата ги хванаха. След това започнахме записите по втория ни албум (“A Look at Life”, 1986), но единствения останал оригинален член беше барабаниста от първия албум. Той обаче вече не беше пънкар. За нас това беше неговата банда и щом той вече не е пънкар, решихме да сложим край на бандата.

През цялото време смятахме, че това е неговата банда и не може да се съберем отново заради това. Но след това си казахме, заеби, преди четири години взехме отново името Anti-System и намерихме ново момче, добрия вокалист Дийн, с който продължихме от там. Всичко върви добре, бандата става все по-силна. Сега правим концерти навсякъде, което е много яко.

Марк Кийни: Мик Тийли дойде след като стария вокалист Ногси напусна, а аз дойдох на бас след като Майки Ноулс беше изхвърлен от бандата, а Варик дойде малко след като започнахме да работим по албума “No Laughing Matter” (1985).

Двамата с Мик Тийли влязохме в затвора малко след записите на “A Look at Life”. Бяхме изпратени в затвор, който приличаше на казарма. Отнасяха се много лошо с нас за това че сме вегетарианци, даваха ни все същата скапана храна всеки ден. Другите затворници започнаха да ни уважават след време.

Дийн Мартиндейл: Здравейте, казвам се Дийн. В момента пея в Anti-System. Преди Anti-System бях барабанист в банда, с която свирихме кавъри заедно с оригиналния басист Майки Ноулс, който свири в първия сигнъл. Той ме видя да пея в друга банда и ме попита дали искам да пея в Anti-System. Очевидно, отговорът ми беше да.

И така, вече правим това от четири години и всичко е фантастично. Запалих се по пънка от банди като Black Flag, The Casualties, Crass, Conflict и всичките анархо банди, така всичко тръгна от там.

Кевин Фрост: Аз съм Кевин, в момента свиря на барабани за Anti-System. Включих се в бандата през февруари 2016. Попаднах на Anti-System още в самото начало на 80-те и трябваше да им организирам концерт някъде около 1984. Това никога не се случи. Винаги обаче съм бил запознат с тях като банда и тяхната музика от онези времена. Аз идвам от много тежка пънк среда още от 1979 г. Свирил съм в най-различни пънк банди и все още свиря в пънк банда, наречена The Varukers, свиря също в Disorder и още няколко пънк банди в този дух. Подгрявахме Anti-System преди няколко години в Уейкфилд с една друга моя банда, която с казва The Vile. Прибраха ме в Anti-System и продължавам да съм с тях и до сега.

Какво значи анархо-пънка за вас и вярно ли е, че в средата на 80-те сцената умира най-вече заради това, че всеки в нея е бил самодоволен задник?

Варик: Да, има нещо такова при положение, че сцената умря. В Англия със сигурност умря и много хора бяха паднали духом от развоя на нещата. Траш метълът идваше и много хора се насочваха към него. Пънкът беше изоставен за известно време, включително и от мен. Аз напуснах пънк сцената заради деца, семейство и разни неща за вършене.

От много години ми беше мечта да се завърна и да го направя, но липсваха другите членове на бандата. Чак до 2016 г., когато новата версия на Anti-System наистина не се събра отново. След няколко трудни години докато започнем, най-после успяхме да изградим солидна връзка отново и да станем продуктивни, връщайки нещата обратно в техния ход. Да кажем на шибаната власт да си го начука отново.

Последните пет години бяха брилянтни. Преди четири години мечтата ми да бъда отново в Anti-System се сбъдна. Така че не става въпрос само за феновете, но и за мен самия и аз съм много горд с моята банда. Горд с това, което правим, с нещата зад които стоим. Срещу фашизма и срещу шибаното неравенство в нашето общество. Това са неща зад които винаги ще стоим. Лично за себе си, никога няма да спра да се боря срещу тези неща докато съм жив.

Дийн: Анархо пънкът за мен значи солидарност, всички да работят заедно в правенето на музика на живо, както се случва тук днес. Концертите ни в Атина, Солун и София бяха все фантастични. Въобще няма намесени пари, но всички работят заедно и се чувстват добре в сцената. Също така всички сме вегани и вегетарианци, защото всичко е въпрос и на правата на животните. Те имат причина да бъдат свободни точно толкова, колкото имаме и ние. Става въпрос за приятели, не за храна. Животните са наши приятели, не са наша храна.

Кевин: Казвал съм го на света много, много пъти, най-вече чрез The Varukers, че вие и останалия свят сте много, много специални. Великобритания е боклук. Там се отнасят с теб като с отрепка. Може да свириш на места, където се отнасят толкова зле с теб, но когато отидеш на други места, особено в Европа, всички са толкова гостоприемни и се чувстваш почти като на друга планета, да бъда честен с вас. В цяла Европа, в целия свят. Но, за мен, Великобритания е просто лайняна дупка.

Не съм много ласкав към страната, със сигурност има и добри хора в Англия, които работят много, много здраво през всички тези години, но Англия е от онези места, където хората искат да ти забият нож в гърба, без значение колко здраво се опитваш да направиш нещата по-добри. Имали сме много различни промоутъри през годините, които са организирали чудесни концерти, но винаги е имало едно малцинство, което се опитва да ги деморализира и да им забие нож в гърба при всеки удобен случай.

Ако си в група и си на турне, се налага да направиш малко пари, един вид като твоя професионална работа. Ако не можеш да оцелееш като банда, то направо ще си умреш. Това е неприятен факт. Налага се да оцеляваш, но много хора забравят за това.

Доста хора днес си мислят, че анархо-пънка означава да не даваш обратно нищо на никого. Но според мен това не е вярно. Смятате ли, че вашата музика струва нещо, концертите ви струват ли нещо?

Варик: Да, всичко си има цена. За съжаление. Сещаш се, щеше да е прекрасно да живеем според идеалите на шибания анархизъм – на споделянето, на равенството. Но, за съжаление, се налага да използваме злите копелдашки пари. Сещаш се, те са си факт от реалния живот. Анархо не означава, че нямаш нужда да оцеляваш в света. Аз вярвах, че когато пораснем ще разкараме системата. Но различен начин на живот като този е много наивен. За мен анархията е въпрос на лично старание, така че, всъщност, въпреки старите възгледи да я живеем масово като общество, ние не можем да я изживеем така с другите хора. Много е тъжно да го видиш след като си израснал с вярата в нещо различно.

Реалността е така, че живеем в голям шибан свят, пълен с невежи хора. Налага се да живеем в него. За мен анархията е да се опитваме да направим този свят колкото се може по-добър. Алчност, шибана война, политика – старият шибан закон. Това изобщо не работа, дейба. Те продължават да рециклират все същите неща, но изобщо няма как да проработят. Имаме нужда самите хора да се самоовластят. Хората сами са си свое собствено правителство. Това е решението в моята книга. Но живеем в мръсен, шибан свят с мръсни политически игри. Пари, алчност и всичко срещу което се изправяме. Борим се срещу това през цлия си живот и нищо не се променя, освен личната ти среда и хората, които са на твоя страна.

Кевин: Анархията днес е един вид идеология. Докато всъщност клони към лична идеология, което всеки разбира по свой собствен начин. Анархията, като начин на живот без държавна власт и пр. никога няма да се случи. Затова много от старите пънкари от 70-те и 80-те сега гледат на анархията като на лична идеология. Да живееш по свой собствен начин, без да сереш върху главите на другите хора. И това наистина е начина да отидем напред.

Винаги съм живял своя живот по тези правила. Да правя каквото си поискам, стига да не сера върху други хора. И според мен това е извода, до който достигна пънк сцената през годините. Никога не може да има анархия докато като има толкова много идиоти по света както сега. Днешният свят е изграден от алчност. Всеки се опитва да се възползва от всички останали. Изобщо не му пука как кара другите да се чувстват, как се отнася с останалите хора. Светът е станал много, много опасно място в момента. Но докато ти, като индивид, живееш своя живот според правилата, който си поставил сам на себе си, тогава ще бъдеш и в мир със себе си.

Аз мисля така и живея своя живот по точно този начин. И съм почти сигурен, че много от старите пънкове от 70-те и 80-те правят същото. Те осъзнаха през годините, че анархията е начин на живот, който никога няма да се случи. Но като личен избор, това е един от най-добрите избори, които можеш да направиш.

В миналото пънк сцената беше благодатна почва за саботьори на лова и войнствен активизъм за правата и освобождение на животните. В момента веганството е вече толкова част от мейнстрийма във Великобритания и други части на света, но като че ли се е изгубила почвата за войнствения активизъм за правата на животните? Вярвате ли в това? Мислите ли, че активизма за животните е много далеч от това, което беше, например по времето на Бари Хорн?

Дийн: О, според мен е чудесно, че веганството и вегетарианството стават все по-популярни в обществото. Хората вече се изправят и разбират какво не е наред с фермите за “ценни кожи” и как животновъдните индустрии убиват планетата. Дори виждат как в млечната индустрията малките теленца биват насилствено отнети от техните майки и изпратени директно към своята смърт, за да се превърнат в продукти. Всичко това е ужасно…

Варик: Производството на месо е фашизъм. Ако ядеш месо ти лишаваш някого от неговия живот. Ако вземеш това решение… за мен, ако ядеш месо, ти си нацист. Същият начин на мислене. Разкъсваш, отнемаш, унищожаваш, убиваш.

Ако избереш веган, ти избираш мир. Избираш човечност, по-високо ниво на разбиране на шибаната ни планета и какво правиш за нея. Използването на животни за задоволяване на шибани консуматорски нужди? Трябва да си помислиш наистина ли искаш това за твоите шибани деца…



Благодаря ви много, искате ли да добавите още нещо?

Варик: Ние, Anti-System, обичаме България. Обичаме хората. Обичаме това място (Фабрика Автономия). Обичаме това, което правите. Защото ние сме правили същите неща.

Дийн: И гостоприемството е фантастично.

Варик: И колкото повече има от това, толкова повече ще има общност и човечност. В Англия повечето хора се интересуват само от себе си. Когато се срещнеш с такива хора, с еднакъв начин на мислене; то се разпространява. В Англия хората са неприятни, въздухът е ужасен. Хората са като умрели овце без никаква шибана емоция в себе си. Те нямат живот, те са шибани андроиди.

Програмирани са да служат на системата. Кур за системата! Ние сме Anti-System.


 

Скоро очаквайте и видео запис от интервюто с Anti-System.
Снимки: Sofia Rebel Station

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Ангел Симитчиев: „Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща.“

Поглеждам през прозореца с отегчението на възрастна домакиня. Вятърът разнася безбрежно боклуци. Погледът ми следи полета на пластмасова торбичка между парапетите на многоетажката. Свободата и своенравието на движението ѝ напомнят на повратности. Навъсеното небе едвам се опитва да проплаче. Безсилно време. Въздъхвам и после си казвам, че не просто искам, но ще погледна на реалността малко по-ведро, малко по-оптимистично, позитивно! Усмихвам се. На нелепата идея, не на друго. Разбира се, че вече съм почти неспособен да извлека позитивното от статичната монохромна картина на смърт, безвремие, отегчение. Една сива пиеса в студен театър. Скучноватият, стереотипен типаж от долния етаж пуши настървено цигара на балкона и току поглежда надолу. Никога не знаеш дали е за да се изплюе или за да прецени своя полет отвъд парапета. Некролозите пред входа доказват, че колкото са плюнките, толкова са и полетите. Безпросветен реализъм в три тона.
На свой ред звучно засилвам през устата си флуиди. Разминават се на косъм от плешивото теме на скучняра. Усмихвам се пак,… има напредък.
По пътя между бетонните мастодонти търся вдъхновение за нещо различно. Като на неврастенично хлапе ми хрумват една след друга безумни идеи. Боря се срещу Желанията. Искам да измия надрасканата скулптура на видра върху църковната чешма или на свой ред да надпиша посланието си върху грозния, посивял панел. Не че е значимо. Искам да измия очите си, за да се върнат тия, които скришом дезертират,… да редактирам емоцията.
Искам нещо ново, пък било то и добре забравено старо. Сам отегчавам себе си със стъкло в ръка. Броя овце насън, плъховете в канала наяве, плочките в тоалетните, минутите до края на работния ден,… Често изпитвам носталгия, не по времената преди, а по усещанията. Порастването е пряко свързано със загубата на вълнението. Търся думи за почти мъртви чувства. Там където думите не вършат работа има други способи. Усмихвам се отново – за трети път днес. Този път усмивката ми е искрена, защото знам какво ще сторя. Машинално посягам към безчувствената технология. Уви, пак съм прав – Тя студено си мълчи.
Що за коледно настроение?! Навън лампичките, като епилептично предизвестие на неудържима еуфория, оцветяват изнурено грохналите, наравно  с дръзките млади лица.
Когато реших да ви срещна с настоящия гост на скромната ни рубрика, бях напълно наясно, че това ще създаде атмосфера далечна от глуповато празничната инертност. Един почти паганистки поглед в страни. За късмет, аз самият твърде рядко успявам да се откъсна от мрачно килийния си хоризонт. Което ми позволява да разпознавам черните профили…

a

Срещнах Ангел Симитчиев вероятно някъде около 2010-2011г. Тогава с него деляхме една сцена в преломни за нея времена, когато органични промени се случваха, а хоризонтите се приближаваха един към друг. Старите хардкор-пънк естетика и отношение отстъпваха място на по-новите, по-младите, по-мотивираните. Разнообразието носеше дъха на нещо ново и вълнуващо. С тази младежка еуфория изгряха и някои имена, които днес авторитетно красят плакати на родни и европейски ивенти и правят концерти заедно с най-големите имена в жанровете, в които се подвизават.
Много различни един от друг, но и еднакви в доста отношения, с Ачо поддържаме обща концепция за много от аспектите на това да бъдеш част от независимата сцена в родната реалност.
Но кой е Ангел Симитчиев? Музикант, мулти-инструменталист, отдаден D.I.Y. активист и човек с позиция. Ако последните 6-7 години си имал общо с вариациите от шум и ембиънт до структуриран хардкор и метъл, то едва ли си пропуснал и личността на Симитчиев, драги читателю. Ако все пак това име ти е убягнало, долните редове идват, за да покажат голямото и многофакторно влияние, което Ангел е оказал на настоящето развитие на алтернативната сцена. Дали това ще остави ярка следа предстои да видим,…

c

Ангел Симитчиев участва и е участвал в дузина проекти от миналото и настоящето. Някои от тях са: Mytrip, Leaver, Dayin, King Of Sorrow, eht, Rain Bird, Throat Fisting, Expectations, Frenchbulldog и др.

Когато казвам, че Ачо има осезателно влияние върху развитието на алтернативната сцена в последните години имам предвид нещо твърде конкретно. С 4 настоящи музикални проекта и цели 8 групи и самостоятелни инициативи в миналото, днешният ни гост е един от най-активните членове на DIY съобществото ни. Освен с музика, Ангел се занимава и с писане, като негови текстове са побирани на страниците на множество издания, сред които са DIY Conspiracy, Heathen Harvest, Kultura.bg, Heathen Harvest, Capital.bg, BNR.bg, Mo’ Fidelity, Rawk’N’Roll Zine и др.
Бил е на сцена над 200 пъти от 2012г. насам. Участвал е в концерти както в България, така и в чужбина.


  •  Къде се намира Ангел в края на 2017г.?

Всяка година приключва в средата. Началото е далеч, но краят никога не се вижда. Тази година донесе, но и взе много. Доста съм изтощен, май не по приятен начин.

  • Вярваш ли в нещо?

Вярвам само в нещата, които мога да убия.

  •        Какво коства на един самостоятелен творец да съществува и придава нови значения на заобикалящия го свят?

    Единствената пречка е да превъзмогнеш чуждите разбирания, които все някой се е опитал да ти натика в устата. От там нататък безкрайни нощи, безброй излишни разговори, с хора, на които по подразбиране не им пука за теб или за нещата, които правиш, много пътуване, тоест колкото може да понесеш… Най-безумното е обаче, че сякаш задоволството винаги взима превес. Задоволството, че съществуваш встрани от лепкавата рутина и вместо това дълбаеш своята малка следа (или рана) в света или пък само в себе си. Да, остави света, в себе си.
  • Съществува ли вдъхновение?

    Съществува, но не означава нищо, ако нямаш нуждата и дисцплината да го използваш.

    b

  • Какво е музиката? Има ли конкретна форма и посока или е точно обратното?

    Като всичко, което човек прави, задължително трябва да има посока иначе си балон, който може да напълниш с вода, въздух или лайна, но никога със смисъл. Формата вече е много условно понятие. Когато на 17 открих ембиънта бях на седмото небе, че не е нужно музиката да има разбираема структура, за да те движи напред в дълбините си. В последствие ми стана по-интересно да създаваш по-достъпни форми, в които хората отново да могат да се губят. Велико е, че има и хардкор и метъл банди, които го постигат. Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща. Това само по себе си май пак е форма.

  • Ако трябва да изразиш Ангел само по един единствен начин, какъв ще бъде той – Ангел музикантът, Ангел промоутърът, Ангел учителят?

    Скоро бях на изпит за докторант и ми зададоха подобен въпрос. Никога не бих могъл да бъда само едно нещо, защото тях да бъда отегчен от него до гроб. Или всичко или нищо. Доста стрейт едж отговор.

  • Хардкор, дроун или нойз?

    Хардкорът е музиката, която ме е научила как да живея живота си без да бъда паразит или нечий роб. Дроун и ембиънт музиката са свобода и безкрайно пропадане. А нойзът… Както казват деветимата „People make noises when they’re sick“. Така че отново, всичко или нищо.

    d

    Снимки: личен архив на Ангел Симитчиев

     

  • Дълъг ли е пътят между хлапашката наивност и уравновесеният зрял реализъм? Къде между двете си ти?

    Пътят не е дълъг, въпросът е колко бързо искаш ти да се движиш в живота си. Май по-скоро винаги съм бил реалист за това, което се случва „навън“. Истинската емоционална кочина е завинаги в главата ми. Все още понякога се заблуждавам, че хората могат и да са добри. Ще дойде време и ще се отуча напълно.

  • Какво мислиш за така наречените „сцени“ в България? Какво липсва и какво постигнахме?

    България е на правилния път. През 2017 бях на събития и концерти, които ми показаха, че в София (и не само) е пълно с хора, които искат да променят реалността. Критичната маса все още е недостатъчно отворена, но тя никога не е била целта. През август правихме концерт във „Фабрика Автономия“, на който имаше 50-60 човека, които изкупиха един тон мърч на госта ни от Англия. Двайсет дни по-късно отивам в Лондон и свирим пред 20 човека и си казваш, окей София всъщност е доста добре. Не слушайте мамините синчета и колцентър бохемите, които се кълнат в евтините полети до поредната берлинска или лондонска дупка. Не ни липсват събития. Липсва ни критика и уважение, към нещата, които другите правят. Липсва ни смелостта да излезем от вкъщи, да дадем пари за вход и после да кажем „Това е лайняно“ в лицето на човека, който се е изложил, или да го поздравим, когато е било хубаво. Бетонните дупки, в които живеем са направили сърцата ни студени по много грозен начин. Но и това ще се оправи. Само още няколко отровени поколения трябва да измрат. Нямам търпение.

  • Изкуството може ли да е престорено?

    Може и не е задължително резултатът да е лош. Важното е изкуството да оставя нещо в теб. Ако те кара да се чувстваш зле – супер, ако те кара да създадеш нещо по-добро – супер, ако ти е все едно и се чувстваш като пред витрина на магазин в мола, значи е боклук. И искрените неща, и престорените могат да са слабо изкуство.

  • Ако трябва да отличиш един от своите проекти по един единствен признак, кой би бил той?

    Никакви маски, никакви претенции, просто отломки от моя свят. Съжалявам, ако някой е разочарован, че някоя песен не е била за него хаха.

  • Дори само за спорта, би ли участвал в „супергрупа“, ако можеш да селектираш музикантите в нея. Кои ще са те?

    До момента съм свирил с всички хора, с които някога съм искал да свиря, понякога музиката не е достатъчна, за да продължиш, затова не знам дали напълно разбирам концепциите на „Супер групите“. За мен по-интересно е да видиш как сработена банда излиза отвъд своите рамки. Например слъдж зверовете Trysth, които издават ремикс албум или пък BROND, които за пръв път свирят акустично пред 20-тина сливенски хлапета, защото вече 3 часа няма ток, а те са жадни за музика.

  • Призован си да изброиш пет артиста или групи без подредба. Кои са те?

    Melekh, Upyr, Outrage от Варна, КПД-0 и Evitceles.

  • Какво следва през новата година?Ще започнем годината с една обща касета на Mytrip и Valerinne, която започнахме миналия февруари в Букурещ. До първата половина вече има поне дузина концерти, на които трябва да се появя с Leaver, Mytrip и King Of Sorrow. Най-важното за 2018 г. е десетата годишнина на Amek. Планирани са поредица издания и поредица от концерти, с които ще извадим музиката, в която вярваме от дупките и ще я представяме на местата, в които тя заслужава да бъде чута. На голям звук и без никакви компромиси.

    Повече информация за творчеството и бъдещите проекти на Ангел Симитчиев може да получите тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

RAZGRUHA vs. Procrastinate @ Fabrica Avtonomia

С любезното съдействие на общинските власти столицата ни сложи коледните си премени. Отделен е въпросът, че търсената коледна атмосфера прилича по-скоро на зле скалъпен декор, мотив от треторазряден филм на ужасите или японски авангарден кич от епохата на цветната телевизия. Дано от кметството са се отказали от идеята да украсяват с рециклирани боклуци плешивото извинение за елха, което играе ролята на празничен символ на града. Сега остава и втрещяващите дядо-коледовци да излязат с механичните си гласове, припявайки на английски и немски за онези камбанки и ще заживеем пълната антиутопия. Не съм мизантроп и да, реалността е такава. Просяци гледат гладно хора с лъскави торби.
Зад свободно кръжащите тела стоят тъжни и мрачни монолози. Прекрасен детайл към коледната украса. Хората отдавна са свикнали да са притурки, апликирани към нещо или някой друг. Така рано или късно стават бледи подобия на самите себе си. Идеално извинение за ниска култура на потребяване – субстантивната амнезия на настоящето.
За масовата култура има лек различен от масовия гроб. Практикуваме го всички – нарича се масово бягство. Ние всички сме своеобразни бежанци в собствените си общества и мисли.
А насред делничната вечер опциите за бягство не са твърде много. Не е и нужно, защото една от тях е задължаващ вниманието и присъствието моментум, почти като физическа величина без нужда от доказване,… без нужда от поставяне на въпроса дори. Просто си там или съжаляваш.

R A Z G R U H A  vs.  Procrastinate.

Прозорците притреперват. Глъчта се мести ту горе, ту долу. Алуминиевите купчини се трупат право-пропоционално на нетърпението. Отбран елит избрали да изгледат целия филм кадър по кадър, изпълват с жужащо напрежение тясното стълбище и сумрачния сутерен. Аромата на очакването е смесен, може да прехвърчат и искри.

Действие 2-ро. След края на Действие 1-ро (теория и практика на химическия анализ в условията на неизбежен прагматизъм) преминаваме към същественото. Kontingent Records са се погрижили да съчетаят трите най-важни елемента за смислено мероприятие – готино и вдъхновяващо място, съдържателни и енергични групи, D.I.Y. етика. Срещу всяко едно от тези условия – по един дебел и подчертан чек!

Фабрика Автономия, новият социален център се утвърди като едно от най-гостоприемните и активни места за ъндърграунд музика и култура. Тесните връзки на колектива с почти всички ‘буукващи’ концерти и вече демонстрирания организационен потенциал вдъхват надежда, че сцената се е сдобила с нов и сигурен дом. Намирайки се на два хвърлея от центъра, в стар квартал с особен дух, Фабриката малко по-малко завоюва пространство. Принципите, които от колектива зад проекта налагат, са много ценни за развитието на сцената – солидарност, свободно дарение, вместо фиксиран вход, събития със социално значение и послание. Фабрика Автономия е перфектното място и за настоящето събитие. В D.I.Y. атмосферата на почти криминални гигове, организирани със силите на хората за хората, изгрява и основната идея – заедността и взаимопомощта като основна ценност на самоорганизираната пънк сцена. В това отношение Фабриката постига зададената цел.

Kontingent Records и Фабрика Автономия събраха две уникални групи за двойна промоция – RAZGRUHA трябваше да представят това, което според мен е албума на годината в България, а гостите от Гърция Procrastinate своето ново LP. Сега по-ясно ли е защо изборът за вечерта е безалтернативен?

Обратно към… обратното броене. Алуминиевите купчини вече са планини, а въздухът намалява. Няма почти никой пред вратата, всички са пред сцената в очакване. А то – не много проточило се. Лампите угасват,… секунда затишие…

…и начало. Зад инструментите си са RAZGRUHA. Бих казал дори на катедрата за преподаване. Защото българската грайнд гордост действително преподава. 22.11.2017г. е датата на официалното представяне на „Money, Power, Greed„, най-новият запис на унищожителния квартет. Не бяха отдавна времената, когато концертите на RAZGRUHA приключваха малко след като посетителите се усетят, че са започнали, но вчера не бе така. Големите звезди на вечерта бяха очаквани повече и от присъдата на Ратко Младич (поздравен за присъдата от същите). Експлозия от звук и ритъм разтърси сградата из основи. Свръхзвуков старошколски грайндкор, на фона на който може да се практикува както самоубийствен мошпит, така и пиянско-хулиганско пого или народни танци, започна да се стеле като гъст химически дим. Една шевна машина, двама автоматизирани самураи и откачил в бяса си мутант са синтезирали в себе си без капчица излишество всички ценности на олд скуул екстремната музика – бесен, социално базиран пънк, хирургически точни бластбийтове и убийствени смени на темпото. Това е лицето, заради което много хора пожертваха спокойната Сряда вечер. Е, тази няма да е много мирна. Мисията на бандата бе ясна – представяне на новия албум, много танци и лумпениада от най-висок ранг. На базата на така зададените приоритети, повече от ясно е какво се случи. Интензивен и екстремен хардкор-пънк, директно от асансьорните шахти на столичните панелки, но и математически точен, музикантски изпипан, макар и краен кръст/грайнд – това е, което аз виждам отзад името RAZGRUHA. Истински важно събитие бе промоцията на този албум, единствен и първи по рода си – паметник на една цяла епоха за столичната ъндърграунд сцена.

Освен с музиката си, момчетата от RAZGRUHA са пословично известни и с безграничната си скромност.

За първи път в съществуването си, Razgruha извадиха на масите мърчъндайз. Тениски с дизайна на новия албум и самият той – диджипак с прекрасна черна обложка са на разположение срещу минимална сума за всеки. Групата никога не е целяла да припечелва от творчеството си, за това и по традиция момчетата пуснаха за свободно слушане Money, Power, Greed в официалната си bandcamp страница.
Ако искате да подкрепите делото на Razgruha и за да има повече независими DIY групи и концерти – купете си тениска и диск, сигурно е че няма да съжалявате къде са отишли парите ви!

Procrastinate.
Едно е повече от сигурно – всички събития, в които пръст имат Kontingent Records са крайно любопитни и всеки може да открие нещо за себе си. Независимо дали си ретро-пънкар, стрейт-едж младеж или носталгичен хардкор чичко, сбирките на контингента са приятен повод да си припомним малко от доброто старо и да вкусим от още по-доброто ново време. Този път, без съмнение, Шентов и компания свалиха две цели с един изстрел. По тяхна покана се очакваше да свирят Procrastinate.

Ако трябва да съм честен, за последните 10 години, в които България е посещавана от групи от екстремната гама в музиката, успяхме да видим много добри и някои не чак толкова добри банди. Много от тях бяха от съседна Гърция, където независимата сцена е няколко светлинни години пред нас. Но мисля, че освен Hibernation, друга толкова здрава гръцка група не ни е посещавала никога.

Трудно е да свириш след Razgruha, особено ако си в същия или близък до техния стил. Тъй като летвата е високо вдигната, само високи постижения могат да направят впечатление. Е, Procrastinate се справиха с това. Изпипан кръст-хардкор с множество влияния – малко мелодия, малко грайнд, много високо темпо и интензивност – хората във Фабриката го оценяват. И докато летят крайници и тела, изглежда гърците също се забавляват.

Без глътка дъх между парчетата с много енергия и отдаденост протече сета на Procrastinate. В музиката им се чувстваше както влиянието на пионерите, така и новаторското. За всекиго по нещо. Съдейки по тениските и плочите, които видях да напускат мястото в късната Сряда вечер, това не е само мнение.

 

И така, няколко бири, евтин ром, едни псевдо-шотове с ракия и два часа крещене и тропане по-късно съм готов да се потопя в златната тъга на опразнените столични булеварди. С пълна торба, стомах и душа! Ако приемате съвети – винаги, когато видите Kontingent Records и/или Razgruha не се замисляйте дори за миг. Там е вашето място.


Всички снимки са дело на Sofia Rebel Station.
ПОДКРЕПЯЙТЕ НЕЗАВИСИМАТА СЦЕНА, КУПЕТЕ СИ МУЗИКА И ТЕНИСКА!

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

R A Z G R U H A – Power Money Greed (2017)

Тичам надолу по стълбищната клетка като обезумял. Звукът, който издават обувките ми при досега със стъпалата отеква в бетонната празнина и резонира в мръсните, потънали в 28 годишна прах прозорци. Разминавам се с множество боклуци, някои от тях издават моменти, случвали се по тези стълбища. Разминавам се с куп надписи. Желания. Пожелания. Някой си Мартин, обича някоя си Виктория. Възможно е силиконовият отпадък в дясно да е плод на тази любов. Но по-вероятно тя никога не е узнала, за сметка на пост-соц цокъла, боядисан в охра. Той знае много неща. Включително за сексуалната ориентация на Пешо, кой е най-добрият софийски отбор, мисли и страсти за кварталния полицай…за жена му също. Прескачат кадър след кадър. Прелитам през езика на стените, прескачам по две, три стъпала. Всяка следваща моя крачка е по-тежка, с всеки изминал етаж олеквам. Бързам бавно, тичам мудно. Не мога друго яче, чувам и усещам стимула да правя по-дълбоки, по-уверени крачки, макар и почти на пръсти.

Само няколко минутки по-назад натискам бутона на асансьора. Разбира се, че няма да дойде. Очакват ме хиляди стъпала надолу и незабравимата есенна миризма на български гурме специалитет в бидон. Слагам слушалките и с вълнението на Жоро Христов при вида на Богдана Карадочева на токчета пускам нещо ново. Нещо специално. Високите очаквания искам да срещна с ниския език от стените, с хладната реалност на стълбищния пъзел. Нужен ми е стимул за поизправяне. С първия акорд политам надолу.

Logo

Малко са нещата, които могат да ме извадят от консервативния вкус за музика. Повечето, които ме познават, знаят че твърде рядко давам шанс на нещо, чиято обложка използва повече от три до пет тона и то всичките в гамата на сиво-черно-бялото. Също като чисто новата гледка, с която се сдобихме в късния Ноември. Буквално или фигуративно това се отнася най-вече за групите, които имат претенцията да творят в музикалния стил и жанровата естетика на хардкор-пънка и отвъд него. Твърдо убеден, че всичко е казано, някой трябва много упорито да тропа, за да мога да му отделя времето, което бих дал на японски пост-апокалптичен хардкорпънк от 80-те.

В конкретния случай, обаче, хем говорим за една група, която хич не формално изпълнява изискванията, които консервативния ми наглед е наложил върху фонотеката ми, хем изведнъж се оказва в центъра на коментарите ми – винаги… Тъй като това всякога е било крайно-субективно издание и никой от авторите тук не е крил това, без капка неудобство ще заявя – днес си говорим за една от НАЙ-ДОБРИТЕ  БЪЛГАРСКИ ХАРДКОР-ПЪНК ГРУПИ ЗАВИНАГИ!

Истинско явление!

Няма смисъл от пространствено представяне, това е RAZGRUHA.

23770239_745014789033203_975655980_o

Създадени през пролетта на 2011г. в София, RAZGRUHA са българската група, която е най-близо до оригиналното разбиране за автентичен грайндкор. С някои промени в състава за последните години, но без промяна в енергията и стила си, столичните звукови терористи вече почти 7 лазарника избиват от главите на феновете на екстремната музика еретичните помисли, встрани от ортодоксалния, брутален грайндкор. Razgruha са били част от едни от най-знаковите за столичния и български ъндърграунд събития, като са подкрепили на сцена впечатляващ списък от европейски и американски имена. Квартетът имат пръст в повечето интересни екстремни концерти наоколо и всеки ги познава като отдадени на D.I.Y. каузата, жертвоготовни и честни момчета. Групата издаде култово демо, последвано от сплит и EP-то от 2015г. – Circle Of Bastards. В тези си записи момчетата показаха голямо техническо и професионално развитие. Тъкмо заради това, промоцията на чисто новия им албум „Money Power Greed“ е едно от събитията на годината. Казвайки това, не преувеличавам ни най-малко. Доказателството…

Front

Късметлия съм да съм сред първите, които ще слушат новата порция дългоочакван ритъм и мелодия. Звучи шеговито, съотнесено към хардкорпънк/грайндкор група. Предупреждавам ви, ако очаквате поредния ширпотреба поп албум за лигльовци – шапкари и стойкаджии, откажете се. Разгруха не изневерява на своите принципи.

И ето ме пак, летя по стълбите надолу, а в главата си чувам пълна деконструкция. Непоколебим във високите си очаквания към продукцията, нямам търпение да чуя какво са сглобили (абсолютно сами, впрочем!) грайнд-злодеите от панелния ужас, който наричаме свой роден град.

10 парчета безпощаден олдскуул грайндкор – разнообразни, но брутални китарни рифове, разрушителна бас линия, истеричен, гърлен вокал, свръхзвукови бластбийтове и постоянна промяна в темпото… това е само повърхностно картината, която се открехва пред всеки понечил да преслуша новата екстремна хубост. Радикална политика, радикални идеи – философски реализъм и трезва, хладна оценка за заобикалящия ни свят и общество. Razgruha не са помръднали и на йота от монументалните си възгледи за живота, тъкмо напротив – все по-стремглаво и смело ги заявяват. 14 минути за 10 парчета? Какво по-класическо от четвърт час музикален тероризъм идващ направо от столичните канали. Ще кажете – нищо ново, но това не е така. От гаражния звук, който бе характерен за по-ранните записи на групата, Разгруха са еволюирали до най-високото професионално ниво – там, където амбицията за продукция на високо качество не се противопоставя на D.I.Y. етиката, която е неизменна част от квартета. Десетте композиции са тематично подбрани и, поне според мен, перфектно подредени в един албум, след преслушването на който оставя чувство за завършеност. Нито думичка или звук повече или по-малко.

live

В тоя ред на мисли… не ми е познат друг подобен запис, изработен, записан и смесен изцяло самостоятелно със собствени сили, техника и умения. Money, Power, Greed звучи като професионално записана тава, на която е обърнато МНОГО време. Чистият звук, въпреки това, не прави албума да звучи преиначен, тъкмо напротив, нито капчица от естественото в звученето не е изгубена. Другото важно е, че не е изгубен балансът между професионалното и първичното, макар и да си личи, че за парчетата е инвестирано време и усилия, продукцията не звучи превзето. Скромна, но съдържателна обложка – освен графичното послание, Разгруха разчитат на вродената в групата интелигентност – посланието идва черно на бяло, под формата на лирики и музика. Никакви излишества. Същото се отнася и за живите им изпълнения, които от край време са станали епитом на екстремната музика в родината.

procrastinate razgruha cover wht

„Procrastinate е DIY crust/hardcore банда със силно и директно антиавторитарно послание. Групата е активна от 2013 и е създадена в Кардица, Гърция. Въпреки, че идват от малък град, в момента Procrastinate са сред най-активните колективи в богатата DIY хардкор пънк сцена на Гърция. Както вкъщи, така и навън, Procrastinate държат да свирят в автономни, самоорганизирани пространства и скуотове, които подкрепят и промотират антиавторитарния начин на живот. Затова и нашата Фабрика Автономия е най-логичното място за това специално събитие! Музиката им е описвана като metallic hardcore, crust-grind, crust punk, hardcore punk… но те самите казват, че не си падат по етикетите. Текстовете им засягат теми като всекидневните житейски битки, социални и политически теми, както и лични преживявания. До момента Procrastinate са издали две EP-та: Subjugated Herd CD и Ideals to Burn 7”. Първата им дългосвиреща плоча излиза от култовия лейбъл Sweetohm recordings с артуърк от The art of Alex CF (Fall Of Efrafa, Light Bearer, Carnist, Momentum, Archivist, Morrow…“

 

Такова масивно събитие, разбира се, няма как да не бъде отбелязано с още по-масивен гиг. За това са отговорни известните специалисти в занаята – Kontingent Records, които на 22.11.2017, с помощта и гостоприемството на Фабрика Автономия организират унищожителна вечеринка.

Ето и детайлите:
▲ Фабрика Автономия
▲ 22.11.2017
▲ Врати: 19:00
▲ Начало: 20:00
▲ Край: 22:00
▲ Вход: свободно дарение*

Ако си фен на истински непринудения хардкор-пънк, на радикалната политика и екстремната музика… ако чувстваш колективния дух за важен, а музиката за неразделна част от битието ни… ако си чувал RAZGRUHA, то тогава знаеш, че не трябва да изпускаш промоцията на „MONEY POWER GREED„, както и да притежаваш новия албум на впечатляващата група.

DO IT DIY!


*КАКВО ЗНАЧИ „СВОБОДНО ДАРЕНИЕ“?

♥ “Free as in freedom, not as in free beer”—Richard Stallman ♥ * Свободно дарение не значи безплатен вход. Свободно дарение значи, че искаме да изградим една сцена, в която всеки който споделя ценностите ни е приет и добре дошъл, независимо от финансовото му положение. Всеки сам решава с колко може да подкрепи групите. Вярваме, че никой няма да подмине касичките, които ще са на разположение на входа на събитието, както и на бара във Фабрика Автономия. DIY означава сцена без „звезди“ и „фенове“. DIY означава самоорганизация и инициатива на приятели за приятели. Нашата цел е да се забавляваме и да споделяме важни за нас послания без да зависим от „бизнес“ отношения. Всички събрани средства отиват директно за групите! НЕ ПРОПУСКАЙТЕ КАСИЧКАТА! ♥ ПОДКРЕПЕТЕ СЦЕНАТА! Виж повече: http://diyconspiracy.net/prix-libre-the-gift-economy-of-diy-punk/

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , | 2 Коментари

Rest In Power Боро Бродник

23316384_1719149468119812_5321826600247786607_n

Животът е нещо, което не можеш да спреш и върнеш назад. Има начало има и своят край. Понякога този край е твърде ранен, насилствен и нечестен. Но не можем да върнем времето назад, остави ни само да си спомняме. Да простим и да си спомняме.

Лек път, Боро!

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Вашият коментар

Какво се случи с Blitz през 1982г.?

Случайно или не, плейърът на телефона ми пусна Blitz. Беше някъде там, след няколко заспали парчета на отнесени във въздушния простор артисти. Това ме извади от нетрезвата летаргия като шут в корема, след който инстинктивно се сближаваш с паважа. В един точно определен момент от съществуването ми и под безспорното въздействие, този ‘флашбек’ просто ме сграбчи за дрехите и изхвърли като незначителен предмет назад в миналото. И докато костите ми се пропиваха с болезнено лепкава носталгия, пияната ми глава трескаво търсеше къде да се разбие, а цялото ми съзнание – възбудено да си припомня с връхчетата на всеки един косъм експлозивния коктейл от емоции, който те изкарва извън релси, извън нормалността. Озъбен и настръхнал, с разхлопано от прекословия сърце, на борда на машината на времето, пак бях на 16. Сладко със стипчив вкус. Като тамън рукнала от разбити устни кръв. Идентични с тези от миналото чувства ме спохождаха буреносно, а бетонният пейзаж току се превръщаше в паспарту на живописно платно от полюсни преживявания. Когато всичко това отмина като наркомански кик, все още неотшумялата тийнейджърска енергия ме придърпваше надолу с противоречието, което създава у един… вече пораснал хлапак.

За миг се зачудих къде отиде всичко това? Наелектризиращата атмосфера на ежесекундна борба, анархичния разсъдък, адреналина на градското оцеляване,… изтече ли в канала с юношеството или заменихме безконечната материална физичност с нещо от друго измерение. Попораснали сме. Кожата помни, така както помнят и старите кубинки, които все още мъкнеш по асфалтовите полета. Отражението от витрината почти ме връща там, но нещо липсва… нещо се е изгубило по пътя.

blitz-great-photo

Blitz е култова английска пънк група, постигнала значителни успехи в Британските инди класации. Част от нарастващата в началото на 80-те години Ой! сцена, те стават един от символите на втората генерация пънк банди.

Абсолютно излишно е да се впускам в това кои са Blitz. Ако не знаеш, то си изпуснал много съществена част от уроците по история на Великобританския пънк. Още с първите бандитски касетки и тави, завъртяли се наоколо, това име добива широка популярност дори тук, на хиляди километри от родния им Ню Милс и на десетилетия разстояние от рождението на първите им записи. Абсолютно култова, легендарната банда се превръща в марка и символ на подражание за десетки състави от всички континенти на планетата. Влиянието им върху развитието на пънк музиката и наследството, което оставят, са впечатляващи и заслужават безпрекословно признание от всички „секти“ и тъмни краища на ъндърграунда.

Открити и промотирани от музикалния журналист и важна фигура в тия среди – Гари Бушел, Blitz достигат до страниците на Sounds Magazine, а демо песните им от 1981г. намират място още в първите Ой! компилации. Гарантирана, известността им ги превръща в хедлайн на жанра, дори години след като той… внезапно се променя.

750403_orig

Съставена както от пънкове, така и от скинхедс, Blitz става една от първите групи – представители на новата епоха – симбиоза между два вечни младежки култа, много насилие и противоречия.

Всички помним времената, когато Warriors, Someone’s Gonna Die, Razors In The Night раздираха градинки и площади, стадиони и локали – тези вечни класики са завинаги отпечатани в съзнанието на поколения пънкове, скинхедс или обикновени хулигани с добър музикален вкус. Химните на вечния хаос звучаха еднакво релевантно както в дъждовния Албион, така и в посивелия славянски пост-социализъм.

4 E.P.-та предхождат дългосвирещият Voice Of A Generation (1982), който и до ден днешен си остава емблема на групата. След All Out Attack (1981), Warriors (1982) и Never Surrender / Razors In The Night (1982) пред групата остава само компилирането на първият им пълен албум, преди нещо да се промени кардинално.

Какво се случи с Blitz през 1982?

 

 

 

Трябваше да минат години преди да се запитам интересен въпрос. Защо в България винаги свързваме Blitz първо с гениалния им сингъл „New Age„, а не с Fight To Live или 45 Revolutions например? Познавачите на творчеството на групата знаят защо този въпрос има реална (музикална) стойност.

 

Албумът от 1982г. – Voice Of A Generation – суров уличен пънк, безмилостната и криминална реалност в света на младата работническа класа, събрана в един гневен, необуздан вик. Дивата лудост на неоправданите… бунтът на декласираните. Гласът На Генерацията прави Blitz известни първо на национално, а после и на световно ниво. В контрапункт на това идва следващият им албум.

blitz-second-empire-justice-lp

Second Empire Justice е издаден на 1 Януари 1983г. от Cleopatra Records и бележи сериозно отдалечаване от Oi!/Streetpunk звука.

Когато Crisis преминаха през своята метаморфоза чрез явлението Joy Division те моментално станаха Death In June. Когато същото се случи на Blitz, те отведнъж издадоха Second Empire Justice. Това бе толкова ‘отведнъж’, че очевидната дистанция от стария Blitz звук кара да се запиташ – това една и съща група ли е изобщо? Тази голяма музикална промяна отчужди не малка част от скинхед феновете им. Second Empire Justice, в сравнение с Never Surrender е направо друга вселена. Подобно на Joy Division, New Order и Death In June, Blitz имаха някои очевидни политически конотации, които дори песни като New Age не успяха да разсеят напълно. Обратно към култовият сингъл – New Age и видеото към него бележат промяната. Разбира се, там Blitz предпочитат да се обяват като група от Манчестър, вместо от родният им, намиращ се в близост Ню Милс. Черни ризи и атмосферичен звук, наистина могат да те накарат да се запиташ дали Bernard Sumner не е гост китарист.
Гари Бушел обявява „Voice of a Generation“ (1982) за еквивалентен по заряд, емоция и релевантност на дебютния албум на The Clash. Такива гръмки сравнения, обаче, бързо заглъхват след появата на вторият им дългосвирещ албум.

photo_lineup1

Състав 1980-1983: Carl Fisher – вокали
Nidge Miller – китара
Mackie – бас
Charlie Howe и Christopher Howe – барабани

Интересното е, че самите Blitz съвсем скоро се отказват, образно казано, от Second Empire Justice и новата насока, за да се завърнат към своят Ой! имидж и звучене. Отпускащото, носталгично и атмосферично звучене на албума, изцяло в духа на европейският континентален звук от това време, несъмнено отрежда място на този албум много повече до тези на Joy Division и Danse Society, наместо до The Partisans и Last Resort.

Въпреки завръщането си към уличния пънк, Blitz не прекратяват напълно готик-уейв влиянията си, като в издадения през 1989г. „Killing Dream“ все повече си личи Sisters Of Mercy вдъхновението. Недооценено остава и Stranglers влиянието, което може да се забележи дори в ранни парчета като Fatigue.

 

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар