Another Bloody Day | OMEGA TRIBE; Feedbacker; Lunatic Theatre live @ Sofia

!!! ATTENTION !!!

Съобщение от ъндърграунда…
От Личности Незнайни…

 

OmegaTribe_cover_1200x628px

Отвъд хаоса на времето и тъмните бури, над облаците и отраженията човешки се издига знаме. Знамето на протеста. Под тежкия му плащ се събират душите на последните мохикани за един финален отпор…

26.10.2018, СОФИЯ.

O M E G A   T R I B E

 

^^^


F E E D B A C K E
R

 

^^^

LUNATIC THEATRE


Въпреки, че нито един от двата госта на тази, като че ли с машина на времето пренесена вечер не се нуждае от каквото и да е представяне, на вашето внимание, българската нойз-рок група FEEDBACKER и английската протест-пънк легенда OMEGA TRIBE.
FEEDBACKER е пост-пънк/нойз-рок дуо, отроче на сивата столична бетонност. Почти 2 години на бял свят, Иван Шентов и Десислава Петкова одухотворяват и дават форма и звук на тъмнината. Шум и мелодия, FEEDBACKER са забележителна смесица от стилове и влияния, еволюирали у авторите посредством миналият им опит с други известни на българския ъндърграунд имена от близкото и вече не толкова близко минало. Енергичният състав на FEEDBACKER винаги създава правилната за творчеството им атмосфера, поради което участията на групата (над дузина концерти в страната и чужбина) винаги са обект на голям интерес от широк кръг от публика.
За сега фийдбекърите имат едно единствено официално издание, едноименното им EP, което бе почти моментално разпродадено. Носят се слухове, че скоро на бял свят ще се появи и следващият им запис. На 26.10.2018 FEEDBACKER ще свирят на една сцена със завърналите се  Omega Tribe в един ексклузивен за българската сцена концерт, продължение на силната вълна от събития с особен заряд.

Създадени през 1981г. в Барнет, Англия, Omega Tribe са култова легенда от Crass периода на английския протестен пънк. Издавани от Penny Rimbaud, Crass Records, и Corpus Christi Records, „племето“ бързо се превръща в една от най-влиятелните групи на Острова, ставайки част от семейството пионери на т.нар. пийс пънк. „Angry Songs“ и „No Love Lost“ показват широкия музикален спектър – от класическия хаотичен шум на пънка в началото на 80-те до емоционалната мелодичност на пост звученето в средата на десетилетието, Omega Tribe са чудесен пример за групите с широк музикален спектър, силно политическо и активистко послание, достигнали монументален статус благодарение на безкрайната си отдаденост. След интервюто им за Sofia Rebel Station, което беше едно от първите им след като се събраха отново през 2016г. след близо три десетилетно прекъсване, Omega Tribe обещаха да дойдат в България и по всичко си личи, че това ще стане факт.

На 26.10.2018 заедно с Omega Tribe и Feedbacker, честта да свирят за първи път на живо пред българската публика ще имат и столичната пост-пънк група LUNATIC THEATRE. Авангард, пънк и електроника ще дадат начало на вечерта в духа и атмосферата на бетонната есен.

Благодарение на отдаден колектив от анонимни активисти, Omega Tribe, Feedbacker и Lunatic Theatre ще вземат участие в DIY шоуто на сезона. Освен групите, невъздържана музика и повече от неочакван повод да се съберем всички, на място ще има дистро, мърчъндайз на групите, много книги, материали и други.

 

Датата е: 26.10.2018
Мястото е: Underground Gallery/Studio
Цена: 10 лв.
Врати: 20:00
Начало: 21:00


» Линк към събитието в (а)социалната мрежа.
» Интервю с Omega Tribe.
» Интервю с FEEDBACKER.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Когато се роди хардкорът. В търсене на изгубените времена…(Италия: Част Първа)

Отегчението превзе всички мисловни дълбини на съзнанието ми, преди трайно да се настани срещу мен, като че ли е стар мой приятел. Болестта на съвремието, по-страшна от всички документирани ментални състояния, най-вече поради това, че е възприемана като норматив, в края на краищата поразява дори най-коравите в отшелничеството си. Симптомите се задълбочават, когато осъзнаеш, че от часове прехвърляш три мобилни апликации и един сайт, а онлайн комуникацията е преживяла такава езикова стагнация, че се е превърнала в нещо като дигитално мучене или лаене, в зависимост от все по-трудно разбиращото се настроение. Секунда преди алхимията на пост-модерното дигитализирано общество да виртуализира и последното човешко у мен попадам на реклама. Познати лица. На фона на тежка музика, изтупани в бутикови спортни дрехи мъже „гледат лошо“ иззад скръстени, татуирани ръце и шапки с прави козирки. Сетне, естетиката се допълва от дълбоко-символна графика – тояги на хикс са оградени от многозначителни акроними, бележещи освен това с кого си имаме работа, но и къде. Доглеждам рекламата и решавам, че ми стига толкова интернет за днес.
На следващия ден засичам стар познат в трамвая. – Ще ходиш на ‘хардкор’ тази вечер, нали – ме пита момчето, някак си с предопределено очакване. Нужни са ми няколко секунди, за да направя връзката с рекламата. Учтиво отклонявам поканата, прецених, че  ‘една спирка’ разстояние би ми била недостатъчна да кажа защо, за това просто кимам отрицателно – Не, ще пропусна днес. Истината е, че вероятно ще пропусна и утре. По път след това си намислих и перфектно непоклатимото оправдание – просто искам да запазя добрия спомен от преди години. От преди стерилността.
Няма да крия, изглежда никога не съм ценял достатъчно силно пресиления гангстерски имидж на това, което мнозинството в България нарича ‘хардкор сцена’. Изглежда и, че никога  не успях да прегърна широко прокламираната ценност на ‘обединението’, защото никога не станах свидетел на такова, камо ли на братството, като ‘бойно другарство’, защото (с много малки изключения) така и не видях битката на същите, нито срещу кого се побратимяват. С годините загубих както интереса, така и вярата си в искреността на такъв тип сбирки, често ползвани като социален трамплин за всеки, който иска да изгради популярен имидж в градската среда. Или да настигне хардкор-гурме-фешън снобите по ‘лайкове’ в социалните мрежи. Е, остана мъничък детски спомен за вълнението, но почти скрит в сянката на трудно преглъщаната реалност. А нейно събирателно остава това, което исках да кажа и на моя случайно засечен познат – хардкорът умря.
Разбира се, това се отнася до ‘онзи хардкор’. Би било доста несправедливо да го съотнесем към всички онези, които продължават и днес да градят независима сцена на плещите на собствените усилия и в името на общото благо – силна, етична, самостоятелна и борбена сцена с ясни и непоклатими цели отвъд личните стремежи.
Но къде започна всичко? Как от скандалджийския имидж на романтичните рицари на мира, хардкор-пънковете постепенно се превърнаха в грозно нашарени анцуглии с афинитет към популярната музика и изобщо вярно ли е това… За целта реших да вляза в грижливо подредения музей на контра – културата и да се пусна на разходка по най-тъмните му и шумни коридори. Настоящето четиво е история за това как се роди хардкорът. Една хроника на изгубените времена.

Подбрал съм няколко точки, намиращи се на различни места на земното кълбо, чиито хардкор-пънк сцени могат да бъдат определени като родоначални.

В първата част от това пътешествие ще бъдем в Италия. Всяка следваща ще сменя топоса и климата. Гарантирано само класики!

Летс факин гоу!

 


 

Италия, 2018г. Една от най-популярните дестинации за всички, които имат възможността да пътуват. Пица, сладолед, хубави жени, привлекателна архитектура, много култура, жизнерадостни дни, топли нощи. Романтиката на италианския начин на живот привлича дори най-консервативно настроените северняци със своята искреност. Мултикултурният облик на съвременна Италия често нарежда сититата на големите й градове наравно със свръх-натоварените мегаполиси. Въпреки това, Италия е успяла да съхрани до голяма степен автентичния дух и в града и в провинцията.
Кой да предположи, че тук, преди повече от 35 години една самородна сцена се е превърнала в еманация на недоволството от незавидното обществено положение на Ботуша. Едно поколение по-рано, хиляди младежи намират убежище от политическия и социален вихър в контра-културния начин на живот. Една забележителна социална реформа, случила се директно на улицата.

Веднага след края на Втората Световна Война Италия попада в сърцето на зоната на влияние на западните съюзници. Логично, политическото ръководство на страната я повежда към интеграция с оформящия се западен блок. През 1949г. Италия става член на НАТО, а до края на 1960-те, не без помощта на „Плана Маршал“, се радва на невиждан икономически растеж, известен като „Икономическото чудо на Ботуша“. Настроенията в италианското общество, обаче, се развиват самостоятелно и разнопосочно от пътя, зададен им от италианския естаблишмънт.

una-storia-degli-anni-di-piombo-2-628x353

От края на 60-те до първата половина на 80-те Италия преживява един от най-трудните периоди в новата си история. Anni di piombo (Годините на Оловото) се характеризират с тежка икономическа криза (особено след петролната криза от 1979г.), широкоразпространени социални конфликти и действия на терористични групи от екстремисткия политически спектър, подпомагани както от Щатското, така и от Съветското разузнавания. Годините на оловото започват с убийството на италиански полицай на левичарска демонстрация, последвано от десетки враждебни актове на насилие между опозиционни групи. Кулминацията е убийството на лидера на Християн-Демократическата партия Aldo Moro през 1978г. и Клането в Болоня през 1980г.
В така изглеждащата атмосфера на противоборство, непрестанни работнически стачки и въздигане на автономните студентски, интелектуални и селячески движения изгрява и пламъкът на контра-културата като форма на тотална съпротива и отричане на настоящите авторитети.

 


 

Първата вълна… Началото.

 

db-pt0nxuaesge6

Пънк музиката и културата пристига в Италия вероятно още през 1977г. Въпреки, че италианското общество се радва на относителна свобода на изразяването що се отнася до популярната култура, пънк сцената в Италия следва малко по-различна еволюция от тази в други западни страни. Stooges и Ramones не добиват толкова широка популярност, за разлика от британската експлозия – появата на скандалните Sex Pistols и албумът им Never Mind The Bollocks.
За първи път думата „пънк“ е използвана от списанието Ciao 2001 по адрес на Edoardo Bennato, а между 1977г. и 1979г., малко или повече с объркване по адрес на Anna Oxa, Donatella Rector и други странни. Gaznevada и Skiantos идват от 1976г. нататък.
Между 1977г. и 1979г., въпреки медийното отчуждение, пънкът добива сериозна популярност. Експанзията се изразява в умножаване на групите, фензиновете и концертите, пръснати из цяла Италия. Въпреки това, към този момент по-голямата част от страната не е готова за това. Колкото по-близо е до заводите, толкова по-одобряван е този нов, авангарден стил.
Едновременно, поради нужда и, разбира се, от идеологическа гледна точка, D.I.Y. перспективата на пънк музиката и културата започва да заема все по-голямо пространство. Следователно броят на лейбълите, издаващи такава музика също нараства. Голяма част от записите, които се разпространяват са аматьорско записани в гаражни студия и размножени на обикновени домашни касетофони.
В Енциклопедия на Рока (Nick Logan, Bob Woffinden) като първи италиански пънк групи са посочени Decibel от Милано за албума им „Punk“ (1979) и Electroshock за пърформънс, при който, с помощта на спринцовка вокалистът на групата изтегля кръв от тялото си, която впоследствие разпръсква по публиката.

1979г. също така е годината, в която се случват за първи път големи пънк концерти. Patti Smith, последвана от Ramones, UK SUBS, Damned, Clash и други имат участия в Италия.
Именно концертът на Clash през 1980г., организиран от общината на Болоня, среща протеста на малка група пънкове, крещящи „CRASS NOT CLASH“. Това събитие осветява присъствието на анархо-пънка, довел в последствие до възникването на италианската хардкор сцена, вдъхновена от великобританския анархистки пънк и отчасти, нихилистичната и унищожителна природа на мрачната английска музика.
Към този момент Болоня е градът, разпознаван като родоначалник на италианския пънк. Плодородната почва за развитието на новата култура дава началото на новия джаз, алтернативната музика, ню уейвът, ноу-уейвът и разбира се пънкът, изобретен в Болоня в дните след 1977г.
Независимото Radio Alice, което излъчва малко известни, нови артисти, също оказва влияние.

a-281697-1239481979-jpeg

През многозначителната 1979г. се ражда и RAF Punk. Италианската анархо-пънк група е базирана в социалния център Cassero, от където членовете й списват Attack Punkzine, предвественикът на абсолютно култовият лейбъл Attack Punk Records, отговорни за издаването на хардкор и пънк групите от Емилия Романя – Irha, Anna Falks, Bacteria, Stalag 17, CCCP Fedeli Alla Linea, Disciplinatha, също така тосканците I Refuse It!, 5° Braccio и Kollettivo, марчигианите Rivolta Dell’Odio и Cracked Hirn, кампанийците Underage и Contropotere. От RAF Punk в последствие се ражда и Ой! класиката Nabat.

 


 

Втората вълна… Раждането.

Хардкорът от началото на 80-те е първото истинско и автентично италианско пънк движение, най-широко разпространеното, едновременно поради многото групи, които по това време свирят хардкор музика и заради множеството колективи и социални центрове, спомогнали случването на концертите и разпространението на записите. Огромна позитивна роля играят именно про-анархистките социални центрове и скуотове, както и, разбира се, някои от по-ранните групи, най-активните в изграждането на сцената RAF Punk, Wretched, Nabat и други, но всички идващи задължително от места със силно политизиран бекграунд.
Малко или много по същото време възникват и другите добре познати италиански хардкор групи, създавайки невиждана културна експлозия в годините между 1982г. и 1984г. Винаги част от ъндърграунд кръговете и далеч от помпозността на британския пънк Impact, Indigesti, Negazione, Wretched, Raw Power, Peggio Punx, Declino, Nerorgasmo, Kina имат своя най-голям успех именно тогава.
Италианският хардкор е силно емоционален и политически обуслован музикален жанр, който причинява неизбежни обществени промени, особено сред младите италианци от този период.
С възхода и падението на този жанр във Великобритания и САЩ, италианската сцена преживява своя импулс. Повечето от групите се разпадат след 1986г., малцина остават активни, но огромното културно наследство, натрупано за тези кратки 2-3 години на тотална лудост е един от паметниците на хардкор-пънк музиката в света изобщо.

clash-diapo

Концертът на The Clash, на Piazza Magiore в Болоня. 1980г.

Diego Nozza в неговата книга „Hardcore. Introduzione al punk italiano degli anni ottanta“ слага мисловна линия, разделяща италианската пънк сцена на първа и втора вълна, където за втората, свързана доста повече с анархо-пънк и хардкор-пънк музиката, крайъгълен камък се оказва протестът на RAF Punk на концертът на Clash в Болоня през 1980г. Чрез „Crass Not Clash“ и изявление, написано от Jumpy Velena, разпространено сред публиката, а по-късно и публикувано в Ciao 2001, болонските пънкове обвиняват Clash в идеологическа измяна, заради подписът им със големият лейбъл CBS. Тази случка също така осветява присъствието на анархо-пънка в италианското алтернативно общество.

documentario-virus

Други прокарват демаркационната линия във Февруари 1982г., рожденната дата на миланския социален център Virus, едно от първите места сериозно въвлечени в основаването на италианската хардкор-пънк сцена. Някъде между тези два момента е, когато финално се оформя движението, обединило целият полуостров, всички градове и колективи със своята продуктивна и дистрибутивна роля, предлагайки алтернатива на статуквото и на големите издателства. От Юг до Север и обратно в цяла Италия възникват независими лейбъли, самиздат групи, самопроизводство на касети и дискове, фензинове, фотокопия, непрестанен пощенски обмен и прочее, които конституираха истинска комуникационна мрежа, имаща връзка и с други подобни мрежи по света. Практиката на фензиновете да прикачат към всеки нов брой компилация с нови групи пък, освен значителен архив днес, прави от ди ай уай активистите истински лейбъли, както се случва с Attack Punkzine и T.V.O.R. Teste Vuote Ossa Rote от Торино. В този контекст групи, важни за бъдещето развитие на сцената публикуват своите първи творби, сред тях са 5° Braccio, Kollettivo, Anna Falkss, Holocaust di Gianluca Lerici, Indigesti, Disper-Azione, Peggio Punx, Reig, Dioxina.
Като живителна част от сцената, фензиновете достигат пика си в началото на 80-те, когато с по-малко или повече успех десетки локални издания излизат на бял свят. През Септември 1982г. се прави и първият опит всички тези издания и техните автори да бъдат обединени в едно в името на утвърждаването на по-малките локални сцени. Punkaminazione има едва няколко издания, но до ден днешен си остава единствен и светъл пример за „пънк мрежа“ на национално равнище, далеч преди интернет да съществува.

Италианската сцена и светът…

През 80-те, а и през последващите десетилетия, италианската хардкор сцена, като явление става доста популярна и влиятелна. Това не е без помощта на известният щатски фензин Maximum Rocknroll. Създаден в Сан-Франциско през 1982г., зинът излиза с рубрики и ревюта, често фокусирани върху чужди групи и сцени. „Италианският хардкор“, както сами го озаглавяват, се ползва с постоянна колонка, намирайки толкова много последователи по света, че дори днес може да бъде видяно и чуто как щатски групи цитират италиански като такива, вдъхновили ги да свирят хардкор-пънк музика.

wretched

Реклама на Libero Di Vivere, Libero Di Morire на Wretched в Maximum Rocknroll

Подобно на италианската, шведската сцена се радва на перманенто място в редовете на един от най-четените зинове в световен мащаб.
През 1984г. R Radical Records на Dave Dictor от MDC, заедно с Maximum Rocknroll издават емблематичният двоен албум-компилация International P.E.A.C.E. Benefit Compilation, която включва заедно с банди като Crass, D.O.A., D.R.I., Septic Death, Conflict, Reagan Youth, White Lies, Subhumans, Dead Kennedys, Butthole Surfers, и италианските Declino, Negazione, Peggio Punx, Wretched, Contrazione, Impact, Cheetah Chrome Motherfuckers и RAF Punk.

Както всяка голяма сцена, така и италианската може да бъде делена и разделяна на различни принципи. Териториалният вижда поне дузина локални сцени, сред които някои по-значими, други по-малки. Емилияна, Ломбардия, Пиемонт, Рим, Тоскана, Северо-източната сцена… всички те имат своите прилики и разлики, най-вече сред групите и техните стилове. Най-отчетливо, обаче, е делението на идеологически принцип.
По принцип италианското движение се разделя на три типа, спрямо политическата и социална мисъл. Първият – анархо-пацифистката клика, мотивирана и вдъхновена от идеите за обществено устройство на групи като Crass, Flux Of Pink Indians и прочее. Вторият тип – тоталните нихилисти. Обикновено обединени около любовта им към опиатите и дълбоко засегнати от хероиновата епидемия. Третият тип, формиращ се най-вече около Ой! сцената и скинхедс, тази клика поставя идеологическия си фундамент в анархо-синдикализма и поддържа твърде малко контакти с другите две групи, обвинявайки първите в елитизъм, а вторите в деградация.


 

Групите и музиката.

 

Видно от изложеното по-горе италианската сцена е един от родоначалниците на световното хардкор-пънк движение. Без съмнение основанията за това са комплексни – оформянето на възгледите на артистите, чрез социалното положение и нуждите възникващи от новите условия са сред първите фактори, но творчеството на групите е това, което в последствие поставя фундамента на цял културен цикъл от многослойни и сложни връзки между групи, фенове, издания, културни и социални центрове и прочее… Подбрал съм няколко банди, които с чиста съвест могат да бъдат наречени пионери не само в италианската сцена. Няколко имена, които са важни за правилното разбиране на италианския хардкор.

 

NEGAZIONE

negazione20-20la20tannerie20-20162005201987

Negazione е класическа хардкор-пънк група от Торино, Италия, съществувала през 80-те години на миналия век. Заедно с други групи като Blue Vomit, Indigesti, Nerorgasmo, Declino, Peggio Punx и други оформят локалната сцена в Торино и Пиемонт. Освен това, Negazione са абсолютно изражение на това, което Maximum Rocknroll наричат „Italian Hardcore„. Бидейки група с огромно влияние, освен у дома, но и по света, Negazione стават вдъхновители на банди из цялото кълбо. Сред тях са и Turbonegro, които не веднъж ги цитират като влияние.
Negazione се формира през 1983г. в Торино от Roberto „Tax“ Farano (барабанист на Declino) на китара, Orlando Furioso на барабани, Guido „Zazzo“ Sassola – вокалист и Marco Mathieu на бас, отчасти събирайки съставите на 5° Braccio и Antistato.
Не след дълго Orlando Furioso е заменен от Michele D’Alessio с когото Negazione издават първия си запис – сплитът на касетка Muchio Selvatto заедно с Declino.

r-1069599-1321347668-jpeg

Ossa Rotte tapes и Disforia Tapes издават този албум, който по-късно е и препечатан на плоча от Children Of The Revolution Records.
Може да забележите на обложката характерният за изданията на Crass Records слоган „Pay No More Than…“, очевидно директно влияние от английския анархо-пънк.

През 1985г. Negazione издават сами 7“ EP, легендарното „Tutti Pazzi„. Този запис бележи още една промяна на барабаните. Fabrizio Fiegl от Upset Noise взима палките. Турнето за промоция на EP-то минава през Дания, Холандия и Германия, където Negazione жънат огромен успех. Скоро след концерта групата издава и второто си самиздат EP – „Condannati a morte nel vostro quieto vivere„.

Историята на Negazione с Холандия продължава и през 1986г., когато записват там и издават за недерландския лейбъл Konkurrel дългосвирещия албум „Lo spirito continua“, считан от критиците за абсолютно релевантен и днес. През следващата, 1987г. се появява и „…nightmare„, EP, което отново е записано в Холандия, но този път за American New Beginning. До края на 80-те години Negazione остават силно активни – през 1988г. след началото на дългата връзка на италианците с немския лейбъл We Bite Records се появява и втория дългосвирещ албум – Little Dreamer и в последващите години две EP-та („Behind The Door„; „Sempre„) с Elvin Betti от Gow на барабани. Wild Bunch/The Early days съдържа ранни творби на Negazione от периода Юни-Декември 1984г.

Началото на 90-те среща още промени в състава, Giovanni Pellino Jeff поема барабаните, а Neffa, който взима стопроцентово участие в третия дългосвирещ албум става постоянен вокалист.

Съществуването на Negazione приключва на 19 Юли 1992г., тъкмо след участието на групата на фестивалът Monsters Of Rock.

Album

EP

Cassette

Raccolte

Compilation

  • 1983 – L’incubo continua (LP – Disforia Tapes) – con Kollettivo, Cracked Hirn, Obiezione, Hyxteria, Crash Box, Underage.
  • 1984 – International P.E.A.C.E. Benefit Compilation (2xLP, R Radical Records)
  • 1986 – Emma (2xLP, M.A. Draje Records)
  • 1989 – Untitled (Flexi, 7″, S/Sided, We Bite Records)
  • 1995 – We Bite Records 100 (2xLP, We Bite Records)
  • 1995 – Hate / Love (2xCD, LoveHate80, SOA Records, Mele Marce Records)
  • 1995 – Network of Friends (2xLP, Social Bomb Records)
  • 1998 – Network of Friends Vol. 2 (2xLP, Plastic Bomb Records, Ataque Sonoro)

 


 

WRETCHED

421px-wretched

Wretched са хардкор-пънк група от Милано, Италия, формирана през 80-те години и дълбоко свързана със социалния център Virus. Заедно с Crash Box, Maze, Disper-Action са част от хардкор-пънк сцената в Ломбардия, а пък с торинчани Blue Vomit, Nerorgasmo, Indigesti, Raw Power, Peggio Punx, Negazione, Underage, Declino и други италиански пионери са сред бащиците на жанра.
Wretched е една от най-влиятелните италиански групи не само у дома, но и по целия свят. Силно повлияни от английския анархо-пънк и групи като Discharge и Crass, бандата от Милано се откроява видно със своите силни политически послания в анархо-пацифистичния, либертарен и анти-милитаристки фокус. Това превръща Wretched в много повече от просто музикална група, те се превръщат в образ и въплъщение на контракултурните ценности.

432127_357930597620017_1059070171_n-700x458

В Италия Wretched са сред първите, които започват да се самопродуцират и самоиздават. Това също така е сочено като единствения възможен начин за еманципация от всепоглъщащия пазар. Това тяхно действие спомага за основаването на независимата пънк сцена, която през годините се развива като голям алтернативен кръг от записи, фензинове, концерти, и самоуправляеми социални центрове.

Wretched се раждат през 1982 г. в Милано. Меко казано „тегаво време“. Както беше споменато по-рано, те са активни промоутъри на миланския социален център Virus, който в годините в края на 80-те е важен елемент от италианската алтернативна и политическа сцена. Първият им запис – сплитът с Indigesti е записан още същата година и днес е считан от колекционери и фенове за „Светият Граал“ на италианските пънк винили.

 

През 1983г. Wretched издават и първият си 7“ – „In nome del loro potere tutto e stato fato„. Същата година излиза и вторият им 7“, култовият запис „Finira Mai?„, който за първи път събира в себе си анархо-пацифистичното послание в духа на „Chaos Non Musica“, опитвайки да изрази едновременно желанието да се достигне отвъд музиката и особеностите на следвания от тях „анти-музикален“ жанр, базиран на екстремни нива на насилие, бруталност, бързина на композициите, като пълно отражение на екзистенциалното отчаяние и безизходица, ярост и борбено въжделение за живот далеч от задушаващите окови на буржоазно-милитаристката, капиталистическа власт.

1216fbd1469aa96843add9109ab41084

През 1984г. Wretched основават собствен лейбъл – това е Chaos Produzioni.  В същата година чрез него издават и първият си дългосвирещ албум – абсолютната класика „Libero Di Vivere, Libero Di Morire„. Този албум, пък, се превръща в есенцията на италианския хардкор-пънк – бърз, груб, но премерен и осмислен. Изключително агресивен, но политически социален. Същата година American R Records на Dave Dictor и Maximum Rock’N’Roll канят Wretched, заедно с други италиански групи да вземат участие в историческата P.E.A.C.E. Benefit Compilation.

l-73255-1401884607-6057-jpeg

Освен Wretched Chaos Produzioni издават и Disper-Azione, Impact, Stinky Rats, Rapt и Final Blast.

През 1985г. Zambo от Urbano Expansion сяда зад барабаните, което оказва голямо влияние върху стила на групата, който се променя към доста по-мелодичен и технически прочит на ранния италиански хардкор. Групата заминава за дълго турне в Англия, когато, според живи свидетели Wretched подаряват логото, с което друга легенда – Extreme Noise Terror стават известни в последващите години. По това време те записват още един 7“ и вторият си дългосвирещ албум, не по-малко монументалния „La tua morte non aspetta„, който може да се счита за бащата на модерния европейски (а по-късно и щатски) хардкор, с много кросоувър и хеви-метъл елементи, но със същия заряд и ярост.

1986г., във връзка с неразрешими проблеми, сред които съсипания глас и гласни струни на Mario, групата бавно започва да се оттегля. През същата година Wretched свирят и последното си шоу във Virus, в компанията на британските легенди Antisect.

Поради вечната отдаденост и фундаментална си роля във формирането на италианската хардкор-пънк сцена, записите на Wretched трудно напускат Италия и са много редки, ценни и търсени артефакти от колекционери и фенове по цял свят.

EP

LP

CD

 


 

INDIGESTI

 

87-08-30-indigesti

Indigesti са италианска хардкор-пънк група от началото на 80-те години, която заедно с вече цитираните по-горе групи е считана от световните фензинове от онова време за олицетворение на италианският хардкор, понятие въведено от Maximum Rock’N’Roll.
През 1982г. във Vercelli се провежда първата репетиция на Indigesti.  Rudi Medea, Enrico Giordano, Roberto Vernetti, Massimo Corradino дават начало на групата. Първият им запис е самопродуцираният сплит с Wretched. Squadra Realta пък излиза същата година, за да бъде преиздаден години по-късно от American Bad Compilation Tapes. Първото от няколкото разделяния на Indigesti идва едва на следващата година.

87-08-30-indigesti-sharphill-bass-by-kockie

Този първи период на Indigesti може да бъде описан като суров, бърз и ожесточен хардкор-пънк срещу обществената игнорантност и социалните норми. Песни като „No al sistema“, „Mass Media“ и „Polvere Fastidiosa“ поставят са олицетворение на това.

Silvio Bernelli от Declino се включва в групата през 1985г., за да я съживи. Бас линията остава подобна на тази в първия период на бандата – екстремна бързина и внезапност. Това, обаче което се променя са текстовете, които стават доста мрачни и меланхолични, изключвайки типичните за хардкора от това време слогани.

През 1985г. след европейско турне Indigesti се завръщат в родината с нов албум – „Osservati“, издаден за новородения TVOR. Следват и още промени преди 1986г., когато за American BC Tapes & Records EP, именувано „The Sand Through The Green„. Веднага след турнето, последвало албума групата се разделя отново.

През 1994г. Vacation House Records на Rudy Medea издават „Sguardo Realta 82-83„, който е ретроспекция на ранните творби на групата.

Няколко хардкор групи са вдъхновени от хаотичния и интровертен стил на Indigesti. Едни от най-известните сред тях са Sub-Depressions, които записват за Vacation House Records.

Историята на Indigesti е описана в новелата „I ragazzi del Mucchio“, чийто автор е бившият басист на групата Silvio Bernelli.

През 2012 г. на тридесет годишнината от създаването си Indigesti се събират отново. Оригиналният вокалист Rudy Medea напуска през 2014г.

 

 


 

DECLINO

degenerikdeclino8

Declino се появяват в Торино, в началото на 80-те години на миналия век. Като част от Пиемонтската пънк сцена, заедно с групи като Peggio Punx и Negazione, Declino са автентични свидетели на първата вълна. Заедно с Raw Power и Wretched са олицетворение на италианският хардкор, специфичният жанр, който разглеждаме днес.

През 1982г. в Торино, от бивши членове на Wargasm и 5° Braccio се ражда Declino. Sandro „Sandr’opp“ Bramardi вокалист, Max Occhiena китарист, Silvio „Tato“ Bernelli на бас и Kabullo на барабани, заменен по-късно от бившия барабанист на 5° Braccio Orlando Furioso са първият състав на влиятелната група. През 1983г. Contro Produzioni Records издават първото им EP. Последвалото турне, обаче, не спира Orlando Furioso да се присъедини към Negazione.

declino2btorino

През 1984г. смяната е факт – Roberto „Tax“ Farano, член на Negazione и бивш китарист на 5° Braccio  се присъединява към Declino. Mungo V.R. също се включва. В този състав Declino записват сплитът с Negazione „Mucchio Selvaggio„. Касетката е издадена на винил две години по-късно от Childred Of The Revolution Records, където е документирано и свръх успешната колаборация на сцена между двете групи на концерти в Германия, Холандия и Дания.

Същата година Declino взимат участие в P.E.A.C.E. Benefit Compilation по подобие на други италиански групи, наричани взаимно „италиански хардкор“.

През 1985г. групата се разпада след турнете си с Negazione. Tato Bernelli се присъединява към Indigesti, за да може десетилетия по-късно да опише историята на двете групи в автобиографична новела за живота му като хардкор музикант.

Албумът „Eresia“ излиза пост-мортем.

През 2003г. SOA Records и Agipunk публикуват колекция от песните на Declino между 1982-1985г. – „Come una promessa„.

Album

  • 1983 – Controproduzioni (EP) (Contro Produzioni Records)
  • 1984 – Eresia (Belfagor Records)
  • 2004 – 1982-85: come una promessa, (CD, Soa Records) (LP, Agipunk)

Split album

  • 1984 – Mucchio selvaggio, с Negazione (издадено на касетка и преиздаден от Children Of The Revolution Records на винил)

Compilations

  • 1983 – Torino 198x (Cassetta, Disforia Tapes)
  • 1984 – International P.E.A.C.E. Benefit Compilation (2xLP, R Radical Records)
  • 1994 – Prima Della Seconda Repubblica (Cassetta, Provincia Attiva)
  • 1995 – Rovina Hardcore – Live 1981-1985 (Cassetta, Provincia Attiva)
  • 1996 – No One Can Decide For You (The Furious Years Of Italian Hardcore-Punk In 7 Inches) (CD, Antichrist Dionysus)
  • 1997 – All’Ombra Della Mole – Torino 1982 / 85 (Cassetta)
  • 2005 – Punk In Italia (CD)

 


Ако си стигнал чак до тук, значи много обичаш италианския хардкор (признавам, има защо) или историйката ти се е сторила интересна. За награда – филмът на Angelo Bitonto, Giorgio Senesi и Roberto Civilia, записан благодарение на F.O.A.D. Records и LOVEHATE80.IT – „ITALIAN PUNK-HARDCORE 1980-1989, THE MOVIE„.

Уникален труд събира в двучасовият филм цялата история на италианския пънк и хардкор в най-горещото десетилетие за Ботуша. Интервюта с Raw Power, Wretched, Negazione, CCM, Indigesti, Kina, Peggio Punx, Impact, Upset Noise и много други…

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY LIVE: Skinpin, FEEDBACKER, Razgruha @ Grindhouse

Десети „DIY Live“ в София. Десети урок по DIY от Kontingent Records. Десето, юбилейно напомняне за това какво е „да се справяш сам“. И какво не е, естествено. Не ще подценявам нито публиката на концерта, нито четящите тук с дълги и нелепи обяснения ‘що е това DIY‘ според мен. Нито пък ще се упражнявам по четене на интернет морал, защото практиката показва, че обикновено тази претенция остава без покритие.

Но това е друга тема.

Така изглеждаше Четвъртък вечер в Grindhouse.

RAZGRUHA заместиха две от групите, планирали участие в Десетият DIY Live

 

Олдскуул хардкор-пънк/грайндкор от София. Razgruha са вече легенда

 

Апокалиптичното нойз-рок дуо FEEDBACKER е последната значителна новина около независимата сцена. Скоро – отново в студио!

 

Емоция и шум, хармония и хаос, тъй както космическите противоположности на две половини, едната – нежна симетрия, а другата грубовата мощ.

 

Електрически перфекционизъм

 

Skinpin са дуо, идващо чак от Австралия. Свирят собствен стил бърз и шумен пънк.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Из дебрите на японския ъндърграунд: Stop Jap! [Част 1]

the stalin

Бруталност и радикален израз на идеите, които стоят в основата на пънк-рок музиката, доста често на границата с абсурда и извращенията. Трудно е да се интересуваш от ъндърграунд музика и да не отправиш поглед и към страната на изгряващото слънце.

Едва ли е изненада, че хардкор пънкът в Япония звучи доста различно от която и да е друга страна по света. Няма как изолираността, историческото наследство (след ВСВ) и особеностите на азиатската култура да не окажат влияние върху субкултурите в Япония от края на 70-те.

Очевидно е също, че британската хардкор пънк и anarcho/peace punk сцена е оставила много по-голям отпечатък върху японските банди, от която и да е американска банда. Това не бива да ни изненадва предвид антиядрените и пацифистки послания на банди като CRASS, Flux of Pink Indians, Discharge и др., които без съмнение стават популярни на Изток още в самото начало.

japan-punx

Шведските и финландски хардкор пънк банди от началото на 80-те също са на почит в Япония и все още има огромен брой по-нови японски d-beat и raw punk банди, които се опитват да пеят на някой от скандинавските езици в характерния за тях стил. Експерименталната и нойз сцена също има огромно влияние върху японското пънк звучене, затова не може да не обърнем специално внимание и на артисти като Hijōkaidan, когато говорим за хардкор и пънк сцената в Япония.

Започвам тази серия от статии за японската хардкор пънк сцена с три от най-скандалните и емблематични банди, които стоят в основата на това, което наричаме японски пънк.

The Stalin

The Stalin @ Element

Една от най-култовите японски ъндърграунд банди за всички времена. The Stalin са сформирани през 1980 от 30-годишния по това време Мичиро Ендо, ветеран от войната във Виетнам, който се бие на страната на Виет Конг.

Въпреки левите си политически идеи обаче, Мичиро споделя, че името е избрано с провокативна цел. Името на Сталин е едно от най-мразените в Япония, което още повече помага за скандалния имидж на бандата. Той освен това свързва името на Сталин с извращението и превръщането в тоталитаризъм на една „иначе добра идея“.

the stalin - dendou kokeshi

През 1980 г. The Stalin издават своя първи сингъл „Dendou Kokeshi“, на чиято обложка има спринцовка с хероин забита в пенис. Малко по-късно бандата издава и още 5 песни в EP-то „Stalinism“.

Стилът на бандата е доста груб и недодялан пънк-рок ала Sex Pistols. С участията си на живо обаче, Мичиро бързо се превръща в (анти-) звезда.

С прическа тип Сид Вишъс и черен грим по лицето, Мичиро обикновено е чисто гол на сцената, изстрелвайки храчки и всякакви лайна по феновете, понякога своите собствени екскременти и урина! Мичиро дори се появява на корицата на порно списание в Токио, където позира заедно с момиче в училищна униформа.

На следващата година вземат за китарист Казуо Тамура – „Там“ от Typhus, който дава много по-хардкор звучене на групата. Останалите членове на Typhus пък създават друга легендарна банда, Gauze, които са най-старата все още активна хардкор пънк банда в Япония и заслужават особено внимание в някоя от следващите статии.

the-stalin-trash

Първата дългосвиреща плоча „Trash“ излиза през 1981 г. и всичките 2000 бройки се продават моментално. Мичиро иска да се възползва от придобитата скандална популярност и да подпише договор с голям лейбъл… както правят Sex Pistols.

Дебютът си за голям лейбъл (Rockwell Studio и Hakone Sunrise) The Stalin правят още през юли 1982 г. с плочата „Stop Jap“.

В оригиналното издание има 15 парчета, а в следващи преиздания са добавени бонус лайв изпълнения и кавъри на The Doors и The Stooges. Стилът на бандата е вече доста по-изчистен. Вече има открояващи се влияния от The Clash, както и ясни антифашистки и политически послания. По отношение на текстовете, Мичиро ги нарича „танку“ (от танкове и хайку).

През същата 1982 г. The Stalin участват и в култовия японски киберпънк филм Burst City (Bakuretsu toshi). Действието във филма на Сого Ишии се развива в мрачно, пост-апокалиптично Токио, където банди от пънкари и рокери-расисти се бият помежду си, и едновременно с корумпирани ченгета.

Във филма The Stalin свирят в изоставена фабрика, където Мичиро изритва от сцената расистката банда The Rockers и гневно излива анархистки лозунги от мегафон. В лентата на Сого Ишии има много насилие и анархия, които дават основата на друга култова японска банда GISM (мото им е Anarchy & Violence). Всеки във филма мрази полицията, а накрая заразени от радиацията зомбита тотално изтрещяват и настава зомби апокалипсис.

През 1983 г. излиза следващия им албум „Mushi“, чиято обложка е нарисувана от известния манга артист Суехиро Муро. Този албум обаче се оказва провал за бандата и всички оригинални членове без Мичиро напускат The Stalin.

През 1984 г. Мичиро издава пост-пънк албума „Fish Inn“ заедно с други музиканти. The Stalin правят последното си турне, а споменатия вече режисьор Сого Ишии следва бандата на цялото турне, снимайки документалния филм „The Stalin For Never“.

Песента „Chicken Farm“ е първата песен на The Stalin, която става известна на международната публика. Тя се появява в легендарната хардкор пънк компилация „Welcome to 1984“ на Maximum Rock’n’Roll през 1984 г., където намират място пионерите на хардкор звука от различните краища на света (Raw Power, BGK, Olho Seco, RattusTerveet Kädet, Icons of Flith, N.O.T.A. и др.)

През 1985 г. бандата официално се разпада, но Мичиро Ендо издава няколко солови проекта и концептуални албуми. На няколко пъти има опити за реюниъни на бандата, а Мичиро все още се появява на сцена за солови акустични проекти.

Най-успешният реюниън на бандата се случва в края на 80-те, когато Мичиро е силно вдъхновен от разпада на Съветския съюз и полското движение „Солидарност“. През 1990 г. The Stalin се събират и идват за турне в Източна Европа с полската анархо-пънк банда Dezerter.

Hijōkaidan

hijokaidanvomit

Hijōkaidan се появяват през 1979 г. в Киото и са може би истинските родоначалници на японската DIY ъндърграунд сцена.

По това време нойз сцената означава артисти, повлияни едновременно от пънка и дадаисткото арт движение, които записват експериментални звуци вкъщи за да ги изпратят на приятели, правещи същото на другия край на света.

В Европа нойз артистите по това време свирят в анархистки скуоти пред няколко човека, които също правят нойз като тях. В Япония в началото на 80-те все още няма никаква сцена за подобен тип пърформанси.

Още с първото си участие в Токио през 1981 г. Hijōkaidan отблъскват и скандализират публиката си. Колективът, който понякога достига до 10 човека, прави шум с всевъзможни инструменти и сценично поведение, включващо разкъсване на сурова риба на сцената (което като веган намирам само по себе си за достатъчно отблъскващо), замеряне на публиката с боклуци и пикаене от сцената, която понякога е представлявала бунище от всевъзможни органични и неорганични материали, използвани по един или друг начин от бандата.

HijokaidantakenfromYuichiJibikisTOKY

Мълвата за тях се разнася из цяла Япония и са им отказани и забранени участия на доста места. Когато все пак успяват да правят концерти Hijōkaidan споделят сцената с банди като The Stalin, Auschwitz, Fushitsusha, Trash и GISM.

На един концерт в Киото през 1983 The Stalin са без своя барабанист и се обединяват с Hijōkaidan като Sta-Kaidan. Сталин свирят своите парчета върху стената от шум на своите колеги от Киото. Накрая на концерта настава пълен хаос, в който летят всевъзможни храни и предмети над главата на Мичиро Ендо, той пък мята по Hijōkaidan свинска глава и трупове на пилета (ужасно). Около 800-те пънкари и нойзъри на концерта се включват в боя и настава пълно мазало.

След този концерт от колектива е изгонен Ока, който обикновено е най-отговорния за насилието и мизерията на техните концерти. След неговото напускане концертите стават една идея по-спокойни. След излизането на класическия им албум „Viva Angel“ обаче към тях се присъединява бившия китарист на The Stalin Шинтаро,  който бива изгонен през 1987 г. след като хвърля цял сет барабани в публиката и уцелва някой в лицето.

През 90-те бандата става доста по-активна и получава широко признание като едни от създателите на нойз сцената изобщо. Музикалните критици започват да обръщат внимание на тях и техния стил. Поканени са на участия дори по големи фестивали в Щатите и Европа.

Масами Аката, който става популярен като Merzbow, също участва за известно време в Hijōkaidan като барабанист и перкусионист.

GISM

GISM

Без уговорки, G.I.S.M. просто е култовата банда на японската ъндърграунд сцена. Около тях витае една митична аура на насилие и лудост, най-вече заради историите около техния вокалист Шигехиса „Сакеви“ Йокохама.

Акронимът от четири букви не означава нищо конкретно, а в зависимост от контекста на тяхната музика и арт може да значи много неща – Guerrilla Incendiary Sabotage Mutineer, God In Schizoid Mind, General Imperialism Social Murder, Genocide Infanticide Suicide Menticide, Gay Individual Social Mean, Gothic Incest Sex Machine, Gore Impromptu Suicide Mine или Gnostic Idiosyncrasy Sonic Militant.

gism inside

Бандата е създадена през 1981 г. и правят първия си концерт в Токийския университет. През 1984 г. издават първият си албум „Detestation“, в който смесват пънк и метъл по революционен за времето си начин. Сакеви избълва маниакалните си текстове с крясъци и гърлени ревове върху шумна стена от звук и технични хеви-метъл китарни сола.

Текстовете на много развален английски са изпълнени с параноя, насилие, сифилистични вагини и гонорясали членове, антиимпериализъм и анархистки теми, визия за масови гробове и апокалиптично бъдеще.

7e740ea8573367818ff51ac015cc0811

Сакеви се занимава изцяло с артуърка на бандата и е впечатлен от разрушението през ВСВ, използвайки много образи от войната. Въпреки че бандата взима влияния от CRASS и пацифистката пънк сцена във Великобритания, вокалистът на G.I.S.M. си остава екстремен нихилист с наслада към насилието. Сакеви е твърдо убеден, че революцията може да дойде само чрез насилствени методи.

Историите разказват за техните концерти през 80-те, които са били изпълнени със страх. Доста често бандата излиза на сцената с черни маски на лицата и облечени с черни или камуфлажни дрехи. Сакеви провокира публиката към сбивания и насилие, а понякога излиза на сцената с горелка или моторна резачка. Говори се, че са заключвали вратите на залата, за да не може никой да излезе по време на сета на G.I.S.M.

По време на телевизионно предаване по националната телевизия, Сакеви напада членовете на пост-пънк бандата Jagatara, взема микрофона и започва да крещи политически лозунги. Друга история разказва как напада богати хора по улиците и е арестуван след като напада офис-работници на токийското метро с пламъка от запалка и спрей за коса. Около него витаят още много истории и слухове, някои от тях верни, други вероятно измислени.

sakevi

Сакеви започва свой лейбъл Beast Arts, както и зин, наречен P.o.W. В първите два броя името означава Punk on Wave и е типичния пънк-рок фензин. От третия брой (който прави заедно с американеца Джон Дънкан)обаче, той вече се нарича Performance of War и в него има снимки на убити по особено жесток начин хора, интервюта с осъдени на смърт затворници, инструкции как да убиваш хора, статии какво представлява ядрената война, интервюта с партизански групи и членове на Фронта за освобождение на Палестина.

Официално бандата има само три пълни албума, но постоянно излизат бутлези на техните издания, които се продават за много пари. През 1987 г. издават втория си албум M.A.N. (Military Affairs Neurotic), който е силно повлиян от нойз сцената. Сакеви е вече приятел с Merzbow, който пише статии за P.o.W. Музиката си G.I.S.M. вече определят като noise performance hardcore и правят съвместни концерти с Hijōkaidan. 

gismnewcd

Последният албум SoniCRIME TheRapy излиза през 2001 г. и бандата вече е с Киичи Такахаши на мястото на оригиналния басист Кенан „Cloudy“, а на мястото на барабаниста Хирошима вземат „Ironfist“ Такахаши от хардкор бандата Crow. За съжаление, същата година оригиналния китарист Ранди Учида, който остава завинаги в историята с легендарните сола в „Endless Blockades for Pussyfooter“, умира от рак.

skv_deception

В последните години Сакеви прави своя собствена ъндърграунд марка за облекло stlTH и се интересува от езотерика, Телема, черна магия и конспиративни теории. През 2004 г. издава албума The War със своя солов нойз / ембиънт проект S∴K∴V∴ Според мен, пичът вече доста се е наклонил към фашизма, но заради култовия му статут в пънк сцената, всички тези неща остават на заден план и пънкарите от цял свят продължават просто да поддържат митичния му образ.

На 15 април 2016 г. G.I.S.M. правят реюниън и свирят на фестивала Roadburn в Холандия. Това е първият им е единствен концерт извън Япония.

Контекст

10531425_726935324052874_8091115057930675511_o

Появата на банди като The StalinHijōkaidan и G.I.S.M. до голяма степен се дължи на силно репресираното японско общество в началото на 80-те, когато Щатите наливат изключително много пари в икономиката на страната, за да я противопоставят на Китай.

Японската икономика е във феноменален възход и много бързо хората натрупват материални богатства, но организацията на обществото става по много йерархичен начин с почти военна дисциплина, а социалните структури остават силно патриархални и традиционни.

В края на 60-те студентските протести се опитват да реформират следвоенните структури. Избухват едновременно студентски протести и работнически стачки, но всички биват потушени с брутално полицейско насилие. Работническите съюзи биват съкрушени също и от намесата на мафиотските структури на Якудза, които имат стабилни връзки с десните политици. В крайна сметка, консервативните политици успяват да запазят здраво властта си благодарение на репресивния апарат, мафията и вероятно подкрепа от ЦРУ.

japanese red army

Малко преди да се появи пънка през 70-те, повлияни от крайнолевите движения и хипитата, се появяват групировки като Японската червена армия, която действа по подобие на германските RAF. При няколкото им отвличания на самолети и терористични атентати обаче загиват невинни хора и затова не получават почти никаква подкрепа от обществото.

В края на 70-те и началото на 80-те години Япония представлява хиперкапиталистическа страна с много затворено общество с традиционни ценности. В тази обстановка се появява пънк сцената с екстремните си представители като описаните по-нагоре три банди.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY LIVE: Καταχνια vs. Razgruha @ Fabrica Avtonomia

Придвижвам се като призрак сред подобни нему призраци. Въпреки старанието ми чаршафа поне да е цветен, безразличието надделява. Лишени от емоция, тълпите огорчени от съществуването си хора се просмукват като през цедка към бича на ежедневието, където послушно свеждат глава пред тираничната реалност. А тя, с жестокостта на палач, изрязва големи парчета от физическото и безплътното Аз всеки път, когато везните се наклонят в едната или другата посока. Очите търсят изкуствената светлина на виртуалния свят в трескаво очакване на нотификация, съобщение. Някои чакат милионите от тотото, други чакат да получат просто една точка. Колкото да засвидетелства присъствие. Сблъсък на светове, но някак ироничен такъв – богатството на празните ръце е трагедията на пълното сърце. Човешкото вече е изчерпано, модерният градски човек е перфектно смазана машина, съвкупност от добре заучени и отиграни реакции. ‘О, здравей, как си’ (фалшива усмивка). ‘И аз се радвам, да..’ (още една фалшива усмивка). Оцеляването днес е въпрос на професионално лицемерие. Отдавна отрекъл се от всичко това, правя и невъзможното да се отделя и  да осмисля хаотичното крачене между различните монументи на пост-модерното. От пейката край църквата до поредния, потопен в химически съединения локал, кабаретният живот имитира бягството, от което всички имаме нужда. Не искам да живея сам в тълпата. Плаши ме тишината в шума и това, че всички закоравяваме. Още утре може да се разминем на улицата като сенки без дори да се забележим. И го правим вече. Та кои сме ние, някакви далеч не амбициозни, но самочувствени ароганти. Всички сме еднакви.

Ненавиждам Сряда. Няма по-безсмислен и тегав ден. Тегав като Понеделник, но безсмислен като Неделя. Същевременно Сряда не е нито Неделя, когато макар и натоварен от очакване все пак си почиваш, нито Понеделник, когато искаш-не искаш се мотивираш, за да го добуташ до някъде поне, обикновено до безсмислието на срядата или в по-добрия случай до гарнизонния Петък. А колко само няма да се събудят нито в Сряда, нито в Петък… Заради всичко по-горе безкрайно много уважавам тези, които дават дори това, което нямат, за да се внесе уравновесение в хаотичните делници и самоунищожителните празници. Ето, обаче, че смислена Сряда е възможна. Нещо повече – очакван ден беше изминалата такава.

Въпреки, че знаех, че пътя е дълъг и че за подобни събития и мъртъвците възкръсват, онова зареждащо чувство беше там. Виновните? Kontingent Records, разбира се.


Не знам по какво се разбира, но епикурейската рационалност на шепа запътили се към събитието на месеца люде, отведе ситуацията на съществено различно равнище. Сиреч, математико-химическата логика на потреблението се извиси над делничното смирение, с което се хвалят всички трезвеници. Веществените доказателства за това, вероятно вече отлежават на дъното на някоя столична кофа. С щедростта на бохем-революционер и скромността на девица от швейцарските алпи пристъпвам по терлички в един вече доста добре познат двор на взаимности. Материалното разложение е обагрено в живописно жълто и оранжево, а срутената мазилка, обменяла флуиди с живи човеци десетки пъти напомня на нещастната съдба на тъмните ъгли в още по-тъмните улички. Въпреки това е хубаво,… по свойски хубаво. Металическият софийски въздух с пролетно трептене спуска нощта, докато мощни лампи разкриват всички тайни. Шеговити закачки, обилно напоени със смях и глъч. Случайна засечка на погледи, може би спомени, може би малко носталгия. Ценното на всичко това си остава общата вибрация. Някои не биха го разбрали.

За щастие ние не сме сред тях. За това и не бе нужно много подканване, за началото на една вечер, която ще се помни.
Е, Kontingent Records наскоро откриха перфектната формула. Кръстиха я „DIY LIVE“ и от тогава до сега всичко случило се под този знак е останало знаменито. Датата 11.04.2018 е отдавна запазена за две много специални групи и едно още по-специално събитие. Подробностите са без значение, защото срязващият шум вече е на лице, а в сиво-синкавата тъма изгрява осанката на една… без преувеличение…  МОНУМЕНТАЛНА банда.

RAZGRUHA са най-доброто, което можеш да избереш за Сряда вечер.

Знам, че вече ставам досаден. Знам и че вероятно се повтарям, но… но! За краткото време от едва година-две Razgruha се превърнаха от приятната изненада на концерта и симпатичен квартет свирещ авангардна музика в чисто и просто НАЙ-ДОБРАТА, музикално, идейно и имиджово екстремна група в България. Гордостта на алтернативната хардкор-пънк сцена доказа това за пореден път. Експлозивен сет с всичко творено от бандата вече се струва прекалено малко и твърде кратко за жадните сетива на всички истински последователи на праисторическия стил в жанра пънк – грайндкор. Не съм броил минутите, в които се блъсках в задушевна обстановка с десетина тийнейджъра, осмелили се да застанат на първата линия на откосите, но времето буквално прелиташе тъй както парчетата на разгрухарите. Старата школа, много блъскане, познатият ди-ритъм, бласт бийтове, кръст звучене, истерични вокали, смразяващия хаос на всичко това накуп… Не знам кой би отказал да се върне директно в 1989г. на цената на едно дарение и на крилата на великите RAZGRUHA. Аз не бих, и мисля точно това се случи.

Грайндкор и кръст от София. Разгруха.

А вечерта бе още млада. Разбира се, не толкова млада, колкото посетителите на този мини празник, но все пак достатъчно незряла, за да може нейните деца да си позволят още някой друг час между двете реалности. На две ръце от работните дни и на хиляди животи от реалното, сглобките на остарялата сграда се разместваха с всеки, по хирургически прецизен удар. Докато архитектурата оцеляваше, котелът върна детските спомени и хлапашката емоция.

 

Καταχνια е доста популярно напоследък име в съседна Гърция.

Апокалиптичен кръст с много странични влияния от метъл и пънк музиката е най-общото, което представлява стилът на солунската банда. Силно популярни в Гърция, момчетата имат натрупано самочувствие, което напълно покриват. Лично за мен, сетът им бе изключително сполучлива селекция, в която имаше равни дози от звученето на групи като Amebix, Deviated Instinct, както и не прекалено, но все пак отчетливо залитане към по-модерния европейски звук. Музикален армагедон с физически последствия за съпротивяващите се на невъзможната за възпиране емоционална енергия, това в общи линии бе едночасовия сет, изтощил до краен предел всеки включил се в забавата отпред. Прах и летящи кенчета е всичко, което визуално мога да възпроизведа от изминалата нощ, а най-хубавото е, че не ми пищят ушите и не усещам тежестта на екстремната музика с главата си. Това е вероятно защото в пролетната Сряда, благодарение на Kontingent Records станахме свидетели на едно, освен много лично, но и много професионално изпълнено събитие от-до.

Ако чуете името на Καταχνια или Razgruha искам да си спомните за този текст и да посетите без право на обжалване.

Вечерта приключи тривиално, както всички други. С болезненото осъзнаване, че реалното се завръща и ти трябва да се съобразиш с това, както ще се съобразиш с болките в остарелите за подобни еквилибристики кокаляци. Един последен поглед преди широкия булевард да приюти изтънелите, но пълни с емоция душици на клети организми в депресивна регресия.

Много отдавна София не бе виждала група като Καταχνια.

След време, сигурен съм, Καταχνια ще се гордеят, че са свирили с Razgruha дори повече, отколкото нашите момчета се гордеят с горното. Но днес, големите звезди, макар и  едвам забележимо по-големи, са именно гърците.
Имах възможността да наблюдавам солунските кръст пънкове по време на концерта им с Varukers в Кавала и още тогава ми направиха впечатление на силно технична и значително опитна група. Е, смело мога да кажа, че концертът им в София беше в пъти по-добър.
Дали защото е началото на дългоочакваното им турне или защото свирят за първи път при своите съседи не знам, но Καταχνια така или иначе не остават много избор.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY LIVE: Καταχνια vs. Razgruha

С хипопотамско спокойствие стърча сред останалите, млади и стари, наредени като празни бирени бутилки на входа на автономното пространство в техническия университет на Кавала. Само до преди няколко часа, практикувайки „български слалом“ сме си играли на котка и мишка, първо с граничарите, а после и с полицаите, пазещи сигурността и спокойствието на южните ни съседи. Това вече е в миналото, а сега блудкаво мътните напитки се разливат сред голяма група български фенове на екстремната музика, екстремно шумни и естествено екстремно екзистиращи. Най-вече заради себе си, традиционен център на вниманието. „Oh no, more bulgarians“ е реакцията на гръцките ни приятели при вида на пристигащите по двама, трима… Поводът е гостуването на британската хардкор-пънк легенда Varukers, но всички нервничат, защото те не са единствените звезди на таз вечерната забава. Смугъл грък, изпит от цигари и ципуро излиза и с полу-прегракнал глас известява: Καταχνια! Отведнъж всичко се опразва, а малкото пространство в клуба се изпълва до краен предел.

Почти месец по-късно, името на гръцката кръст-хардкорпънк легенда Καταχνια ще се разпише за първи път и в България. Солунци са се превърнали в тотална балканска класика, записите им в минимално условие за познанство на локалната DIY хардкор-пънк сцена, а участията им в горещо очаквани събития с хладно-тъмен отенък. Е, късметлии сме ние, които ще имаме възможността да ги видим (отново) на живо.
Виновниците? Що за въпрос – Kontningent Records навлязоха непосилно тежко в столичния ъндърграунд живот последните 2 години, а това не е просто свежо изключение. „DIY LIVE“ се превърна в рамка и подиум за изява на групи и артисти с автономни и анти-авторитарни послания, а каталогът с артисти участници – непрекъснато растящ и по обем и в качество. Поредната кампания на (крими) Контингента ще срещне две много важни за независимата сцена имена, принадлежащи на ако не еднакви, то доста близки жанрово стълба на пънк и хардкор сцената.

28576495_2025428004383019_4565692375419455276_n

Всичко се изяснява от комюникето на организаторите. И да ви харесва и да не ви харесва, ще се видим тогава.

DIY LIVE | SUPPORT YOUR LOCⒶL SCENE

Καταχνια (crust) vs. Razgruha (grind) във Фабрика Автономия.

Готови сме за класическо DIY пънк шоу в добрата стара Фабрика Автономия. Едва ли има по-добър повод да се съберем от това да вдигнем малко шум, докато сочим с пръст тавана или гледаме в обувките си (според личните предпочитания).

Καταχνια са hardcore/crust банда от Солун и идват за пръв път в България. Мрачен и енергичен хардкор пънк със социално натоварени текстове и антиавторитарна позиция.

Групата подкрепя и свири главно на събития, подкрепящи независимата ъндърграунд сцена – автономни пространства и скуотове из Гърция и Европа, които подкрепят самоорганизацията, солидарността, съпротивата и опозицията срещу авторитарните режими.

Европейското турне на Καταχνια започва от София – нека им дадем добър начален тласък!

След това бандата се отправя на двуседмично приключение в посока Западна Европа

Както винаги, за нас е чест да поканим артисти на Kontingent Records да вземат участие в такъв епичен сблъсък на титани – това разбира се са великите Razgruha! ♥

Грайнд шайката от София вече се е доказала в подобни схватки като тази с Procrastinate. През годините Razgruha се утвърдиха като истински отдадена банда, която следва свой собствен път и поддържа по всевъзможен начин духа на автентичния DIY пънк.

Очакваме с нетърпение да усетим колко точно лошо ще ни намачкат главите този път…

Както винаги входът е свободно дарение! Всеки, който споделя нашите принципи за равнопоставеност и отхвърля расизма, фашизма, сексизма и всяко потисничество, е добре дошъл.

На входа всеки може да остави толкова, колкото има възможност, за да подкрепи бандите. Не пропускайте касичката за дарения и масата с мърч – всеки лев е важна подкрепа за хората, правещи музиката която обичаме!

Ⓐ / Ⓔ

► 11 април (сряда)
► Врати: 19:30
► Начало: 20:00
► Край: 22:30
► Вход: Свободно дарение • Всички средства отиват в подкрепа на бандите!

Kontingent Records

 


 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Хепи Бърдей Sofia Rebel Station (8)

angry-girl-birthday-meme

8 години от раждането на журнала за ъндърграунд музика и култура Sofia Rebel Station се навършват днес! ЧРД SRS! Благодарности към всички, които направиха възможно съществуването на това пространство, подкрепиха проекта или ни следваха последните осем. Едно голямо семейство от автори, групи, организатори, активисти, ентусиасти. Заедно положихме усърдни, безвъзмедни усилия както за местната, така и за международната сцена, за тяхното развитие и консолидация, за излизането на родния ни град на световната карта на столиците, които са дом на жизнени и пълнокръвни алтернативни сцени и движения.

От DIY концертите до прозаичните пристъпи на меланхолия, текстовете и инициативите на Sofia Rebel Station, макар и различно-цветни, винаги са се стремяли към пълна хармоничност на емоцията с комуникацията без изглед това да се промени и през следващата година.

Готвим някои изненади за всички, които следят SRS и/или са част от столичната сцена, но за това по-късно.

През изминалата година Sofia Rebel Station бяхме ние,

Skunksa
JollyStomper
mitkoxvx


По традиция рожденикът черпи, а в това отношение съм консервативен и тази година също ще се придържам към традицията да бъде с нещо родно и качествено. Специално за нашите читатели и съпортъри, тържествено-гражданствено, една малка историйка за „ъндърграунда“:

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Абстакт, Razgruha, FEEDBACKER @ Fabrika Avtonomia

Днешната историйка е кратка. Тя започва, подавайки се иззад отровно непрогледния софийски смог, кръстосва опразнените от мраза булеварди и приключва в черните води на перловеца. „На хоризонта изгрява паника“.

По същество – две феноменални български групи и един обещаващ млад хип-хоп артист в събитие с голямо значение за местната независима сцена – солидарна акция за колективът „Храна, не война„, една от най-смислените инициативи в столицата.

FEEDBACKER, Razgruha и Абстакт в съботния студ.

img_5633

Сюрреалистичната Събота вечер се среща с пост-модернизма на съвремието 

Razgruha с убийствен сет от парчета, майсторски изсвирени от най-бруталната ни хардкор-пънк група, както и забележителна колаборация с хип-хоп артистът Абстакт

Иван и Деси от Feedbacker с феноменално нойз, пост-пънк шоу

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Ave Atque Vale Mark E Smith

mark-e-smith-singer-pop-group-the-fall-1988

Бащата на северно-английският магически реализъм, главният мозък зад британската пост-пънк група The Fall Mark E Smith почина вчера на 60г. възраст.

The Fall бяха една от най-ранните и същевременно вдъхновяващи пост-пънк актове от Острова. Манчестърската група бе забележително достижение на рок музиката от 20-ти Век – многообразна, конфронтираща, но и оригинална, бандата остава забележителен и влиятелен субект в историята на музиката. През годините The Fall непрекъснато променяха жанровете, в които творят, като всеки следващ албум бе нов експеримент по пътя към конституирането си в абсолютен култ. Въпреки многото влияния, по време на цялото си съществуване групата не изгуби своят непогрешим образ и звучене.
Лириките на Smith често преливат в литературни препратки и сюрреалистични разкази, което прави фронтменът и основател на The Fall един от най-интересните и многообразни артисти. Истински поет, Smith остави своят отпечатък върху поколения британци. Дори великият John Peel казва, че The Fall са любимата му група, записвайки цели 24 от известните си сесии с тях.

The Fall имат издадени 32 студийни албума. Последният излезе през 2018г.

Сбогом Марк, благодарим ти за четирите десетилетия невероятна музика.

060bcb10-0a35-46a7-961a-9e4c12de01c9

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Razgruha – Money Power Greed (KREX020)

Никой от нашето поколение вече не се смее на съвременната шега за връзката между касетката и молива. Простият отговор на въпроса защо е – защото се чувстваме стари, че знаем каква е тя. Отвъд философското съждение за същността на пенетрацията стои нещо доста по-култивирано. Механиката на любовта, заключена в един навик, едно усилие, чието послание, дори символно оставя следа за цял живот на преживелия го. Защото всички ние (или повечето сред нас) си спомняме, че моливът трябваше да притежава ръбове, за да бъде свойствен на мисията си. Да пронизва касетката и да имитира движението на бездушния дек. За да чуеш нещо отново – трябва да отдадеш усилие. За да се потопиш повторно в емоцията – трябва да се потрудиш. Ето такъв житейски урок от най-ранна детска възраст ни даваха аудио касетките. Грозноватият и недоразвит по-малък брат на винила.
Но докато компакт-дискът шеташе из рафтовете на магазините, унищожавайки всичко останало от романтиката на аналоговия звук, други пазеха носталгичния спомен. Днес винилът отново е носител номер едно, дискът все още е там, но измежду всички начини, които съвременността ти дава да слушаш и разпространяваш музика, най-авантгарден и странно извратен си остава касетката. Несравнима като формат с големия винил и като практичност с дигиталния или компакт диска, касетката е истинска проява на отдаденост и любов. В онзи мазохистичен аспект на любовта – нетърпението да чуеш, видиш, преживееш в среда, изискваща стоическо търпение.
Не знам дали изненадвам някого, казвайки, че обожавам касетките. Не защото живеем в свят на вещественост, където допирът е водещ вид сетивност, а именно заради оживяващия спомен, заради топлината от комуникацията с нещо, което в най-общи линии изисква внимание.

В края на месец Ноември 2017г. софийската хардкор-пънк/грайндкор шайка издаде новият си албум. Разрушителният „Money Power Greed“ определено е най-доброто излизало напоследък в гамата на екстремната българска музика. Добрите новини, свързани с тях не спират.

От дни насам в пространството се върти слух, очакването около който най-после приключи. Разясненията, директно от Kontingent Records.


 

Новият албум на RAZGRUHA излиза на касета от Kontingent Records

mde

Тази седмица чисто новият албум на софийската грайндкор резачка RAZGRUHAMONEY POWER GREED излиза и като лимитирано издание на аудио касета (KREX020). Това обявиха от лейбъла, отговорен за релийза – Kontingent Records. Касетата излиза в специален ръчно номериран тираж от 30 бройки, а представянето ще бъде тази събота – 27 януари – във Фабрика Автономия.

Тази събота момчетата от RAZGRUHA организират концерт със свободно дарение и идеална цел – набиране на средства за солидарната инициатива Food Not Bombs – София*. Заедно с тях ще видим още АБСТАКТ (хип-хоп) и FEEDBACKER (нойз рок).

Повече информация за концерта ще намерите на този линк: https://tinyurl.com/RAZGRUHA

*Food Not Bombs е самоорганизирана инициатива, част  от глобално доброволческо движение за солидарно взаимодействие с хора в неравностойно положение. Основната цел е споделянето на безплатна веган и вегетарианска храна като форма на протест срещу войната, разхищението и бедността.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар