RAZGRUHA vs. Procrastinate @ Fabrica Avtonomia

С любезното съдействие на общинските власти столицата ни сложи коледните си премени. Отделен е въпросът, че търсената коледна атмосфера прилича по-скоро на зле скалъпен декор, мотив от треторазряден филм на ужасите или японски авангарден кич от епохата на цветната телевизия. Дано от кметството са се отказали от идеята да украсяват с рециклирани боклуци плешивото извинение за елха, което играе ролята на празничен символ на града. Сега остава и втрещяващите дядо-коледовци да излязат с механичните си гласове, припявайки на английски и немски за онези камбанки и ще заживеем пълната антиутопия. Не съм мизантроп и да, реалността е такава. Просяци гледат гладно хора с лъскави торби.
Зад свободно кръжащите тела стоят тъжни и мрачни монолози. Прекрасен детайл към коледната украса. Хората отдавна са свикнали да са притурки, апликирани към нещо или някой друг. Така рано или късно стават бледи подобия на самите себе си. Идеално извинение за ниска култура на потребяване – субстантивната амнезия на настоящето.
За масовата култура има лек различен от масовия гроб. Практикуваме го всички – нарича се масово бягство. Ние всички сме своеобразни бежанци в собствените си общества и мисли.
А насред делничната вечер опциите за бягство не са твърде много. Не е и нужно, защото една от тях е задължаващ вниманието и присъствието моментум, почти като физическа величина без нужда от доказване,… без нужда от поставяне на въпроса дори. Просто си там или съжаляваш.

R A Z G R U H A  vs.  Procrastinate.

Прозорците притреперват. Глъчта се мести ту горе, ту долу. Алуминиевите купчини се трупат право-пропоционално на нетърпението. Отбран елит избрали да изгледат целия филм кадър по кадър, изпълват с жужащо напрежение тясното стълбище и сумрачния сутерен. Аромата на очакването е смесен, може да прехвърчат и искри.

Действие 2-ро. След края на Действие 1-ро (теория и практика на химическия анализ в условията на неизбежен прагматизъм) преминаваме към същественото. Kontingent Records са се погрижили да съчетаят трите най-важни елемента за смислено мероприятие – готино и вдъхновяващо място, съдържателни и енергични групи, D.I.Y. етика. Срещу всяко едно от тези условия – по един дебел и подчертан чек!

Фабрика Автономия, новият социален център се утвърди като едно от най-гостоприемните и активни места за ъндърграунд музика и култура. Тесните връзки на колектива с почти всички ‘буукващи’ концерти и вече демонстрирания организационен потенциал вдъхват надежда, че сцената се е сдобила с нов и сигурен дом. Намирайки се на два хвърлея от центъра, в стар квартал с особен дух, Фабриката малко по-малко завоюва пространство. Принципите, които от колектива зад проекта налагат, са много ценни за развитието на сцената – солидарност, свободно дарение, вместо фиксиран вход, събития със социално значение и послание. Фабрика Автономия е перфектното място и за настоящето събитие. В D.I.Y. атмосферата на почти криминални гигове, организирани със силите на хората за хората, изгрява и основната идея – заедността и взаимопомощта като основна ценност на самоорганизираната пънк сцена. В това отношение Фабриката постига зададената цел.

Kontingent Records и Фабрика Автономия събраха две уникални групи за двойна промоция – RAZGRUHA трябваше да представят това, което според мен е албума на годината в България, а гостите от Гърция Procrastinate своето ново LP. Сега по-ясно ли е защо изборът за вечерта е безалтернативен?

Обратно към… обратното броене. Алуминиевите купчини вече са планини, а въздухът намалява. Няма почти никой пред вратата, всички са пред сцената в очакване. А то – не много проточило се. Лампите угасват,… секунда затишие…

…и начало. Зад инструментите си са RAZGRUHA. Бих казал дори на катедрата за преподаване. Защото българската грайнд гордост действително преподава. 22.11.2017г. е датата на официалното представяне на „Money, Power, Greed„, най-новият запис на унищожителния квартет. Не бяха отдавна времената, когато концертите на RAZGRUHA приключваха малко след като посетителите се усетят, че са започнали, но вчера не бе така. Големите звезди на вечерта бяха очаквани повече и от присъдата на Ратко Младич (поздравен за присъдата от същите). Експлозия от звук и ритъм разтърси сградата из основи. Свръхзвуков старошколски грайндкор, на фона на който може да се практикува както самоубийствен мошпит, така и пиянско-хулиганско пого или народни танци, започна да се стеле като гъст химически дим. Една шевна машина, двама автоматизирани самураи и откачил в бяса си мутант са синтезирали в себе си без капчица излишество всички ценности на олд скуул екстремната музика – бесен, социално базиран пънк, хирургически точни бластбийтове и убийствени смени на темпото. Това е лицето, заради което много хора пожертваха спокойната Сряда вечер. Е, тази няма да е много мирна. Мисията на бандата бе ясна – представяне на новия албум, много танци и лумпениада от най-висок ранг. На базата на така зададените приоритети, повече от ясно е какво се случи. Интензивен и екстремен хардкор-пънк, директно от асансьорните шахти на столичните панелки, но и математически точен, музикантски изпипан, макар и краен кръст/грайнд – това е, което аз виждам отзад името RAZGRUHA. Истински важно събитие бе промоцията на този албум, единствен и първи по рода си – паметник на една цяла епоха за столичната ъндърграунд сцена.

Освен с музиката си, момчетата от RAZGRUHA са пословично известни и с безграничната си скромност.

За първи път в съществуването си, Razgruha извадиха на масите мърчъндайз. Тениски с дизайна на новия албум и самият той – диджипак с прекрасна черна обложка са на разположение срещу минимална сума за всеки. Групата никога не е целяла да припечелва от творчеството си, за това и по традиция момчетата пуснаха за свободно слушане Money, Power, Greed в официалната си bandcamp страница.
Ако искате да подкрепите делото на Razgruha и за да има повече независими DIY групи и концерти – купете си тениска и диск, сигурно е че няма да съжалявате къде са отишли парите ви!

Procrastinate.
Едно е повече от сигурно – всички събития, в които пръст имат Kontingent Records са крайно любопитни и всеки може да открие нещо за себе си. Независимо дали си ретро-пънкар, стрейт-едж младеж или носталгичен хардкор чичко, сбирките на контингента са приятен повод да си припомним малко от доброто старо и да вкусим от още по-доброто ново време. Този път, без съмнение, Шентов и компания свалиха две цели с един изстрел. По тяхна покана се очакваше да свирят Procrastinate.

Ако трябва да съм честен, за последните 10 години, в които България е посещавана от групи от екстремната гама в музиката, успяхме да видим много добри и някои не чак толкова добри банди. Много от тях бяха от съседна Гърция, където независимата сцена е няколко светлинни години пред нас. Но мисля, че освен Hibernation, друга толкова здрава гръцка група не ни е посещавала никога.

Трудно е да свириш след Razgruha, особено ако си в същия или близък до техния стил. Тъй като летвата е високо вдигната, само високи постижения могат да направят впечатление. Е, Procrastinate се справиха с това. Изпипан кръст-хардкор с множество влияния – малко мелодия, малко грайнд, много високо темпо и интензивност – хората във Фабриката го оценяват. И докато летят крайници и тела, изглежда гърците също се забавляват.

Без глътка дъх между парчетата с много енергия и отдаденост протече сета на Procrastinate. В музиката им се чувстваше както влиянието на пионерите, така и новаторското. За всекиго по нещо. Съдейки по тениските и плочите, които видях да напускат мястото в късната Сряда вечер, това не е само мнение.

 

И така, няколко бири, евтин ром, едни псевдо-шотове с ракия и два часа крещене и тропане по-късно съм готов да се потопя в златната тъга на опразнените столични булеварди. С пълна торба, стомах и душа! Ако приемате съвети – винаги, когато видите Kontingent Records и/или Razgruha не се замисляйте дори за миг. Там е вашето място.


Всички снимки са дело на Sofia Rebel Station.
ПОДКРЕПЯЙТЕ НЕЗАВИСИМАТА СЦЕНА, КУПЕТЕ СИ МУЗИКА И ТЕНИСКА!

Advertisements
Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

R A Z G R U H A – Power Money Greed (2017)

Тичам надолу по стълбищната клетка като обезумял. Звукът, който издават обувките ми при досега със стъпалата отеква в бетонната празнина и резонира в мръсните, потънали в 28 годишна прах прозорци. Разминавам се с множество боклуци, някои от тях издават моменти, случвали се по тези стълбища. Разминавам се с куп надписи. Желания. Пожелания. Някой си Мартин, обича някоя си Виктория. Възможно е силиконовият отпадък в дясно да е плод на тази любов. Но по-вероятно тя никога не е узнала, за сметка на пост-соц цокъла, боядисан в охра. Той знае много неща. Включително за сексуалната ориентация на Пешо, кой е най-добрият софийски отбор, мисли и страсти за кварталния полицай…за жена му също. Прескачат кадър след кадър. Прелитам през езика на стените, прескачам по две, три стъпала. Всяка следваща моя крачка е по-тежка, с всеки изминал етаж олеквам. Бързам бавно, тичам мудно. Не мога друго яче, чувам и усещам стимула да правя по-дълбоки, по-уверени крачки, макар и почти на пръсти.

Само няколко минутки по-назад натискам бутона на асансьора. Разбира се, че няма да дойде. Очакват ме хиляди стъпала надолу и незабравимата есенна миризма на български гурме специалитет в бидон. Слагам слушалките и с вълнението на Жоро Христов при вида на Богдана Карадочева на токчета пускам нещо ново. Нещо специално. Високите очаквания искам да срещна с ниския език от стените, с хладната реалност на стълбищния пъзел. Нужен ми е стимул за поизправяне. С първия акорд политам надолу.

Logo

Малко са нещата, които могат да ме извадят от консервативния вкус за музика. Повечето, които ме познават, знаят че твърде рядко давам шанс на нещо, чиято обложка използва повече от три до пет тона и то всичките в гамата на сиво-черно-бялото. Също като чисто новата гледка, с която се сдобихме в късния Ноември. Буквално или фигуративно това се отнася най-вече за групите, които имат претенцията да творят в музикалния стил и жанровата естетика на хардкор-пънка и отвъд него. Твърдо убеден, че всичко е казано, някой трябва много упорито да тропа, за да мога да му отделя времето, което бих дал на японски пост-апокалптичен хардкорпънк от 80-те.

В конкретния случай, обаче, хем говорим за една група, която хич не формално изпълнява изискванията, които консервативния ми наглед е наложил върху фонотеката ми, хем изведнъж се оказва в центъра на коментарите ми – винаги… Тъй като това всякога е било крайно-субективно издание и никой от авторите тук не е крил това, без капка неудобство ще заявя – днес си говорим за една от НАЙ-ДОБРИТЕ  БЪЛГАРСКИ ХАРДКОР-ПЪНК ГРУПИ ЗАВИНАГИ!

Истинско явление!

Няма смисъл от пространствено представяне, това е RAZGRUHA.

23770239_745014789033203_975655980_o

Създадени през пролетта на 2011г. в София, RAZGRUHA са българската група, която е най-близо до оригиналното разбиране за автентичен грайндкор. С някои промени в състава за последните години, но без промяна в енергията и стила си, столичните звукови терористи вече почти 7 лазарника избиват от главите на феновете на екстремната музика еретичните помисли, встрани от ортодоксалния, брутален грайндкор. Razgruha са били част от едни от най-знаковите за столичния и български ъндърграунд събития, като са подкрепили на сцена впечатляващ списък от европейски и американски имена. Квартетът имат пръст в повечето интересни екстремни концерти наоколо и всеки ги познава като отдадени на D.I.Y. каузата, жертвоготовни и честни момчета. Групата издаде култово демо, последвано от сплит и EP-то от 2015г. – Circle Of Bastards. В тези си записи момчетата показаха голямо техническо и професионално развитие. Тъкмо заради това, промоцията на чисто новия им албум „Money Power Greed“ е едно от събитията на годината. Казвайки това, не преувеличавам ни най-малко. Доказателството…

Front

Късметлия съм да съм сред първите, които ще слушат новата порция дългоочакван ритъм и мелодия. Звучи шеговито, съотнесено към хардкорпънк/грайндкор група. Предупреждавам ви, ако очаквате поредния ширпотреба поп албум за лигльовци – шапкари и стойкаджии, откажете се. Разгруха не изневерява на своите принципи.

И ето ме пак, летя по стълбите надолу, а в главата си чувам пълна деконструкция. Непоколебим във високите си очаквания към продукцията, нямам търпение да чуя какво са сглобили (абсолютно сами, впрочем!) грайнд-злодеите от панелния ужас, който наричаме свой роден град.

10 парчета безпощаден олдскуул грайндкор – разнообразни, но брутални китарни рифове, разрушителна бас линия, истеричен, гърлен вокал, свръхзвукови бластбийтове и постоянна промяна в темпото… това е само повърхностно картината, която се открехва пред всеки понечил да преслуша новата екстремна хубост. Радикална политика, радикални идеи – философски реализъм и трезва, хладна оценка за заобикалящия ни свят и общество. Razgruha не са помръднали и на йота от монументалните си възгледи за живота, тъкмо напротив – все по-стремглаво и смело ги заявяват. 14 минути за 10 парчета? Какво по-класическо от четвърт час музикален тероризъм идващ направо от столичните канали. Ще кажете – нищо ново, но това не е така. От гаражния звук, който бе характерен за по-ранните записи на групата, Разгруха са еволюирали до най-високото професионално ниво – там, където амбицията за продукция на високо качество не се противопоставя на D.I.Y. етиката, която е неизменна част от квартета. Десетте композиции са тематично подбрани и, поне според мен, перфектно подредени в един албум, след преслушването на който оставя чувство за завършеност. Нито думичка или звук повече или по-малко.

live

В тоя ред на мисли… не ми е познат друг подобен запис, изработен, записан и смесен изцяло самостоятелно със собствени сили, техника и умения. Money, Power, Greed звучи като професионално записана тава, на която е обърнато МНОГО време. Чистият звук, въпреки това, не прави албума да звучи преиначен, тъкмо напротив, нито капчица от естественото в звученето не е изгубена. Другото важно е, че не е изгубен балансът между професионалното и първичното, макар и да си личи, че за парчетата е инвестирано време и усилия, продукцията не звучи превзето. Скромна, но съдържателна обложка – освен графичното послание, Разгруха разчитат на вродената в групата интелигентност – посланието идва черно на бяло, под формата на лирики и музика. Никакви излишества. Същото се отнася и за живите им изпълнения, които от край време са станали епитом на екстремната музика в родината.

procrastinate razgruha cover wht

„Procrastinate е DIY crust/hardcore банда със силно и директно антиавторитарно послание. Групата е активна от 2013 и е създадена в Кардица, Гърция. Въпреки, че идват от малък град, в момента Procrastinate са сред най-активните колективи в богатата DIY хардкор пънк сцена на Гърция. Както вкъщи, така и навън, Procrastinate държат да свирят в автономни, самоорганизирани пространства и скуотове, които подкрепят и промотират антиавторитарния начин на живот. Затова и нашата Фабрика Автономия е най-логичното място за това специално събитие! Музиката им е описвана като metallic hardcore, crust-grind, crust punk, hardcore punk… но те самите казват, че не си падат по етикетите. Текстовете им засягат теми като всекидневните житейски битки, социални и политически теми, както и лични преживявания. До момента Procrastinate са издали две EP-та: Subjugated Herd CD и Ideals to Burn 7”. Първата им дългосвиреща плоча излиза от култовия лейбъл Sweetohm recordings с артуърк от The art of Alex CF (Fall Of Efrafa, Light Bearer, Carnist, Momentum, Archivist, Morrow…“

 

Такова масивно събитие, разбира се, няма как да не бъде отбелязано с още по-масивен гиг. За това са отговорни известните специалисти в занаята – Kontingent Records, които на 22.11.2017, с помощта и гостоприемството на Фабрика Автономия организират унищожителна вечеринка.

Ето и детайлите:
▲ Фабрика Автономия
▲ 22.11.2017
▲ Врати: 19:00
▲ Начало: 20:00
▲ Край: 22:00
▲ Вход: свободно дарение*

Ако си фен на истински непринудения хардкор-пънк, на радикалната политика и екстремната музика… ако чувстваш колективния дух за важен, а музиката за неразделна част от битието ни… ако си чувал RAZGRUHA, то тогава знаеш, че не трябва да изпускаш промоцията на „MONEY POWER GREED„, както и да притежаваш новия албум на впечатляващата група.

DO IT DIY!


*КАКВО ЗНАЧИ „СВОБОДНО ДАРЕНИЕ“?

♥ “Free as in freedom, not as in free beer”—Richard Stallman ♥ * Свободно дарение не значи безплатен вход. Свободно дарение значи, че искаме да изградим една сцена, в която всеки който споделя ценностите ни е приет и добре дошъл, независимо от финансовото му положение. Всеки сам решава с колко може да подкрепи групите. Вярваме, че никой няма да подмине касичките, които ще са на разположение на входа на събитието, както и на бара във Фабрика Автономия. DIY означава сцена без „звезди“ и „фенове“. DIY означава самоорганизация и инициатива на приятели за приятели. Нашата цел е да се забавляваме и да споделяме важни за нас послания без да зависим от „бизнес“ отношения. Всички събрани средства отиват директно за групите! НЕ ПРОПУСКАЙТЕ КАСИЧКАТА! ♥ ПОДКРЕПЕТЕ СЦЕНАТА! Виж повече: http://diyconspiracy.net/prix-libre-the-gift-economy-of-diy-punk/

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Rest In Power Боро Бродник

23316384_1719149468119812_5321826600247786607_n

Животът е нещо, което не можеш да спреш и върнеш назад. Има начало има и своят край. Понякога този край е твърде ранен, насилствен и нечестен. Но не можем да върнем времето назад, остави ни само да си спомняме. Да простим и да си спомняме.

Лек път, Боро!

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Вашият коментар

Какво се случи с Blitz през 1982г.?

Случайно или не, плейърът на телефона ми пусна Blitz. Беше някъде там, след няколко заспали парчета на отнесени във въздушния простор артисти. Това ме извади от нетрезвата летаргия като шут в корема, след който инстинктивно се сближаваш с паважа. В един точно определен момент от съществуването ми и под безспорното въздействие, този ‘флашбек’ просто ме сграбчи за дрехите и изхвърли като незначителен предмет назад в миналото. И докато костите ми се пропиваха с болезнено лепкава носталгия, пияната ми глава трескаво търсеше къде да се разбие, а цялото ми съзнание – възбудено да си припомня с връхчетата на всеки един косъм експлозивния коктейл от емоции, който те изкарва извън релси, извън нормалността. Озъбен и настръхнал, с разхлопано от прекословия сърце, на борда на машината на времето, пак бях на 16. Сладко със стипчив вкус. Като тамън рукнала от разбити устни кръв. Идентични с тези от миналото чувства ме спохождаха буреносно, а бетонният пейзаж току се превръщаше в паспарту на живописно платно от полюсни преживявания. Когато всичко това отмина като наркомански кик, все още неотшумялата тийнейджърска енергия ме придърпваше надолу с противоречието, което създава у един… вече пораснал хлапак.

За миг се зачудих къде отиде всичко това? Наелектризиращата атмосфера на ежесекундна борба, анархичния разсъдък, адреналина на градското оцеляване,… изтече ли в канала с юношеството или заменихме безконечната материална физичност с нещо от друго измерение. Попораснали сме. Кожата помни, така както помнят и старите кубинки, които все още мъкнеш по асфалтовите полета. Отражението от витрината почти ме връща там, но нещо липсва… нещо се е изгубило по пътя.

blitz-great-photo

Blitz е култова английска пънк група, постигнала значителни успехи в Британските инди класации. Част от нарастващата в началото на 80-те години Ой! сцена, те стават един от символите на втората генерация пънк банди.

Абсолютно излишно е да се впускам в това кои са Blitz. Ако не знаеш, то си изпуснал много съществена част от уроците по история на Великобританския пънк. Още с първите бандитски касетки и тави, завъртяли се наоколо, това име добива широка популярност дори тук, на хиляди километри от родния им Ню Милс и на десетилетия разстояние от рождението на първите им записи. Абсолютно култова, легендарната банда се превръща в марка и символ на подражание за десетки състави от всички континенти на планетата. Влиянието им върху развитието на пънк музиката и наследството, което оставят, са впечатляващи и заслужават безпрекословно признание от всички „секти“ и тъмни краища на ъндърграунда.

Открити и промотирани от музикалния журналист и важна фигура в тия среди – Гари Бушел, Blitz достигат до страниците на Sounds Magazine, а демо песните им от 1981г. намират място още в първите Ой! компилации. Гарантирана, известността им ги превръща в хедлайн на жанра, дори години след като той… внезапно се променя.

750403_orig

Съставена както от пънкове, така и от скинхедс, Blitz става една от първите групи – представители на новата епоха – симбиоза между два вечни младежки култа, много насилие и противоречия.

Всички помним времената, когато Warriors, Someone’s Gonna Die, Razors In The Night раздираха градинки и площади, стадиони и локали – тези вечни класики са завинаги отпечатани в съзнанието на поколения пънкове, скинхедс или обикновени хулигани с добър музикален вкус. Химните на вечния хаос звучаха еднакво релевантно както в дъждовния Албион, така и в посивелия славянски пост-социализъм.

4 E.P.-та предхождат дългосвирещият Voice Of A Generation (1982), който и до ден днешен си остава емблема на групата. След All Out Attack (1981), Warriors (1982) и Never Surrender / Razors In The Night (1982) пред групата остава само компилирането на първият им пълен албум, преди нещо да се промени кардинално.

Какво се случи с Blitz през 1982?

 

 

 

Трябваше да минат години преди да се запитам интересен въпрос. Защо в България винаги свързваме Blitz първо с гениалния им сингъл „New Age„, а не с Fight To Live или 45 Revolutions например? Познавачите на творчеството на групата знаят защо този въпрос има реална (музикална) стойност.

 

Албумът от 1982г. – Voice Of A Generation – суров уличен пънк, безмилостната и криминална реалност в света на младата работническа класа, събрана в един гневен, необуздан вик. Дивата лудост на неоправданите… бунтът на декласираните. Гласът На Генерацията прави Blitz известни първо на национално, а после и на световно ниво. В контрапункт на това идва следващият им албум.

blitz-second-empire-justice-lp

Second Empire Justice е издаден на 1 Януари 1983г. от Cleopatra Records и бележи сериозно отдалечаване от Oi!/Streetpunk звука.

Когато Crisis преминаха през своята метаморфоза чрез явлението Joy Division те моментално станаха Death In June. Когато същото се случи на Blitz, те отведнъж издадоха Second Empire Justice. Това бе толкова ‘отведнъж’, че очевидната дистанция от стария Blitz звук кара да се запиташ – това една и съща група ли е изобщо? Тази голяма музикална промяна отчужди не малка част от скинхед феновете им. Second Empire Justice, в сравнение с Never Surrender е направо друга вселена. Подобно на Joy Division, New Order и Death In June, Blitz имаха някои очевидни политически конотации, които дори песни като New Age не успяха да разсеят напълно. Обратно към култовият сингъл – New Age и видеото към него бележат промяната. Разбира се, там Blitz предпочитат да се обяват като група от Манчестър, вместо от родният им, намиращ се в близост Ню Милс. Черни ризи и атмосферичен звук, наистина могат да те накарат да се запиташ дали Bernard Sumner не е гост китарист.
Гари Бушел обявява „Voice of a Generation“ (1982) за еквивалентен по заряд, емоция и релевантност на дебютния албум на The Clash. Такива гръмки сравнения, обаче, бързо заглъхват след появата на вторият им дългосвирещ албум.

photo_lineup1

Състав 1980-1983: Carl Fisher – вокали
Nidge Miller – китара
Mackie – бас
Charlie Howe и Christopher Howe – барабани

Интересното е, че самите Blitz съвсем скоро се отказват, образно казано, от Second Empire Justice и новата насока, за да се завърнат към своят Ой! имидж и звучене. Отпускащото, носталгично и атмосферично звучене на албума, изцяло в духа на европейският континентален звук от това време, несъмнено отрежда място на този албум много повече до тези на Joy Division и Danse Society, наместо до The Partisans и Last Resort.

Въпреки завръщането си към уличния пънк, Blitz не прекратяват напълно готик-уейв влиянията си, като в издадения през 1989г. „Killing Dream“ все повече си личи Sisters Of Mercy вдъхновението. Недооценено остава и Stranglers влиянието, което може да се забележи дори в ранни парчета като Fatigue.

 

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Капитан Ненавидит Море

Не знам колко часа се бях взирал в изронената мазилка насреща ми. От глухото боботене едвам се долавят думичка, две. Отзад разпиляния от времето шкаф надничаше нелицеприятната повърхност на занемарения зид,… вероятно бил убежище на хиляди погледи в миналото, сега негостоприемно приютяваше празния ми взор. За миг затварям очи, а след това – нищо не се е променило. Какво са пет секунди в сравнение с вечността на 24-те часа. Всичко е преходно и това е единственото успокоение в неуравновесеността на твърдата и сурова среда, където по неволя екзистирах. Инверсията от вледеняващо студената стена и топлия ми гръб изпращаше тръпки по цялото тяло и водеше до очаквана колизия в корените на мисълта ми. По-студено е от хладта на въпросите, оставени без отговор, дори и от мразът на човешкото безразличие или мълчание. Не знам дали тази душевна пустота или болката от окованите ръце предизвиква по-осезаемо сетивата ми. Как попаднах тук? Изменчивостта на времето ще даде формата и съдържанието, а емоцията… тя ще остане като фон, подобен на олющената, мръсна и изтощена от всякакви погледи стена.
А отзад нея – златната столична есен. Циганско лято. Пъстротата на падащите листа, нежната милувка на все още топлите слънчеви лъчи, шареният и мек килим, покрил иначе грозноватия и разбит паваж. Наивният оптимизъм на децата, които събират кестени от земята и пропукващият се реализъм на съзерцаващите ги родители. Отзад нея, където мечтите имат посока и перспектива, но и където леденото кубче във вътрешния ляв джоб на якето не се топи. Лицата остават индиферентни, крайниците се движат механично. На тялото му е горещо, но мислите остават студени. Инстинктивно търся поредното убежище на погледа, най-често намирайки го в прораслите фуги на пътя, неуспешна метафора на по-важните друмища в живота. Освободената ръка автоматично посяга към ключа за освобождение на ума, този ден трябваше да бъде илюстрация на човешката неспособност за справяне със свободата, на нежеланието тя да бъде.
Не мога да не декорирам този момент, но наистина не знам как и с какво. Не станах художник, при поетите конкуренцията е толкова голяма, че трудно чуват мислите си. Всичко ми звучи клиширано, повечето неща ме вбесяват. Естествената мизантропия избуява, оставам сенките да ме подминават. Емоционалният ми компас е объркан дори повече от музикалния ми плейър. Но тези две „машинки“ рядко ме предават. Нямам на какво друго да се доверя. Изглежда и сега ще е така,…

В слушалките ми зазвуча нещо. Вероятно съм направил физиономия на пълно отвращение след като едвам дочаках моментa да сменя песента. Да, не ѝ дадох дори малък шанс. Дойде следващата. И нея смених. После следващата, след нея друга. Току бях решил, че потропването на трамвайните колела е по-привлекателно от всяка превъзнесена в собственото си битие формация, когато звукът се промени. Консервативният ми наглед за музиката се пропука.


c41ad658a32b2721d8e86789cf46fe1c

Защо обущарят ходи бос? Дали е защото сигурно е свикнал с обувките до пълно омерзение? Защо шивачът често ходи скъсан? Дали е защото ненавижда конецът и иглата. А защо капитанът ненавижда морето? Дали е защото черните му дълбини го дърпат с цялата си мощ или защото той е поредната самотна душа попаднала на възможно най-неправилното място. Нещо като мен броени мигове преди плейърът ми да начене Капитан Ненавидит Море.

Почти всичко важно в пост-пънк музиката и културата последните 15 години се случва на Изток. Откакто британският ню и дарк уейв преминаха от зрялата си фаза към поетапно утихване, истинските стожери на този комплициран и многослоен стил започнаха да изникват като черни кръстове все по – на Изток. Френският колд уейв постепенно се вля в модерната електронна сцена, а монументалните достижения на Югославския пост-пънк останаха като черно-бял спомен от отминала и вече, може би, мъртва епоха. В лицето на необятната руска шир, обаче, колд и дарк уейвът, пост-пънк основанията на модерната независима сцена, намериха плодотворна почва, в която да пуснат дълбоко своите корени.
Още от времената на СССР, изпълнителите от Москва и Петербург до Сибир и Владивосток трупат репутация на сериозни и самобитни изпълнители. За разлика от мрачните десетилетия през 80-те и 90-те, днес руският пост-пънк е по-известен в световен мащаб от всякога. Европейската клубна сцена е подиум за множество нови и интересни групи – от минимал синт до класически пост-пънк и готик рок, руските групи са новата вълнуваща тенденция в независимата музика и култура. Ако по някаква причина сте пропуснали Утро, Motorama, PLOHO, Human Tetris и още една цяла сурия депресивно мракобесие, това е още един добър вход през който можете да влезете… там.

maxresdefault

Капитан Ненавидит Море.

Въпреки завидното присъствие на новата руска пост-пънк група, сведенията за тях са твърде оскъдни. Отвъд скучноватите биографични справки, попадаме на дузина интервюта с бандата, изпълняваща песните си предимно на руски език. Дарк-електро, дарк-уейв и още очакват дръзналите да се гмурнат в творчеството на един от най-вълнуващите европейски проекти напоследък. Триото е съставено от Игорь Кармазиков, Никита Адонин и Едуард Шаров. Ако сте рускоезичен човек – запомнете тези имена, ще ги чувате често.

r-8888593-1470849664-5960-jpeg

Сердце Родины“ е дебютният им, пълносвирещ албум издаден през 2015г. от руския лейбъл Muz Icona. 12 композиции в lo-fi стила на модерния нойз и готик рок пробиват пътя на една от най-младите формации на източната страна.

Емоционалният заряд на атмосферичните изпълнения прави групата неподражаема и абсолютно еквивалентна на пионерите в жанра. Самостойни, творбите на Капитан Ненавидит Море стават еталон за искрен и неформален подход към музиката. Далеч от празнословието и имитацията, руснаците са откровени и веществени, близко до духовното, но и впелетени в материалното. Монохромният свят на Капитан Ненавидит Море е поле за експерименти на съзнаваното и несъзнаваното.

r-9613514-1483655961-8440-jpeg

Две по-късно, албумът „Портрет Покойного (Часть 1)“ е издаден самостоятелно на диск и в специален формат. Това издание затвърждава групата като един от най-очакваните актове под прожекторите на ъндърграунд сцената. Пет пост-пънк композиции, много мрак и твърде малко престорен позитивизъм маркират и заявяват пътя по-който триото ще се развива занапред. Малко е да се каже, че съм влюбен в това, което правят тези момчета – това си беше любов от пръв поглед.
И преди тя да е утихнала отзад неразбирането…

Истинският шедьовър до сега, EP-то „Траур“, с което Капитан Ненавидит Море се утвърждават напълно.

r-9613372-1483653813-6480-jpeg

Траур“ е издаван едновременно от Sierpien Records и Muz Icona. И е нещо, което не искате да пропуснете, ако сте изкушени в този жанр.

 


Тази година на бял свят излезе и последното им EP – „Убей„.

tyg6pixk0qy

Него може да слушате или подкрепите директно тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , | Вашият коментар

The Arson Project. Интервюто.

В Източна Европа, част от континента с традиционно силни корени в екстремната музика, има едно крайно разпространено мнение сред множеството рок фенове. За голяма част от тях всичко „по-нататък“ от Металика е неслушаем и хаотичен шум, в най-добрия случай иронична шега или просто немузикална композиция за странници с малко извратено чувство за естетика. Прочее, тази същата естетика не случайно задраска нота в един от най-емблематичните си графични символи. Антимузикалната репутация на екстремната музика, сиреч воистина всичко по-нататък от Металика и Слеър, постави стотиците фенове на хардкор-пънк и метъл групи в маргинализираната позиция на нещо като сектанти, кланящи се на извратен (за възвишеното сетиво на феновете на Пърпъл) култ към болката и диаболичната асиметрия. В тая връзка, някои от вас ще си спомнят и физиономиите на отвращение у мнозина, иначе алтернативни младежи и девойки, които ще свързват жанрове като грайндкор и хардкор единствено и само с изкривена представа за саундтрак на много интензивен в кошмарността си хорър филм. Или тайно корейско мъчение за пленени американци. В това число слагам и себе си, човек възпитавал музикална култура от хлапе с величия като Джо Стръмър, твърде трудно и твърде болезнено скача в дълбоката, тъмна и хладна яма, където крайността е норматив, а нормативът е нещо важно. Е, изключения винаги има, преди 13 години не вярвах, че и аз ще съм едно от тях.
Отзад сплъстените косици, вмирисаните рокерии и други изтъркани 90-тарски клишета, обаче, всички знаем че стои нещо много повече. Истински култ с корени в традиционни, макар и неконвенционални жанрове, като хардкор-пънк и траш-метъл, най-радикалните и крайни проявления на рок музиката впиват пръсти в суровата среда на презадоволените от ‘шоу бизнес’ и пластмасова поп музика младежи. Дългите ръце на музикалния терор ме застигнаха през приятелската среда, която поетапно ме завлече от олд скуул ретро пънк музиката към хардкор-пънк водовъртежа и сетне в окото на бурята – най-екстремните жанрове, плъзгащи се по опасното сечение на шума и смразяващия ритъм. Ето ме сега, години по-късно, фанатичен бранител на Великобританския звук от средата и края на 80-те. Настрани от лепилото и капсите, друго култово за упадъка на западната младеж музикално-лайфстайл течение определено владее пост-апокалиптичните мисли на безкрайно радикализиращите се елементи. Napalm Death, Sore Throat, Siege, Brutal Truth, Anal Cunt, списъкът с имена е по-дълъг от списъците с виза за ада. И след (вече) години стаж в изгърмяването на слушалки и колони с гордост и непоклатима сигурност мога да кажа, че фундаментите на екстремния звук са много по-дълбоки от традиционната и повърхностна представа за него.

Обратно на родна почва… Българската традиция в грайндкор/хардкор средите винаги е била предмет на дебат. Кой първи, кой втори, ясно е едно. Когато на Острова групи като Napalm Death буквално са отвявали перчемите на местните ентусиасти, тук, освен две почти криминални пънк групи е имало единствено топлото чувство, което оставя предвкусването на неродената щерка на Данчо Караджов.

Майната му. 2017 е. България се чувства тъкмо като Англия в средата или края на 80-те. Разликата е в мащаба. Имаме пънк, хардкор-пънк, дори нойз групи. Грайндкор сцената ни е един от най-сплотените и задружни колективи наоколо. Идеален пример за това на какво са способни малцина добре организирани и мотивирани ентусиасти. Трябва да се каже, че това, което сътвориха за последните години е впечатляващо.

Малко по-назад във времето… Спомням си как авторът на интервюто, докато бяхме ученици в гимназията неколкократно се опита да ми представи своя „шум“. Което за заразено с Clash, Dead Kennedys и Ска музика хлапе звучеше повече като да ме вържат за стол и да ме бият с черпак през тенджера. Днес (както и тогава, разбира се) сме от една и съща страна на барикадата и с нетърпение очакваме утрешния ден, когато ще се състои поредното доказателство за гореописаната задружност на един от най-важните колективи в независимата столична сцена. На гости, на рампата в Грайндхаус ще свирят The Arson Project. Шведски грайндкор. Finest.

21476034_715337642000918_1029890307_n

За да не се отнасям… всичко, което трябва да знаете за тях в 7 въпроса, зададени от Калин, китаристът на най-нашумялата грайндкор бригада в България, а и една от най-добрите хардкор-пънк групи, съществували някога по родните черноземи и прахоляци – RAZGRUHA.


1. На първо място – благодаря за това интервю. Да поговорим малко за новия ви албум – Disgust. Мина доста време от издаването на Blood and Locusts и на други места сте споменавали, че са ви били нужни няколко години, за да довършите новите записи. Какво поддържаше групата активна междувременно? И коя част от това, да бъдеш в подобна банда е по-важна – създаването и записите на нови песни, или свиренето на живо и турнетата?

Никлас: Ние благодарим за въпросите! Рядко даваме интервюта и винаги е забавно, когато се случи. Смятам, че страстта в това да обикаляме на турнета и да свирим на живо са основните неща, които ни задържаха заедно между двете издания (2008/2017) и докато пишехме Disgust. След издаването на Blood and Locusts предприехме серия сериозни турнета, които продължиха около три години. След това почувствахме, че е дошло време да напишем и изцяло нов албум. Заради географски ограничения – бяхме разпръснати из цяла Швеция – това беше малко или много невъзможно. Можехме да се виждаме за репетиции само преди турнета и така и нямахме време да пишем нови песни. Имаше моменти, в които измисляхме нови неща, но нищо от тях не беше с качеството, към което се стремяхме. След като групата се събра отново в Малмьо, ни отне приблизително девет месеца да успеем да създадем новия материал, и още две години да го запишем, миксираме и издадем. Без знанието, че издаването на албум ще ни предостави нова възможност за организиране на турнета и свирене на живо, поне аз мисля, че нямаше да имам интерес да мина през този огромен и сложен процес, да отделя толкова голямо количество време и един тон пари (хаха). Писането на песни е забавно, но и абсолютно несъвместимо с обикалянето на света за турне.

THE ARSON PROJECT 2017 CC JPEG

2. Disgust е много разнообразен албум. Как композирате песните си? Спонтанен процес ли е или някой пише готови идеи, които после репетирате?

Никлас: Бих казал, че е повече или по-малко спонтанна работа. Най-често аз и барабанистът ни Оскар подхвърляме идеи, може да е риф, който съм написал докато той разгрява, след това разработваме идеята. Понякога ни отнема два месеца да напишем десет секунди, а понякога завършваме нова двуминутна песен само за няколко репетиции. Това, което обединява песните е, че преди да бъдат завършени, всеки от групата е имал възможността да даде своите идеи и вдъхновения. Никога не ползваме неща, върху които няма абсолютно съгласие.

3. Очевидно Disgust има силно политическо послание. Какво е вашето мнение за политическата обставновка в света днес? Каква е политическта ситуация в Швеция?

Никлас: Това е огромна тема, но с опит да дам кратък отговор и да обясня с няколко думи посланието на Disgust, аз виждам ситуацията в Швеция, а и в останалия свят, като нарастващо торнадо от лайна. Колапсът на околната среда е зад ъгъла, хората показват все по-малко и по-малко уважение помежду си и започват да се страхуват един от друг заради налудничави причини, градове биват сривани със земята, а политическите лидери се интересуват повече да обвиняват срещуположни политически партии, от това да изградят възможни решения. Целият този цирк се случва докато богатите стават по-богати, а бедните биват хранени с лъжите им, сигурно докато всички се превърнем в огромна маса невежи зомбита, които нямат власт да променят бъдещето към по-добро.

4. The Arson Project са силно DIY. Издадохте албума си сами. Оскар е създал обложката, сами движите процеса по организацията на турнетата си, новите ви две видеа също са правени от вас. Това етическа и артистична позиция ли е или просто част от това да свириш в грайндкор банда? Каква е цената – финансова и лична – да правите всичко сами?

Никлас: Мисля, че е и двете. Когато бяхме нова и непозната група, ни се налагаше да вършим всичко сами. Оттогва научихме много и реално това се превърна в натуралния начин да организираме групата, вече от години. Цената в пари и време е огромна, но също толкова е голямо и удоволствието, когато постигнем нещо. За близо тринадесет години отдадох много от свободното си време на групата – най-вече да резервирам дати за свирене, да изготвям промо материали. Горе-долу сумарно това е равно на няколкостотин часа при организацията на голямо турне. Отворени сме към това хора да правят неща за нас, стига тези неща да не са противни на личната ни и групова етика, или пък по някакъв начин да не нарушават артистичната ни свобода. Точно затова, когато свириш на ъндърграунд пънк/метъл концерти, това обикновено означава да вършиш всичко сам (хаха).

0009009922_10

5. Обикаляте, свирейки на живо, много откакто издадохте Disgust. Как успявате да правите толкова дълги турнета?

Никлас: Да, ще сме свирили на около 60 концерта в 25 държави преди турнето около Disgust да приключи. Основната причина, която ни накара да успеем, най-вече се дължи на опита, който вече сме натрупали с турнета и пътуване през годините. Познаваме се от дълго време, преминали сме през много заедно и това прави нещата по-лесни – адаптирането към този начин на живот и срещата с различни ситуации. Също така помагат детайлното и фокусирано планиране, многото работа, спестяването на голямо количество пари и подготовката за най-лошия сценарий – трябва винаги да си една крачка напред.

6. The Arson Project е една от малкото грайнд групи, които идват да свирят за втори път в България. Как избирате дестинациите си? Каква, според вас, е причината толкова много банди да не се отклоняват от свиренето в Западна и Централна Европа?
Никлас: Ние сме хора, на които е нужно многообразие, за да поддържаме креативността си. Обичаме да пътуваме и да виждаме нови неща. Ако има място, където имаме възможност да свирим, а и хора, които да искат да ни видят, то влиза в списъка. Това, което най-често ни спира са парите, за съжаление. Различните групи имат различни приоритети, но Източна Европа е трудна дестинация, най-вече заради голямото разстояние и риска да изгубиш твърде много пари при организацията на такова пътуване. Особено трудно е за по-малки групи и хора, които нямат възможността да отсъстват задълго от работа. През годините сме свирили на много места, отклонявайки се от „затвърдените“ локации, и научихме, че това винаги си струва.

a2086369660_10

7. Това може да ви се стори като глупав въпрос, но – какво е грайндкор? Как бихте описали стила на човек, който никога не е чул и една такава песен?

Никлас: Агресивна, сурова и динамична музика с единия крак в пънка, а с другия в метъла. Или, както старият ни китарист казваше: „Това е като пакет месо, хвърлен в бъркачка за цимент“.


Концертът на The Arson Project е УТРЕ, 09.09.2017г. в скейт-бар Грайндхаус, София. С тях ще свирят българите RAZGRUHA, Warscum и румънците Killer Victim. Входът е 8 лева, а началото след 19:00ч.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Feedbacker: „Всичко навътре от кожата е убещиже“

Безоблачната справедливост на лятното безвремие залязва. Как се приключва нещо незапочнато? От топлия устрем не остава дори градус емпатия, а ветровете довяват студеното предчувствие за три ката дрехи. Ами какво да кажем за тези, никога не прогледнали в цвят? За тях тъжния край на лятото е просто поредната бездушна равнодушност, като черно-бяла снимка на цветна градина или като разпиляния пред спирката на тролея боклук – някаква неизбежна тривиалност. Цикъл. Отчайващ в неизбежността си, но и някак сигурен свършек, дори на незапочналото. Но можем ли да ги виним, че не чувстват мръсните стени и прашните фасади или точно обратното – чувстват ги, само че с презрението на обидена от група хулигани, височаеща… В просташката естетика на грубия и недодялан град, намиращите убежище са незаменими таланти, често скрити зад декаденстката маска на нихилизмите. Те, обаче, честичко откриват красивото и нужното – ценен опит от живота около трамвайните релси. Дори в шепа изоставени на боклука вехтории, изпадалата мазилка на архаичната стена или три грознонаписани букви на изоставен ъгъл. Стените и стъклата говорят, понякога крещят. Ъглите приютяват. Някой някога е издраскал букви, вероятно с нож или ключ, имитирал е друг, толкова грубо и разярено, че се чудиш…

Аз също, като всеки друг слепец съм се ориентирал в градската тъма по написаното. Думите се чувстват от дълбоко сетиво. Точно както музиката. Но без патетичното встъпление за времето и думите, всичко по-долу щеше да прозвучи като оправдание на малко тъжни, малко меланхолични чернодрешковци.

А то е повече.

feedbacker-logo-transparent

Не мога да не се върна назад във времето, спомняйки си какво ме доведе тук. Беше надпис, споменавал съм го. Три букви и цифра. Беше група. Бяха поотраснали хлапетии, като нас, но с по-малки първи две цифри в ЕГН-то. Както днес, така и тогава всичко се чувстваше искрено и прямо. Минаха години, кръгът се затвори. Някои неща се промениха, много си останаха същите. Като софийските ъгли, така и духовните ни кьошета се събираха и разделяха. Сега, обаче сме тук и настоящето изглежда индифирентно към нас самите. За това и гардеробите ни са във вечен траур.

mixtape 21 sept 2016

Той е Иван Шентов. Знаете  го от групата му КПД-0, чели сте стиховете му или го познавате като музикант в безброй други проекти в настоящето и миналото. Сред тях са и бяха King Of Sorrow, Comasummer, Битов Терор, Ънален Диспут и други. Непоправим романтик или поне аз така го чувствам.

19449447_10212244798611038_76411826_o

Тя е Десислава Петкова. Знаете я като очарователната барабанистка в Comasummer. Замесена е и в Jasmine Whale. Интригуваща личност и свеж полъх в столичния ъндърграунд.

Заедно те са Feedbacker. Нашумялото нойз-рок дуо от София, чието име все по-често виждаме болезнено изписано-впито по градските повърхнини. Скоро се навършва година от излизането на бял (черен) свят на едноименното им EP, издадено от Kontingent Records, друго име, на което трябва да се обърне сериозно внимание…
Със светкавичното разпродаване на касетките и дисковете, Feedbacker се оказаха една от най-добре пазените нови тайни на подземното царство.
За изминалата година родните нойзъри реализираха и дузина участия в страната и чужбина, които им позволиха да формират нещо като своя публика – хора, които с нетърпение очакват техните участия, идентифицират се с техния звук и послания и без никакви задръжки могат да бъдат наречени последователи на група от един сравнително ново-развиващ се наоколо жанр.
Feedbacker бяха неименна част от почти всичко интересно, случвало се в авангардната ъндърграунд рок музика, като участията им се радват на високо одобрение от хора с всякакви интереси.

19403622_10212244804931196_1687365755_o

Дългогодишното ми приятелство с Иван и желанието ни да промотираме някои от своите каузи доведе до това, което изглежда е историческото първо интервю на Feedbacker за широкия свят.


 

  • Какво е Feedbacker?

    Шентов: Feedbacker е армия от двама. Бас и барабани. Правим емоционално натоварена минималистична музика с корени в хардкор пънка и текстове на чист български.

  • В какво вярват Feedbacker?

    Деси: Вярваме в истината – болезнена, неподправена и неудобна. Feedbacker е огледало на нещата, които много хора не искат да видят. Реална проекция на преживени емоции, чувства и заобикалящата среда. Не е ОК тъгата и мракът да бъдат подтискани и скрити зад маски на привидно щастие и преструвки. Ние казваме всичко директно. Влизаме направо с кубинките.Шентов: Вярваме в силата и значението на себеизразяването, вярваме в индивидуалния почерк и се уповаваме на собствената си ценностна система. Аз лично вярвам, че всяко фрустрирано хлапе с електрическа китара може да има по-голяма емоционална и естетическа ценност от попкултурната шлака, която се лее по официалните канали. Като група искаме да вярваме, че е възможно да създаваме качествена и независима музика без да даваме в жертва автентичността си и без да се налага да се превръщаме във ветропоказатели.  В този смисъл групата е нашия начин да оцелеем психически в този откачен свят.19402743_10212244803091150_1599987000_o
  • Никой ли не чува този крясък?

    Деси: Надявам се някои да чуват.
    Шентов:  Има огромна разлика между това да крещиш в бездна и да крещиш в един глас с приятели и съмишленици. Важната музика носи послание, важната музика е заплаха.  Крясъкът е просто транспорт.
  • Тишината или шумът са убежище?

    Шентов:  Всичко навътре от кожата е убежище. Понякога е тихо, понякога не. Често когато свирим някое разкъсващо, супер напомпано парче с много шум и фийдбек се чувствам най-спокоен. Все едно плувам по гръб в спокойна вода.Деси: Супер важни са и двете. Тишината носи много послания, а и ми помага да се концентрирам. Шумът, роден в следствие на тишината, показва ясно картината – такава, каквато е.mixtape 21 sept 2016 1
  • Вчера или днес?

    Шентов: Живеем и пишем тук и сега, но смятам, че и това „вчера“ има своето значение. Миналото носи уроците, които ни формират. Вчерашният ден дава перспектива, която осмисля контекста на времето в което правим музика в България през 2017 година.Деси: Днес и гледаме напред. Много е интересно, защото се променяме, търсим … Новият албум, върху който работим в момента ще е също по-различен. Ние не се опитваме да приличаме на никой от преди, просто сме себе си и правим парчетата в съответствие с движението ни напред.

  • Кой слуша Feedbacker?

    Шентов: Слушат ни пънкове, метъли, брадати хипстъри, стрейт-едж хлапета, стоунър типове… За добро или лошо стилът ни е еклектичен, влиянията се променят, но естетиката е устойчива. Може би липсата на точен етикет ни лишава от комфорта на „сцена“ към която да принадлежим, но аз лично вярвам, че отношението ни към света ни прави принадлежни най-вече към хардкор пънка. Обратните връзки, които хората ни дават след концерти, са супер разнообразни – наричали са ни различни неща – от дуум метъл до дарк уейв. Предполагам, че всяко едно определение е вярно. Много и различни хора могат да намерят по нещо за себе си в нашата музика, защото е честна.

  • Имат ли си любим софийски ъгъл Feedbacker?

    Шентов: Странно, но от този въпрос ме избива малко на носталгия… преди 15 години можех да ти цитирам поне 3-4 места в София, които са натоварени с ценен емоционален багаж или са свързани с яки случки, израстване, приятели, музика, субкултура, ценни моменти… сега е малко по-различно. Наскоро обикалях да пръскам агитпроп за предстоящия ни концерт и по инстинкт наобиколих няколко от местата в центъра, където слагахме плакати и си дадох сметка, че София е супер различна и дори малко непозната. В някакъв смисъл чужда.
    Деси: Буквално ъгълче… на лайв, когато се събираме с приятели и съмишленици. Хората са тези, които правят любимия ъгъл. Така, че когато се съберем на едно място подобни хора… което се случва, но може да е още по-добре. Иска ми се тази сцена да се разшири и да има повече съпорт и интерес, защото сме една обща маса хора.artan
  • Любим Цвят?

    Шентов: Черен. Като мрака на дните. Като бездната, в която гледаме. Като края.
    Деси: Ако не съм черно-бяла, обичам разни цветове: синьо, червено, зелено, жълто, лилаво.

  • Feedbacker дуо или един организъм е?

    Шентов: Най-голямото предизвикателство и най-голямото удовлетворение е да създаваме музиката си заедно. Не е задължително лесно, но ни прави това, което сме.
    Деси: По-скоро организъм. Целият процес се случва едновременно, всеки си има специфична роля. Започваме да свирим, пробваме и когато ни хареса нещо си го записваме. Имаме много идеи, просто отсяваме или изчакваме да назрее момента и идеята да се превърне в парче, което се изменя в процеса. Feedbacker e жив организъм.

  • Какво е да твориш музика в 2017г.

    Шентов: Супер голямо предизвикателство, но и голям кеф. Смятам, че в момента е чудесно време да правиш музика. Не се ебавам. В България в момента има зверски банди на добро ниво. Имаме приятели и в съседните страни. За няколко години излязоха жестоки албуми на местни банди, като музика и като продукция. Има повече концерти от всякога, което не значи задължително че концертите са много добре посетени, но разнообразието го има. Мисля, че 2017 има супер заряд и се радвам, че толкова много от приятелите ми създават жестока музика в момента.DSC06126.jpg
  • Какво е DIY?

    Шентов: DIY е смелостта да правиш това, в което вярваш – тук и сега – и да поемеш цялата отговорност за това. DIY е да затвориш месечната си заплата в събитие, което само 20 човека ще разберат, и да завършиш вечерта ужасно уморен, ужасно беден и ужасно щастлив. DIY спестява на всички ни вечното мрънкане на тема „сцената в България“. От гледната точка на нашата група, DIY етиката ни дава възможност да сбъдваме мечтите си и да увличаме повече хора в процеса.Така направихме с първото си ЕР – издадохме го през нашия лейбъл Kontingent Records в малък тираж, който от доста време е разпродаден. Дъбнахме касетките в къщи, измислихме,  напечатахме и сгънахме обложките сами. Всяка касетка и диск са докоснати от нас самите, буквално. Това е 100% лично отношение, на границата с ритуала и е супер автентично и ценно за самите нас. Уважаваме ъндърграунд бандите и лейбълите, които правят нещо подобно тук и сега, във всички стилове и направление. Струва си да се обърне внимание на работата на независимите лейбъли в България в момента – например Amek, Serpent Eve, Mahorka, WTF is SWAG… не проспивайте историята докато се пише под носа ви.Огромен кеф е, че има все повече букинг колективи, които правят концерти почти нон-стоп. Благодарение на DIY етиката гледахме класически банди като The System и MDC, благодарение на общите ни усилия вече имаме събития, които се издържат на „свободно дарение“, имаме активна нойз/ембиънт сцена с турващи артисти, хардкор концертите са на ниво, новите банди (като нас) могат да изгреят в много добра обстановка и да се чувстват подкрепени.Може да съм твърде оптимистичен, но мисля че плодовете на DIY културата хранят всички клонове на ъндърграунд културата. Просто на много хора им писна да чакат някой да ги „открие“ или да ги „организира“. И така е по-добре.

  • Защо на касетка, това музикален фетишизъм ли е?

    Шентов: Абсолютно, да. Ние сме хлапета, израстнали през 90-те и лентата е част от всичко това. За мой най-голям кеф касетите преживяват revival и дейността на Kontingent се осмисля именно от това, че все повече хора се кефят да купуват нова музика, издавана на касети.

  • Какъв е живота извън Feedbacker?

    Шентов: И двамата имаме day jobs, освен това сме активни и в други музикални (и не само) проекти. С Деси сме ритъм секцията на Comasummer, а аз съм басист на новите хардкор надежди KING OF SORROW. С тях наскоро извадихме дебютен винил  – Bow to my Wrath. Чуйте го! Имам и едноличен drone/noise проект, наречен krāllār, вадя нов албум на касета през Mahorka този Октомври! Освен това съм част от уебзина Lunatic.bgДеси: При мен е пак свирене. Сама в репетиционната или с моя drum mentor. Непрекъснато гледам да свиря колкото може повече и е супер удовлетворяващо. Замесена съм също и в групите Comasummer и Jasmine Whale. Това е по-интересната част.artan1

 

  • Пет препоръки. Музикални.

    Шентов: Khanate. True Widow. Jucifer. Krause. DEAD.
    Деси: Тази седмица свирим с нашите приятели от CALF – на 8ми септември в Grindhouse, София. Изобщо за една година с Feedbacker се сближихме с доста noise банди от Гърция, там сцената за подобна музика е доста развита. Autumn Acid от Солун са също много яка група. Интересни са италианците Demikhov, с които свирихме неотдавна. Отделно OM, PHILM, Dead Cross са ми интересни в момента.

  • Какво следва?
    Деси: В момента работим по създаване на новия албум. Усещам как ще е по-различен.
    Шентов: Този петък свирим с Calf в Grindhouse и след това се потапяме надълбоко в търсене на най-умопомрачителния звук за новия албум. Вече имаме няколко нови парчета, които обещават пълен погром!CALF FEEDBACKER POSTER

 


 

*Снимките използвани в материала са от архива на група Feedbacker.
**Слушай Feedbacker тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

DIY LIVE: Calf (GR); Feedbacker (BG)

20626960_1930848007174353_6391406789279875886_o

Наскоро попаднах на старата соц класика, събираща прах по лавиците на родните библиотечки вече десетилетия. „Направи си сам“ бе наръчник за опряната до стената домакиня, която някак си трябва да се справя в бита с всичко и то в условията на известен продуктов недоимък. „Направи си сам“ бе досадно словосъчетание, което навява спомени от миналото, а във века на айфон, фейсбук и инстаграм, единственото, което хората си правят сами е… нали се досещате.

За нас, децата на лепкавата фасадна прах от столичните дувари, обаче, „направи си сам“ носи много по-различно значение. И ако не си тук за сефте, няма смисъл да се разяснява.

И все пак – DIY LIVE стана в известен смисъл запазена марка за серия от случили се и случващи се в бъдещето ъндърграунд музикални събития с особен заряд. Ако зад това не стояха отбрани люде с непреборим афинитет към авангардния, „пост“ и отвъд саунд, едва ли София щеше да може да се гордее с толкова наситена, разнообразна и определено неконвенционална клубна музикална програма. Изобщо това е една от причините за гениалното преобръщане, което превърна София от един усреднен в сивата си скучноватост град в домакин на много интересни и нестандартни събития.

Ето какво следва съвсем скоро.

Calf са noise rock/post hardcore банда от Кардица, Гърция и се завръщат в София за трети път. Концертът е на 8 септември (петък) 2017 в столичния Grindhouse Skateclub. След участието си на Dark Friends Fest III през 2015 и концерта с българското drone noise дуо dwaal, гърците се готвят да ударят заедно с местните noise rock герои Feedbacker. Въпреки, че не крият влиянията от банди от 80-те и 90-те като Unwound, Melvins и Slint, Calf творят оригинална мрачна и катарзисна музика, която често завива в крайности – от замечтаното спокойствие на пост-рока до суровата енергия на хардкор пънка. В София момчетата представят чисто новия си винил „Evil Solos Deified Mom Dad Deified Solos Live“ (2017), издание на Sweetohm Recordings. Feedbacker са заедно от 2015, но уверено дърпат напред в своя собствена ниша – имплозивна комбинация от sludge, noise rock и емоционални текстове на чист български. В бандата са замесени членове на КПД-0 и Comasummer. През миналата година излезе и дебютното им едноименно EP през българския независим лейбъл Kontingent Records.

КОГА: 8 септември (петък) КЪДЕ: Grindhouse Skateclub КОЛКО: 8 лева ВРАТИ: 20:00 Събитието във Facebook е тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Millions Of Dead Cops + BT + You, Perverts + Punkyblues

Не, не мразиш понеделниците. Мразиш капитализма. Мразиш, че Понеделник, сам по себе си скапва Неделя. Че трябва да станеш рано, да си легнеш на време… Мразиш, че в Понеделник те чакат още 4 такива дни, а този дори не е започвал.
Така се чувствам аз всеки Понеделник. Без онзиденшния. Него го очаквах с нетърпение. Честно казано дори повече от Съботата, която ми се случи в меланхолията си да бъде по-делнична от делника.

И ето ме в крайна сметка, малко след заветното „шест часа вечерта“, да бързам към Бърза Помощ (иронично, нали), сакън да не се стоплят бирите в хладилника или декадентската тенденция да не секне прогресивния устрем, който за поредна вечер изглежда ще събере ‘онези елементи’. Луди психотици, маниаци, делинквенти. Добри момчета и момичета, но и крими контингент. Влюбени, разлюбени, пияни и… да… това няма да го казвам. Но докато Волтрон сам се сглабя болт по болт, там някъде между миризливия канал и въшлясалите складове, топлата романтика на индустриалния комплекс компенсираше скапаното, почти есенно време с живописните багри на ръждата, декомпозицията, живота на материята пост-мортем. Не веднъж съм казвал, че това място ми е толкова любимо, защото там е, където физическата свобода се среща лице в лице с душевния затвор, давайки му така жадуваната форма, от която обикновено не се отмества критическият поглед на неприлично пияния поет.

Невръстенични викове, придружени с фриволното поведение на свободния радикален елемент, може би отстрани изглеждат като проява на сериозни личностни отклонения, но отвътре това е просто малка доза носталгичност по анархичните времена на юношеството, когато по право ти е позволено да си шумен, хаотичен и ирационален маргинал, симпатично романтичен в безперспективността си, но и напълно сериозен в себезаявяването.

По тъмното и изронено от времето и хилядите нозе стълбище се пренасяха десетките, прежалили понеделнишката вечер в полза на поредния леко шизофреничен, малко странен, но невиждано приятелски, радикален и прогресивен гиг. Признанието трябваше да дойде по-късно.
А сега… кръстосване на пръсти и молба за това ПОНЕ тази вечер да приключим по леглата си. Защото в районното е студено, в канала мокро, а в болницата твърде топло! Е,… май се разминахме. Този път.

С генерално разклатена от напитки и бохемство телесност, присъствието по-скоро изглежда като извинение за посещение на концерт. Индустриалните количества алкохол и съединения размиват границите и съвсем скоро всичко извън целта на мероприятието изгубва значение. Барабар с полюшкващите се украси, някои радикалисти бяха взели решението денят и буквално и преносно да бъде писан „дъждовен“. Дъжд пред открилия се хоризонт.

19225465_307267363047705_4213687284064925750_n

Поредният уникален плакат, чийто автор е известният ъндърграунд артист DeeArt, или просто Диди 🙂

Гледал съм Пънкиблус някога в далечното минало в един не-особено пънк бар. Нямам никакви спомени, освен че трябваше да мине вероятно повече от десетилетие, за да имам възможност отново да ги чуя. Разбира се, вече с други уши и очи, спомен този път ще остане. Ретро-пънк/рок представен от ентусиазираните Пънкиблус изглежда като добре пазената тайна на малцина люде от друга епоха. Споделих на приятели, че този тип отношение към музиката, характерно за зората на нашите стилове и сцени е много ценно, защото е неподправено и показва искреността като нещо естествено произлизащо от човека. Сериозни, но и забавно-поучителни текстове, примитивен пънк-рок саунд и неповторимият изглед на една група, която е заслужила името и мястото си в българската рок сцена. Приятно бях изненадан и от факта, че голяма част от посетителите подкрепиха Пънкиблус, които откриха един концерт, очакван да стане най-малко легендарен. Вярвам, музикантите са се забавлявали така, както и публиката го правеше.

Отзад мъглявата смесица от алкохолни пари, цигарен и друг дим, понеделнишката глъч можеше да учуди дори най-оптимистично настроените.

Без никакво учудване, обаче, мина сетът на една от най-скандалните в много смисли български ъндърграунд групи. Ако не сте чували за You, Perverts!, значи си нямате ни най-малка представа, че българската сцена, от известно време насам си има съвсем истинска куиър пънк група. Самоопределящите се като феминисти, анти-сексисти и анти-хомофоби, You, Perverts! определено заемат една от най-радикалните позиции в музикалната и политическа алтернативна сцена. Техният провокативен имидж и още по-провокативна гражданска и обществена позиция ги правят един наистина интересен за наблюдаване акт. Слушайки групата за втори път, оставам с впечатлението, че феминистката и про-гей банда не стои на едно място нито музикално, нито политически. Развитието в много и различни посоки дава нови хоризонти пред една, иначе ограничена за експлоатация равнина. Какво могат да ни кажат You, Perverts!, което вече не сме чували? Когато видите тяхното име, отидете и проверете сами. Съдейки по реакциите на публиката едва ли ще останете разочаровани.

Най-голямото ми притеснение, по отношение на Ъндърграунд Галерията, където се проведе поредният епизод от нашия шизо-сериал е ДА НЕ ПРОПАДНЕМ НА ДОЛНИЯ ЕТАЖ.
Който някога е бил там знае колко уютно е мястото. Който някога е бил там на хардкор-пънк концерт, знае за адреналина, който получаваш, усещайки как вибрациите се разстилат по пода с всеки тласък, всеки скок и всеки сблъсък пред сцената. Който, обаче, е бил там на Битов Терор, то той знае притеснението от това подът да не се срути.
Основателно ли е?
Мисля да.
Битов Терор. Една група, която предизвиква много и различни реакции. Едни ги мразят, други обожават, но какво от това, животът е така устроен. Всеки, който беше пред сцената в онази леко хладна понеделнишка вечер със сигурност е от вторите. Изключително вдъхновяващ и изпълнен с енергия пънк сет – много блъскане отзад и отпред сцената. Класики, които се пеят с пълно гърло. Голи и изпотени от движение и алкохолна злоупотреба тела. Сърдите физиономии и стиснати юмруци. Радикални политически послания – радикални реакции. Въпреки всичко – много усмивки и добре прекарано време. Не знам как по-синтезирано да представя една, както се казва ‘играна игра’. В добрия смисъл на думата Битов Терор нямат с какво да ни изненадат. Никога разочаровани, никога предадени, хората, които идват да слушат или да се включат в мелето си остават причината това да се случва константно. И да, подът наистина трепери, но на кой му пука. Под звуците на почти всичко авторско плюс запомнящия се ‘лиричен’ кавър на Конфронт понеделнишкия концерт се подготвяше за големите звезди на вечерта… освен самите Битов Терор…

Да, това са те…

За някои – десетилетия на очакване, за други – поредният див късмет. За мен – плод на желание, план и усилие. Това са M.D.C. Millions Of Dead Cops или което и да е от десетките им имена – щатската пънк-хардкор легенда се разписа в София. Трудно би било да се повярва, че групи от този ранг ще продължат да посещават столицата ни, че изминалите събития не са били плод на случайност или извънредно обстоятелство… че това най-накрая се случва на нас. Но то е факт. Още със самото влизане и разполагане на M.D.C. не малко люде побързаха да разгледат какви благини изваждат американците по масите. Добре зареден мърч с много плочи, дискове и тениски зарадва феновете на групата, някои от които са слушали M.D.C. много преди други сред нас да са се родили. Дружеската атмосфера и всеобщото усещане за нещо голямо-случващо се преобразува желанието в неистова истерия. Съвсем скоро, под звуците на познати химни и зад слоганите за тотално отрицание от консуматорската култура, множеството, дошли да видят един забележителен гиг на една не по-малко забележителна група като че ли се сляха в едно. Запомнящия се вокал на Дейв Диктор, останал в съзнанието на много фенове на пънк и хардкор музиката се материализира току пред нас. Неустоим момент за всеки ценител и съмишленик. Не желая да навлизам в подробности, а дори да желаех, не бих могъл, защото думите и техните значения не съумяват да изразят атмосферата на единение, която се разпростираше отвъд на първи поглед насилственото пространство пред музикантите. John Wayne Was a Nazi, Multi Death Corporation, Dick For Brains  и още най малко дузина класики извадиха от джобовете си старите пънкари. Едва ли са виждали нещо по-осемдесетарско от бивш склад, превзет от пънкове на всякаква възраст, които неистово се мятат наляво и надясно, противоположно на изхвърчащите кенчета и обратно в мешавицата от закоравели анти-фенове на Тръмп… Целият хаос, шум и прах изведнъж секнаха. Час след полунощ още един легендарен концерт приключи, за да си го спомняме с добро и носталгия. Още един разказ за внуците и още един повод да мечтаем, че сцена като нашата е възможна и за в бъдеще. Всичко, разбира се, зависи от нас самите.

Едва ли има някой, който да не изразява най-искрени благодарности към всички отговорни за това събитие. Едва ли има някой, който да е идвал на концерти последните година и половина и да не е повторил, потретил… И да е пожелал още такива вечеринки, независимо дали е Понеделник, Петък и Неделя. Защото смисълът на всичко това е да сме З А Е Д Н О.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

5 свежи хардкор пънк албума от Франция

chavire band

Доста често, като изключим пламенните репортажи от концерти, на виртуалните страници на Sofia Rebel Station се появяват все материали за емблематични банди, които са оставили своя завет в историята на радикалния пънк ъндърграунд.

Напоследък и аз не съм изключение от правилото. Колкото повече остаряваш, все повече слушаш едни и същи стари и класически банди, които няма да те разочароват.

Затова едно от нещата, които ме развълнуваха напоследък беше слухът, че френският лейбъл Stonehenge Records ще издава дискографийни винили на култови банди като Finger Print, Jasemine, Undone и Amanda Woodward. Точно на рождения ми ден обаче Кристоф от Stonehenge ме изненада с чисто новия албум на младежите Chaviré, който излиза на винил след месец, на 13 юли!

Новият албум на нантската група обаче не е единственото интересно нещо, което идва от Франция напоследък. Затова в този пост ще ви представя още няколко супер яки неща от една от любимите ми хардкор пънк сцени – френската.

Chaviré – Interstices

Chaviré са банда, която дойде в България цели два пъти за една година. Миналото лято свириха в Пловдив, а в края на октомври моя милост им направи концерт и в София. Новият им албум „Interstices“ обаче е още една причина да се сетите за тях, защото е много добър. Перфектно изсвирен емоционален хардкор, който черпи от традицията на най-добрите в жанра.

Страст, сериозно отношение към музиката и много силни текстове. Текстовете и посланията в албума са силно политизирани и разказват за социалните борби и трудности в техния град Нант. Ако разбирате френски, задължително им обърнете внимание.

Potence – L’Amour Au Temps De La Peste

Potence е още една много интересна френска банда, която включва членове на Géraniüm, Human Compost, Black Code и вокалиста на легендарните Daïtro. От музиката и текстове на бандата струи много тъмнина, гняв и безнадеждност.

Direwolves – The Great Year

Direwolves е още една група, която може да бъде причислена към нео-кръст жанра, но дори още по-мелодична и емоционална от Potence. „The Great Year“ е техният нов албум след 3 години пауза и вече му написах ревю в DIY Conspiracy.

„The Great Year“ е един от любимите ми албуми за 2017. Техният вокалист и барабанист пък идваха в България преди почти една година с техния страничен проект, фолк-пънк бандата Mohawk.

Short Days – Self-Titled

Short Days от Лил са нищо повече или по-малко от пънк-рок банда. Триакордни пънк-рок песни ненадвищаващи триминутната граница, антемични напеви и типични текстове за малко по-антисоциалните членове на обществото. От любов към пънк-рока със сърце и душа, Short Days ще се харесат на много от четящите тези редове.

WOODWORK – Ordinary Violence

Десет песни супер сериозен и политически хардкор от Тулуза, който черпи вдъхновение от 90-арската веган стрейт едж хардкор/метъл сцена с банди като Chokehold, Groundwork, Four Walls Falling, Culture и пр. Албумът фактически не е от 2017, а излезе още миналата година. Бандата обаче е все още активна и силно се надявам да изкара и още неща в бъдеще.

Какво да очакваме?

С нетърпение очаквам завръщане и от фасткор фуриите Riposte, които издадоха чудесен албум в края на 2016. В най-скоро време ще чуем и съвсем нови банди като SEXPLOSION от Бордо, които включват членове на Gasmask Terror и Monarch.

Нико от Amanda Woodward и Фаб от Chaviré пък имат нова банда, която се казва BLEAKNESS и най-вероятно ще пуснат нещо в интернет съвсем скоро!

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар