The Arson Project. Интервюто.

В Източна Европа, част от континента с традиционно силни корени в екстремната музика, има едно крайно разпространено мнение сред множеството рок фенове. За голяма част от тях всичко „по-нататък“ от Металика е неслушаем и хаотичен шум, в най-добрия случай иронична шега или просто немузикална композиция за странници с малко извратено чувство за естетика. Прочее, тази същата естетика не случайно задраска нота в един от най-емблематичните си графични символи. Антимузикалната репутация на екстремната музика, сиреч воистина всичко по-нататък от Металика и Слеър, постави стотиците фенове на хардкор-пънк и метъл групи в маргинализираната позиция на нещо като сектанти, кланящи се на извратен (за възвишеното сетиво на феновете на Пърпъл) култ към болката и диаболичната асиметрия. В тая връзка, някои от вас ще си спомнят и физиономиите на отвращение у мнозина, иначе алтернативни младежи и девойки, които ще свързват жанрове като грайндкор и хардкор единствено и само с изкривена представа за саундтрак на много интензивен в кошмарността си хорър филм. Или тайно корейско мъчение за пленени американци. В това число слагам и себе си, човек възпитавал музикална култура от хлапе с величия като Джо Стръмър, твърде трудно и твърде болезнено скача в дълбоката, тъмна и хладна яма, където крайността е норматив, а нормативът е нещо важно. Е, изключения винаги има, преди 13 години не вярвах, че и аз ще съм едно от тях.
Отзад сплъстените косици, вмирисаните рокерии и други изтъркани 90-тарски клишета, обаче, всички знаем че стои нещо много повече. Истински култ с корени в традиционни, макар и неконвенционални жанрове, като хардкор-пънк и траш-метъл, най-радикалните и крайни проявления на рок музиката впиват пръсти в суровата среда на презадоволените от ‘шоу бизнес’ и пластмасова поп музика младежи. Дългите ръце на музикалния терор ме застигнаха през приятелската среда, която поетапно ме завлече от олд скуул ретро пънк музиката към хардкор-пънк водовъртежа и сетне в окото на бурята – най-екстремните жанрове, плъзгащи се по опасното сечение на шума и смразяващия ритъм. Ето ме сега, години по-късно, фанатичен бранител на Великобританския звук от средата и края на 80-те. Настрани от лепилото и капсите, друго култово за упадъка на западната младеж музикално-лайфстайл течение определено владее пост-апокалиптичните мисли на безкрайно радикализиращите се елементи. Napalm Death, Sore Throat, Siege, Brutal Truth, Anal Cunt, списъкът с имена е по-дълъг от списъците с виза за ада. И след (вече) години стаж в изгърмяването на слушалки и колони с гордост и непоклатима сигурност мога да кажа, че фундаментите на екстремния звук са много по-дълбоки от традиционната и повърхностна представа за него.

Обратно на родна почва… Българската традиция в грайндкор/хардкор средите винаги е била предмет на дебат. Кой първи, кой втори, ясно е едно. Когато на Острова групи като Napalm Death буквално са отвявали перчемите на местните ентусиасти, тук, освен две почти криминални пънк групи е имало единствено топлото чувство, което оставя предвкусването на неродената щерка на Данчо Караджов.

Майната му. 2017 е. България се чувства тъкмо като Англия в средата или края на 80-те. Разликата е в мащаба. Имаме пънк, хардкор-пънк, дори нойз групи. Грайндкор сцената ни е един от най-сплотените и задружни колективи наоколо. Идеален пример за това на какво са способни малцина добре организирани и мотивирани ентусиасти. Трябва да се каже, че това, което сътвориха за последните години е впечатляващо.

Малко по-назад във времето… Спомням си как авторът на интервюто, докато бяхме ученици в гимназията неколкократно се опита да ми представи своя „шум“. Което за заразено с Clash, Dead Kennedys и Ска музика хлапе звучеше повече като да ме вържат за стол и да ме бият с черпак през тенджера. Днес (както и тогава, разбира се) сме от една и съща страна на барикадата и с нетърпение очакваме утрешния ден, когато ще се състои поредното доказателство за гореописаната задружност на един от най-важните колективи в независимата столична сцена. На гости, на рампата в Грайндхаус ще свирят The Arson Project. Шведски грайндкор. Finest.

21476034_715337642000918_1029890307_n

За да не се отнасям… всичко, което трябва да знаете за тях в 7 въпроса, зададени от Калин, китаристът на най-нашумялата грайндкор бригада в България, а и една от най-добрите хардкор-пънк групи, съществували някога по родните черноземи и прахоляци – RAZGRUHA.


1. На първо място – благодаря за това интервю. Да поговорим малко за новия ви албум – Disgust. Мина доста време от издаването на Blood and Locusts и на други места сте споменавали, че са ви били нужни няколко години, за да довършите новите записи. Какво поддържаше групата активна междувременно? И коя част от това, да бъдеш в подобна банда е по-важна – създаването и записите на нови песни, или свиренето на живо и турнетата?

Никлас: Ние благодарим за въпросите! Рядко даваме интервюта и винаги е забавно, когато се случи. Смятам, че страстта в това да обикаляме на турнета и да свирим на живо са основните неща, които ни задържаха заедно между двете издания (2008/2017) и докато пишехме Disgust. След издаването на Blood and Locusts предприехме серия сериозни турнета, които продължиха около три години. След това почувствахме, че е дошло време да напишем и изцяло нов албум. Заради географски ограничения – бяхме разпръснати из цяла Швеция – това беше малко или много невъзможно. Можехме да се виждаме за репетиции само преди турнета и така и нямахме време да пишем нови песни. Имаше моменти, в които измисляхме нови неща, но нищо от тях не беше с качеството, към което се стремяхме. След като групата се събра отново в Малмьо, ни отне приблизително девет месеца да успеем да създадем новия материал, и още две години да го запишем, миксираме и издадем. Без знанието, че издаването на албум ще ни предостави нова възможност за организиране на турнета и свирене на живо, поне аз мисля, че нямаше да имам интерес да мина през този огромен и сложен процес, да отделя толкова голямо количество време и един тон пари (хаха). Писането на песни е забавно, но и абсолютно несъвместимо с обикалянето на света за турне.

THE ARSON PROJECT 2017 CC JPEG

2. Disgust е много разнообразен албум. Как композирате песните си? Спонтанен процес ли е или някой пише готови идеи, които после репетирате?

Никлас: Бих казал, че е повече или по-малко спонтанна работа. Най-често аз и барабанистът ни Оскар подхвърляме идеи, може да е риф, който съм написал докато той разгрява, след това разработваме идеята. Понякога ни отнема два месеца да напишем десет секунди, а понякога завършваме нова двуминутна песен само за няколко репетиции. Това, което обединява песните е, че преди да бъдат завършени, всеки от групата е имал възможността да даде своите идеи и вдъхновения. Никога не ползваме неща, върху които няма абсолютно съгласие.

3. Очевидно Disgust има силно политическо послание. Какво е вашето мнение за политическата обставновка в света днес? Каква е политическта ситуация в Швеция?

Никлас: Това е огромна тема, но с опит да дам кратък отговор и да обясня с няколко думи посланието на Disgust, аз виждам ситуацията в Швеция, а и в останалия свят, като нарастващо торнадо от лайна. Колапсът на околната среда е зад ъгъла, хората показват все по-малко и по-малко уважение помежду си и започват да се страхуват един от друг заради налудничави причини, градове биват сривани със земята, а политическите лидери се интересуват повече да обвиняват срещуположни политически партии, от това да изградят възможни решения. Целият този цирк се случва докато богатите стават по-богати, а бедните биват хранени с лъжите им, сигурно докато всички се превърнем в огромна маса невежи зомбита, които нямат власт да променят бъдещето към по-добро.

4. The Arson Project са силно DIY. Издадохте албума си сами. Оскар е създал обложката, сами движите процеса по организацията на турнетата си, новите ви две видеа също са правени от вас. Това етическа и артистична позиция ли е или просто част от това да свириш в грайндкор банда? Каква е цената – финансова и лична – да правите всичко сами?

Никлас: Мисля, че е и двете. Когато бяхме нова и непозната група, ни се налагаше да вършим всичко сами. Оттогва научихме много и реално това се превърна в натуралния начин да организираме групата, вече от години. Цената в пари и време е огромна, но също толкова е голямо и удоволствието, когато постигнем нещо. За близо тринадесет години отдадох много от свободното си време на групата – най-вече да резервирам дати за свирене, да изготвям промо материали. Горе-долу сумарно това е равно на няколкостотин часа при организацията на голямо турне. Отворени сме към това хора да правят неща за нас, стига тези неща да не са противни на личната ни и групова етика, или пък по някакъв начин да не нарушават артистичната ни свобода. Точно затова, когато свириш на ъндърграунд пънк/метъл концерти, това обикновено означава да вършиш всичко сам (хаха).

0009009922_10

5. Обикаляте, свирейки на живо, много откакто издадохте Disgust. Как успявате да правите толкова дълги турнета?

Никлас: Да, ще сме свирили на около 60 концерта в 25 държави преди турнето около Disgust да приключи. Основната причина, която ни накара да успеем, най-вече се дължи на опита, който вече сме натрупали с турнета и пътуване през годините. Познаваме се от дълго време, преминали сме през много заедно и това прави нещата по-лесни – адаптирането към този начин на живот и срещата с различни ситуации. Също така помагат детайлното и фокусирано планиране, многото работа, спестяването на голямо количество пари и подготовката за най-лошия сценарий – трябва винаги да си една крачка напред.

6. The Arson Project е една от малкото грайнд групи, които идват да свирят за втори път в България. Как избирате дестинациите си? Каква, според вас, е причината толкова много банди да не се отклоняват от свиренето в Западна и Централна Европа?
Никлас: Ние сме хора, на които е нужно многообразие, за да поддържаме креативността си. Обичаме да пътуваме и да виждаме нови неща. Ако има място, където имаме възможност да свирим, а и хора, които да искат да ни видят, то влиза в списъка. Това, което най-често ни спира са парите, за съжаление. Различните групи имат различни приоритети, но Източна Европа е трудна дестинация, най-вече заради голямото разстояние и риска да изгубиш твърде много пари при организацията на такова пътуване. Особено трудно е за по-малки групи и хора, които нямат възможността да отсъстват задълго от работа. През годините сме свирили на много места, отклонявайки се от „затвърдените“ локации, и научихме, че това винаги си струва.

a2086369660_10

7. Това може да ви се стори като глупав въпрос, но – какво е грайндкор? Как бихте описали стила на човек, който никога не е чул и една такава песен?

Никлас: Агресивна, сурова и динамична музика с единия крак в пънка, а с другия в метъла. Или, както старият ни китарист казваше: „Това е като пакет месо, хвърлен в бъркачка за цимент“.


Концертът на The Arson Project е УТРЕ, 09.09.2017г. в скейт-бар Грайндхаус, София. С тях ще свирят българите RAZGRUHA, Warscum и румънците Killer Victim. Входът е 8 лева, а началото след 19:00ч.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Feedbacker: „Всичко навътре от кожата е убещиже“

Безоблачната справедливост на лятното безвремие залязва. Как се приключва нещо незапочнато? От топлия устрем не остава дори градус емпатия, а ветровете довяват студеното предчувствие за три ката дрехи. Ами какво да кажем за тези, никога не прогледнали в цвят? За тях тъжния край на лятото е просто поредната бездушна равнодушност, като черно-бяла снимка на цветна градина или като разпиляния пред спирката на тролея боклук – някаква неизбежна тривиалност. Цикъл. Отчайващ в неизбежността си, но и някак сигурен свършек, дори на незапочналото. Но можем ли да ги виним, че не чувстват мръсните стени и прашните фасади или точно обратното – чувстват ги, само че с презрението на обидена от група хулигани, височаеща… В просташката естетика на грубия и недодялан град, намиращите убежище са незаменими таланти, често скрити зад декаденстката маска на нихилизмите. Те, обаче, честичко откриват красивото и нужното – ценен опит от живота около трамвайните релси. Дори в шепа изоставени на боклука вехтории, изпадалата мазилка на архаичната стена или три грознонаписани букви на изоставен ъгъл. Стените и стъклата говорят, понякога крещят. Ъглите приютяват. Някой някога е издраскал букви, вероятно с нож или ключ, имитирал е друг, толкова грубо и разярено, че се чудиш…

Аз също, като всеки друг слепец съм се ориентирал в градската тъма по написаното. Думите се чувстват от дълбоко сетиво. Точно както музиката. Но без патетичното встъпление за времето и думите, всичко по-долу щеше да прозвучи като оправдание на малко тъжни, малко меланхолични чернодрешковци.

А то е повече.

feedbacker-logo-transparent

Не мога да не се върна назад във времето, спомняйки си какво ме доведе тук. Беше надпис, споменавал съм го. Три букви и цифра. Беше група. Бяха поотраснали хлапетии, като нас, но с по-малки първи две цифри в ЕГН-то. Както днес, така и тогава всичко се чувстваше искрено и прямо. Минаха години, кръгът се затвори. Някои неща се промениха, много си останаха същите. Като софийските ъгли, така и духовните ни кьошета се събираха и разделяха. Сега, обаче сме тук и настоящето изглежда индифирентно към нас самите. За това и гардеробите ни са във вечен траур.

mixtape 21 sept 2016

Той е Иван Шентов. Знаете  го от групата му КПД-0, чели сте стиховете му или го познавате като музикант в безброй други проекти в настоящето и миналото. Сред тях са и бяха King Of Sorrow, Comasummer, Битов Терор, Ънален Диспут и други. Непоправим романтик или поне аз така го чувствам.

19449447_10212244798611038_76411826_o

Тя е Десислава Петкова. Знаете я като очарователната барабанистка в Comasummer. Замесена е и в Jasmine Whale. Интригуваща личност и свеж полъх в столичния ъндърграунд.

Заедно те са Feedbacker. Нашумялото нойз-рок дуо от София, чието име все по-често виждаме болезнено изписано-впито по градските повърхнини. Скоро се навършва година от излизането на бял (черен) свят на едноименното им EP, издадено от Kontingent Records, друго име, на което трябва да се обърне сериозно внимание…
Със светкавичното разпродаване на касетките и дисковете, Feedbacker се оказаха една от най-добре пазените нови тайни на подземното царство.
За изминалата година родните нойзъри реализираха и дузина участия в страната и чужбина, които им позволиха да формират нещо като своя публика – хора, които с нетърпение очакват техните участия, идентифицират се с техния звук и послания и без никакви задръжки могат да бъдат наречени последователи на група от един сравнително ново-развиващ се наоколо жанр.
Feedbacker бяха неименна част от почти всичко интересно, случвало се в авангардната ъндърграунд рок музика, като участията им се радват на високо одобрение от хора с всякакви интереси.

19403622_10212244804931196_1687365755_o

Дългогодишното ми приятелство с Иван и желанието ни да промотираме някои от своите каузи доведе до това, което изглежда е историческото първо интервю на Feedbacker за широкия свят.


 

  • Какво е Feedbacker?

    Шентов: Feedbacker е армия от двама. Бас и барабани. Правим емоционално натоварена минималистична музика с корени в хардкор пънка и текстове на чист български.

  • В какво вярват Feedbacker?

    Деси: Вярваме в истината – болезнена, неподправена и неудобна. Feedbacker е огледало на нещата, които много хора не искат да видят. Реална проекция на преживени емоции, чувства и заобикалящата среда. Не е ОК тъгата и мракът да бъдат подтискани и скрити зад маски на привидно щастие и преструвки. Ние казваме всичко директно. Влизаме направо с кубинките.Шентов: Вярваме в силата и значението на себеизразяването, вярваме в индивидуалния почерк и се уповаваме на собствената си ценностна система. Аз лично вярвам, че всяко фрустрирано хлапе с електрическа китара може да има по-голяма емоционална и естетическа ценност от попкултурната шлака, която се лее по официалните канали. Като група искаме да вярваме, че е възможно да създаваме качествена и независима музика без да даваме в жертва автентичността си и без да се налага да се превръщаме във ветропоказатели.  В този смисъл групата е нашия начин да оцелеем психически в този откачен свят.19402743_10212244803091150_1599987000_o
  • Никой ли не чува този крясък?

    Деси: Надявам се някои да чуват.
    Шентов:  Има огромна разлика между това да крещиш в бездна и да крещиш в един глас с приятели и съмишленици. Важната музика носи послание, важната музика е заплаха.  Крясъкът е просто транспорт.
  • Тишината или шумът са убежище?

    Шентов:  Всичко навътре от кожата е убежище. Понякога е тихо, понякога не. Често когато свирим някое разкъсващо, супер напомпано парче с много шум и фийдбек се чувствам най-спокоен. Все едно плувам по гръб в спокойна вода.Деси: Супер важни са и двете. Тишината носи много послания, а и ми помага да се концентрирам. Шумът, роден в следствие на тишината, показва ясно картината – такава, каквато е.mixtape 21 sept 2016 1
  • Вчера или днес?

    Шентов: Живеем и пишем тук и сега, но смятам, че и това „вчера“ има своето значение. Миналото носи уроците, които ни формират. Вчерашният ден дава перспектива, която осмисля контекста на времето в което правим музика в България през 2017 година.Деси: Днес и гледаме напред. Много е интересно, защото се променяме, търсим … Новият албум, върху който работим в момента ще е също по-различен. Ние не се опитваме да приличаме на никой от преди, просто сме себе си и правим парчетата в съответствие с движението ни напред.

  • Кой слуша Feedbacker?

    Шентов: Слушат ни пънкове, метъли, брадати хипстъри, стрейт-едж хлапета, стоунър типове… За добро или лошо стилът ни е еклектичен, влиянията се променят, но естетиката е устойчива. Може би липсата на точен етикет ни лишава от комфорта на „сцена“ към която да принадлежим, но аз лично вярвам, че отношението ни към света ни прави принадлежни най-вече към хардкор пънка. Обратните връзки, които хората ни дават след концерти, са супер разнообразни – наричали са ни различни неща – от дуум метъл до дарк уейв. Предполагам, че всяко едно определение е вярно. Много и различни хора могат да намерят по нещо за себе си в нашата музика, защото е честна.

  • Имат ли си любим софийски ъгъл Feedbacker?

    Шентов: Странно, но от този въпрос ме избива малко на носталгия… преди 15 години можех да ти цитирам поне 3-4 места в София, които са натоварени с ценен емоционален багаж или са свързани с яки случки, израстване, приятели, музика, субкултура, ценни моменти… сега е малко по-различно. Наскоро обикалях да пръскам агитпроп за предстоящия ни концерт и по инстинкт наобиколих няколко от местата в центъра, където слагахме плакати и си дадох сметка, че София е супер различна и дори малко непозната. В някакъв смисъл чужда.
    Деси: Буквално ъгълче… на лайв, когато се събираме с приятели и съмишленици. Хората са тези, които правят любимия ъгъл. Така, че когато се съберем на едно място подобни хора… което се случва, но може да е още по-добре. Иска ми се тази сцена да се разшири и да има повече съпорт и интерес, защото сме една обща маса хора.artan
  • Любим Цвят?

    Шентов: Черен. Като мрака на дните. Като бездната, в която гледаме. Като края.
    Деси: Ако не съм черно-бяла, обичам разни цветове: синьо, червено, зелено, жълто, лилаво.

  • Feedbacker дуо или един организъм е?

    Шентов: Най-голямото предизвикателство и най-голямото удовлетворение е да създаваме музиката си заедно. Не е задължително лесно, но ни прави това, което сме.
    Деси: По-скоро организъм. Целият процес се случва едновременно, всеки си има специфична роля. Започваме да свирим, пробваме и когато ни хареса нещо си го записваме. Имаме много идеи, просто отсяваме или изчакваме да назрее момента и идеята да се превърне в парче, което се изменя в процеса. Feedbacker e жив организъм.

  • Какво е да твориш музика в 2017г.

    Шентов: Супер голямо предизвикателство, но и голям кеф. Смятам, че в момента е чудесно време да правиш музика. Не се ебавам. В България в момента има зверски банди на добро ниво. Имаме приятели и в съседните страни. За няколко години излязоха жестоки албуми на местни банди, като музика и като продукция. Има повече концерти от всякога, което не значи задължително че концертите са много добре посетени, но разнообразието го има. Мисля, че 2017 има супер заряд и се радвам, че толкова много от приятелите ми създават жестока музика в момента.DSC06126.jpg
  • Какво е DIY?

    Шентов: DIY е смелостта да правиш това, в което вярваш – тук и сега – и да поемеш цялата отговорност за това. DIY е да затвориш месечната си заплата в събитие, което само 20 човека ще разберат, и да завършиш вечерта ужасно уморен, ужасно беден и ужасно щастлив. DIY спестява на всички ни вечното мрънкане на тема „сцената в България“. От гледната точка на нашата група, DIY етиката ни дава възможност да сбъдваме мечтите си и да увличаме повече хора в процеса.Така направихме с първото си ЕР – издадохме го през нашия лейбъл Kontingent Records в малък тираж, който от доста време е разпродаден. Дъбнахме касетките в къщи, измислихме,  напечатахме и сгънахме обложките сами. Всяка касетка и диск са докоснати от нас самите, буквално. Това е 100% лично отношение, на границата с ритуала и е супер автентично и ценно за самите нас. Уважаваме ъндърграунд бандите и лейбълите, които правят нещо подобно тук и сега, във всички стилове и направление. Струва си да се обърне внимание на работата на независимите лейбъли в България в момента – например Amek, Serpent Eve, Mahorka, WTF is SWAG… не проспивайте историята докато се пише под носа ви.Огромен кеф е, че има все повече букинг колективи, които правят концерти почти нон-стоп. Благодарение на DIY етиката гледахме класически банди като The System и MDC, благодарение на общите ни усилия вече имаме събития, които се издържат на „свободно дарение“, имаме активна нойз/ембиънт сцена с турващи артисти, хардкор концертите са на ниво, новите банди (като нас) могат да изгреят в много добра обстановка и да се чувстват подкрепени.Може да съм твърде оптимистичен, но мисля че плодовете на DIY културата хранят всички клонове на ъндърграунд културата. Просто на много хора им писна да чакат някой да ги „открие“ или да ги „организира“. И така е по-добре.

  • Защо на касетка, това музикален фетишизъм ли е?

    Шентов: Абсолютно, да. Ние сме хлапета, израстнали през 90-те и лентата е част от всичко това. За мой най-голям кеф касетите преживяват revival и дейността на Kontingent се осмисля именно от това, че все повече хора се кефят да купуват нова музика, издавана на касети.

  • Какъв е живота извън Feedbacker?

    Шентов: И двамата имаме day jobs, освен това сме активни и в други музикални (и не само) проекти. С Деси сме ритъм секцията на Comasummer, а аз съм басист на новите хардкор надежди KING OF SORROW. С тях наскоро извадихме дебютен винил  – Bow to my Wrath. Чуйте го! Имам и едноличен drone/noise проект, наречен krāllār, вадя нов албум на касета през Mahorka този Октомври! Освен това съм част от уебзина Lunatic.bgДеси: При мен е пак свирене. Сама в репетиционната или с моя drum mentor. Непрекъснато гледам да свиря колкото може повече и е супер удовлетворяващо. Замесена съм също и в групите Comasummer и Jasmine Whale. Това е по-интересната част.artan1

 

  • Пет препоръки. Музикални.

    Шентов: Khanate. True Widow. Jucifer. Krause. DEAD.
    Деси: Тази седмица свирим с нашите приятели от CALF – на 8ми септември в Grindhouse, София. Изобщо за една година с Feedbacker се сближихме с доста noise банди от Гърция, там сцената за подобна музика е доста развита. Autumn Acid от Солун са също много яка група. Интересни са италианците Demikhov, с които свирихме неотдавна. Отделно OM, PHILM, Dead Cross са ми интересни в момента.

  • Какво следва?
    Деси: В момента работим по създаване на новия албум. Усещам как ще е по-различен.
    Шентов: Този петък свирим с Calf в Grindhouse и след това се потапяме надълбоко в търсене на най-умопомрачителния звук за новия албум. Вече имаме няколко нови парчета, които обещават пълен погром!CALF FEEDBACKER POSTER

 


 

*Снимките използвани в материала са от архива на група Feedbacker.
**Слушай Feedbacker тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

DIY LIVE: Calf (GR); Feedbacker (BG)

20626960_1930848007174353_6391406789279875886_o

Наскоро попаднах на старата соц класика, събираща прах по лавиците на родните библиотечки вече десетилетия. „Направи си сам“ бе наръчник за опряната до стената домакиня, която някак си трябва да се справя в бита с всичко и то в условията на известен продуктов недоимък. „Направи си сам“ бе досадно словосъчетание, което навява спомени от миналото, а във века на айфон, фейсбук и инстаграм, единственото, което хората си правят сами е… нали се досещате.

За нас, децата на лепкавата фасадна прах от столичните дувари, обаче, „направи си сам“ носи много по-различно значение. И ако не си тук за сефте, няма смисъл да се разяснява.

И все пак – DIY LIVE стана в известен смисъл запазена марка за серия от случили се и случващи се в бъдещето ъндърграунд музикални събития с особен заряд. Ако зад това не стояха отбрани люде с непреборим афинитет към авангардния, „пост“ и отвъд саунд, едва ли София щеше да може да се гордее с толкова наситена, разнообразна и определено неконвенционална клубна музикална програма. Изобщо това е една от причините за гениалното преобръщане, което превърна София от един усреднен в сивата си скучноватост град в домакин на много интересни и нестандартни събития.

Ето какво следва съвсем скоро.

Calf са noise rock/post hardcore банда от Кардица, Гърция и се завръщат в София за трети път. Концертът е на 8 септември (петък) 2017 в столичния Grindhouse Skateclub. След участието си на Dark Friends Fest III през 2015 и концерта с българското drone noise дуо dwaal, гърците се готвят да ударят заедно с местните noise rock герои Feedbacker. Въпреки, че не крият влиянията от банди от 80-те и 90-те като Unwound, Melvins и Slint, Calf творят оригинална мрачна и катарзисна музика, която често завива в крайности – от замечтаното спокойствие на пост-рока до суровата енергия на хардкор пънка. В София момчетата представят чисто новия си винил „Evil Solos Deified Mom Dad Deified Solos Live“ (2017), издание на Sweetohm Recordings. Feedbacker са заедно от 2015, но уверено дърпат напред в своя собствена ниша – имплозивна комбинация от sludge, noise rock и емоционални текстове на чист български. В бандата са замесени членове на КПД-0 и Comasummer. През миналата година излезе и дебютното им едноименно EP през българския независим лейбъл Kontingent Records.

КОГА: 8 септември (петък) КЪДЕ: Grindhouse Skateclub КОЛКО: 8 лева ВРАТИ: 20:00 Събитието във Facebook е тук.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Millions Of Dead Cops + BT + You, Perverts + Punkyblues

Не, не мразиш понеделниците. Мразиш капитализма. Мразиш, че Понеделник, сам по себе си скапва Неделя. Че трябва да станеш рано, да си легнеш на време… Мразиш, че в Понеделник те чакат още 4 такива дни, а този дори не е започвал.
Така се чувствам аз всеки Понеделник. Без онзиденшния. Него го очаквах с нетърпение. Честно казано дори повече от Съботата, която ми се случи в меланхолията си да бъде по-делнична от делника.

И ето ме в крайна сметка, малко след заветното „шест часа вечерта“, да бързам към Бърза Помощ (иронично, нали), сакън да не се стоплят бирите в хладилника или декадентската тенденция да не секне прогресивния устрем, който за поредна вечер изглежда ще събере ‘онези елементи’. Луди психотици, маниаци, делинквенти. Добри момчета и момичета, но и крими контингент. Влюбени, разлюбени, пияни и… да… това няма да го казвам. Но докато Волтрон сам се сглабя болт по болт, там някъде между миризливия канал и въшлясалите складове, топлата романтика на индустриалния комплекс компенсираше скапаното, почти есенно време с живописните багри на ръждата, декомпозицията, живота на материята пост-мортем. Не веднъж съм казвал, че това място ми е толкова любимо, защото там е, където физическата свобода се среща лице в лице с душевния затвор, давайки му така жадуваната форма, от която обикновено не се отмества критическият поглед на неприлично пияния поет.

Невръстенични викове, придружени с фриволното поведение на свободния радикален елемент, може би отстрани изглеждат като проява на сериозни личностни отклонения, но отвътре това е просто малка доза носталгичност по анархичните времена на юношеството, когато по право ти е позволено да си шумен, хаотичен и ирационален маргинал, симпатично романтичен в безперспективността си, но и напълно сериозен в себезаявяването.

По тъмното и изронено от времето и хилядите нозе стълбище се пренасяха десетките, прежалили понеделнишката вечер в полза на поредния леко шизофреничен, малко странен, но невиждано приятелски, радикален и прогресивен гиг. Признанието трябваше да дойде по-късно.
А сега… кръстосване на пръсти и молба за това ПОНЕ тази вечер да приключим по леглата си. Защото в районното е студено, в канала мокро, а в болницата твърде топло! Е,… май се разминахме. Този път.

С генерално разклатена от напитки и бохемство телесност, присъствието по-скоро изглежда като извинение за посещение на концерт. Индустриалните количества алкохол и съединения размиват границите и съвсем скоро всичко извън целта на мероприятието изгубва значение. Барабар с полюшкващите се украси, някои радикалисти бяха взели решението денят и буквално и преносно да бъде писан „дъждовен“. Дъжд пред открилия се хоризонт.

19225465_307267363047705_4213687284064925750_n

Поредният уникален плакат, чийто автор е известният ъндърграунд артист DeeArt, или просто Диди 🙂

Гледал съм Пънкиблус някога в далечното минало в един не-особено пънк бар. Нямам никакви спомени, освен че трябваше да мине вероятно повече от десетилетие, за да имам възможност отново да ги чуя. Разбира се, вече с други уши и очи, спомен този път ще остане. Ретро-пънк/рок представен от ентусиазираните Пънкиблус изглежда като добре пазената тайна на малцина люде от друга епоха. Споделих на приятели, че този тип отношение към музиката, характерно за зората на нашите стилове и сцени е много ценно, защото е неподправено и показва искреността като нещо естествено произлизащо от човека. Сериозни, но и забавно-поучителни текстове, примитивен пънк-рок саунд и неповторимият изглед на една група, която е заслужила името и мястото си в българската рок сцена. Приятно бях изненадан и от факта, че голяма част от посетителите подкрепиха Пънкиблус, които откриха един концерт, очакван да стане най-малко легендарен. Вярвам, музикантите са се забавлявали така, както и публиката го правеше.

Отзад мъглявата смесица от алкохолни пари, цигарен и друг дим, понеделнишката глъч можеше да учуди дори най-оптимистично настроените.

Без никакво учудване, обаче, мина сетът на една от най-скандалните в много смисли български ъндърграунд групи. Ако не сте чували за You, Perverts!, значи си нямате ни най-малка представа, че българската сцена, от известно време насам си има съвсем истинска куиър пънк група. Самоопределящите се като феминисти, анти-сексисти и анти-хомофоби, You, Perverts! определено заемат една от най-радикалните позиции в музикалната и политическа алтернативна сцена. Техният провокативен имидж и още по-провокативна гражданска и обществена позиция ги правят един наистина интересен за наблюдаване акт. Слушайки групата за втори път, оставам с впечатлението, че феминистката и про-гей банда не стои на едно място нито музикално, нито политически. Развитието в много и различни посоки дава нови хоризонти пред една, иначе ограничена за експлоатация равнина. Какво могат да ни кажат You, Perverts!, което вече не сме чували? Когато видите тяхното име, отидете и проверете сами. Съдейки по реакциите на публиката едва ли ще останете разочаровани.

Най-голямото ми притеснение, по отношение на Ъндърграунд Галерията, където се проведе поредният епизод от нашия шизо-сериал е ДА НЕ ПРОПАДНЕМ НА ДОЛНИЯ ЕТАЖ.
Който някога е бил там знае колко уютно е мястото. Който някога е бил там на хардкор-пънк концерт, знае за адреналина, който получаваш, усещайки как вибрациите се разстилат по пода с всеки тласък, всеки скок и всеки сблъсък пред сцената. Който, обаче, е бил там на Битов Терор, то той знае притеснението от това подът да не се срути.
Основателно ли е?
Мисля да.
Битов Терор. Една група, която предизвиква много и различни реакции. Едни ги мразят, други обожават, но какво от това, животът е така устроен. Всеки, който беше пред сцената в онази леко хладна понеделнишка вечер със сигурност е от вторите. Изключително вдъхновяващ и изпълнен с енергия пънк сет – много блъскане отзад и отпред сцената. Класики, които се пеят с пълно гърло. Голи и изпотени от движение и алкохолна злоупотреба тела. Сърдите физиономии и стиснати юмруци. Радикални политически послания – радикални реакции. Въпреки всичко – много усмивки и добре прекарано време. Не знам как по-синтезирано да представя една, както се казва ‘играна игра’. В добрия смисъл на думата Битов Терор нямат с какво да ни изненадат. Никога разочаровани, никога предадени, хората, които идват да слушат или да се включат в мелето си остават причината това да се случва константно. И да, подът наистина трепери, но на кой му пука. Под звуците на почти всичко авторско плюс запомнящия се ‘лиричен’ кавър на Конфронт понеделнишкия концерт се подготвяше за големите звезди на вечерта… освен самите Битов Терор…

Да, това са те…

За някои – десетилетия на очакване, за други – поредният див късмет. За мен – плод на желание, план и усилие. Това са M.D.C. Millions Of Dead Cops или което и да е от десетките им имена – щатската пънк-хардкор легенда се разписа в София. Трудно би било да се повярва, че групи от този ранг ще продължат да посещават столицата ни, че изминалите събития не са били плод на случайност или извънредно обстоятелство… че това най-накрая се случва на нас. Но то е факт. Още със самото влизане и разполагане на M.D.C. не малко люде побързаха да разгледат какви благини изваждат американците по масите. Добре зареден мърч с много плочи, дискове и тениски зарадва феновете на групата, някои от които са слушали M.D.C. много преди други сред нас да са се родили. Дружеската атмосфера и всеобщото усещане за нещо голямо-случващо се преобразува желанието в неистова истерия. Съвсем скоро, под звуците на познати химни и зад слоганите за тотално отрицание от консуматорската култура, множеството, дошли да видят един забележителен гиг на една не по-малко забележителна група като че ли се сляха в едно. Запомнящия се вокал на Дейв Диктор, останал в съзнанието на много фенове на пънк и хардкор музиката се материализира току пред нас. Неустоим момент за всеки ценител и съмишленик. Не желая да навлизам в подробности, а дори да желаех, не бих могъл, защото думите и техните значения не съумяват да изразят атмосферата на единение, която се разпростираше отвъд на първи поглед насилственото пространство пред музикантите. John Wayne Was a Nazi, Multi Death Corporation, Dick For Brains  и още най малко дузина класики извадиха от джобовете си старите пънкари. Едва ли са виждали нещо по-осемдесетарско от бивш склад, превзет от пънкове на всякаква възраст, които неистово се мятат наляво и надясно, противоположно на изхвърчащите кенчета и обратно в мешавицата от закоравели анти-фенове на Тръмп… Целият хаос, шум и прах изведнъж секнаха. Час след полунощ още един легендарен концерт приключи, за да си го спомняме с добро и носталгия. Още един разказ за внуците и още един повод да мечтаем, че сцена като нашата е възможна и за в бъдеще. Всичко, разбира се, зависи от нас самите.

Едва ли има някой, който да не изразява най-искрени благодарности към всички отговорни за това събитие. Едва ли има някой, който да е идвал на концерти последните година и половина и да не е повторил, потретил… И да е пожелал още такива вечеринки, независимо дали е Понеделник, Петък и Неделя. Защото смисълът на всичко това е да сме З А Е Д Н О.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

5 свежи хардкор пънк албума от Франция

chavire band

Доста често, като изключим пламенните репортажи от концерти, на виртуалните страници на Sofia Rebel Station се появяват все материали за емблематични банди, които са оставили своя завет в историята на радикалния пънк ъндърграунд.

Напоследък и аз не съм изключение от правилото. Колкото повече остаряваш, все повече слушаш едни и същи стари и класически банди, които няма да те разочароват.

Затова едно от нещата, които ме развълнуваха напоследък беше слухът, че френският лейбъл Stonehenge Records ще издава дискографийни винили на култови банди като Finger Print, Jasemine, Undone и Amanda Woodward. Точно на рождения ми ден обаче Кристоф от Stonehenge ме изненада с чисто новия албум на младежите Chaviré, който излиза на винил след месец, на 13 юли!

Новият албум на нантската група обаче не е единственото интересно нещо, което идва от Франция напоследък. Затова в този пост ще ви представя още няколко супер яки неща от една от любимите ми хардкор пънк сцени – френската.

Chaviré – Interstices

Chaviré са банда, която дойде в България цели два пъти за една година. Миналото лято свириха в Пловдив, а в края на октомври моя милост им направи концерт и в София. Новият им албум „Interstices“ обаче е още една причина да се сетите за тях, защото е много добър. Перфектно изсвирен емоционален хардкор, който черпи от традицията на най-добрите в жанра.

Страст, сериозно отношение към музиката и много силни текстове. Текстовете и посланията в албума са силно политизирани и разказват за социалните борби и трудности в техния град Нант. Ако разбирате френски, задължително им обърнете внимание.

Potence – L’Amour Au Temps De La Peste

Potence е още една много интересна френска банда, която включва членове на Géraniüm, Human Compost, Black Code и вокалиста на легендарните Daïtro. От музиката и текстове на бандата струи много тъмнина, гняв и безнадеждност.

Direwolves – The Great Year

Direwolves е още една група, която може да бъде причислена към нео-кръст жанра, но дори още по-мелодична и емоционална от Potence. „The Great Year“ е техният нов албум след 3 години пауза и вече му написах ревю в DIY Conspiracy.

„The Great Year“ е един от любимите ми албуми за 2017. Техният вокалист и барабанист пък идваха в България преди почти една година с техния страничен проект, фолк-пънк бандата Mohawk.

Short Days – Self-Titled

Short Days от Лил са нищо повече или по-малко от пънк-рок банда. Триакордни пънк-рок песни ненадвищаващи триминутната граница, антемични напеви и типични текстове за малко по-антисоциалните членове на обществото. От любов към пънк-рока със сърце и душа, Short Days ще се харесат на много от четящите тези редове.

WOODWORK – Ordinary Violence

Десет песни супер сериозен и политически хардкор от Тулуза, който черпи вдъхновение от 90-арската веган стрейт едж хардкор/метъл сцена с банди като Chokehold, Groundwork, Four Walls Falling, Culture и пр. Албумът фактически не е от 2017, а излезе още миналата година. Бандата обаче е все още активна и силно се надявам да изкара и още неща в бъдеще.

Какво да очакваме?

С нетърпение очаквам завръщане и от фасткор фуриите Riposte, които издадоха чудесен албум в края на 2016. В най-скоро време ще чуем и съвсем нови банди като SEXPLOSION от Бордо, които включват членове на Gasmask Terror и Monarch.

Нико от Amanda Woodward и Фаб от Chaviré пък имат нова банда, която се казва BLEAKNESS и най-вероятно ще пуснат нещо в интернет съвсем скоро!

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

DIY Live: Autumn Acid, FEEDBACKER, RiP (20.05.17)

В страни от излишния патос, действително бяха времена, когато независимите събития бяха много повече екзотика, отколкото установен, тестван и разработен вариант за изкарване на петък-съботния времеви бермудски триъгълник. Не е чудно, че тогава беше и трудно да си представиш, че София може да е домакин на буквално дузина ивенти само за месец, с участието на множество чуждестранни групи – някои от тях много впечатляващи, други по-ентусиазирани дори от самите нас. Пънк, пост-пънк, хардкор, направи-си-сам,… и най-претенциозният вкус бе задоволен. На връх 40-тата годишнина от възникването на пънка в Англия, изглежда че преживяваме нещо като своеобразен връх в случването на родната сцена. Изгубих бройката на групите и колективите, които се самоорганизираха последната една година, списъкът е дълъг и продължава прогресивно да нараства, като към края на годината ще можем смело да кажем, че за периода 2016-2017 сме видели толкова много и толкова стилово разнообразни артисти и групи, колкото за цялото изминало десетилетие.

40 години по-късно.

Драматично и всестранно развиващата се независима сцена достига нов етап в еволюцията си. В пост-социалистическа България, където недостигът на комуникация преливаше в десетилетна, летаргична апатия, нещата се променят рязко. С първата поява на истински самоорганизирани събития, личностите и колективите, които стоят зад тях, клубовете, които ги промотират също, преминаха в следваща фаза. По ентусиазъм и алхимичност тези епохални моменти напомнят на годините в края на миналия и началото на този век, когато родните пионери положиха стабилните основи.

DIY Live. 40 години по-късно.

18527495_10210673723012869_3405839800690167802_o

Снимка: Велислав Кръстанов

След каменния мост, под влаковите линии, в страни от канала, високо по стълбите горе. Жужащият шум, познатите лица… Всичко това ни връща седмица по-рано, когато на същото място, друг DIY гиг събра любителите на алтернативния звук. Още седмица назад положението бе същото. Една рядко срещана поредица от концерти, ангажирала календарите почти без пропуск. Цял месец на събития – дали изтощението ще победи или не. По-скоро не.
Не всичко с емблема DIY е DIY. И изобщо какво означава това в свят на пълно обезсмисляне на думи, значения и понятия. За щастие, съботният ивент бе пример за точно обратното. Идеално аранжиран, той получи своите жизнени сили благодарение на усилията на всеотдайните организатори – Kontingent Records, и Lunatic.bg, които напълно в духа на анархистката традиция извъртяха главозамайваща самофинансирана пропагандна кампания, следите от която ще ни напомнят за този ден още месеци. В крайна сметка, логично довела до още по-радикален резултат – концерт, чийто звук ще текне дълго. Разбира се, най-вече заради трите главни причини за вечерта.

18620535_10210673728733012_6443250634507738142_o

Разврат И Поквара. Снимка: Велислав Кръстанов

Разврат И Поквара. Краят. Последната песен. Последният акорд. 9 години история, един от най-ярките, най-силни, най-въздействащи проекти, отражение на сцената за отминалото десет години. Толкова споделени спомени,… не вярвам да има някой, който е станал свидетел да е останал безучастен. Години, прекарани по ръба на грифа, лирики, които ще напомнят за смисъла от безсмислието… Пънк-хардкор бригадата от София направи множество незабравими участия, някои от които с едни от най-големите имена в европейската и щатска сцена. Разврат И Поквара постигнаха хлапашката мечта на пънк тийнейджърите, все още живи в нас – да бъдат рамо до рамо с групи като The System, Casualties, Lost Boys и много, много други. Това бе резултат от усилията, които постигнаха момчетата през годините – техните песни ще останат наследство, което някой ден ще бъде сред първите свидетелства, че тук се е случвало нещо значимо. Това нещо не постави своят край в Събота, вярвам, че ще виждаме РиП и в бъдеще. Силно се надявам, защото усещам, че някъде там е останало нещо недоизказано, нещо недоизсвирено. И тъй като тук доста е говорено за Разврат И Поквара, с надежда и очаквания ще оставя този край отворен . . .

Ако жизненият статус на всички съчетали пънк/хардкор/нойзрок/блек коктейла можеше да се отъждестви с нарочната атмосфера, то клаустрофобичното стълбище и придвижващата се по него човешка маса ‘чернодрешковци’ щеше да е перфектната му илюстрация. Нагоре-надолу. Надолу, надолу, нагоре, надолу. Пак нагоре.

18742375_10211404239835137_1573939313_o

Feedbacker. Снимка: Георги Челебиев

И пак надолу. Feedbacker.
Най-добре пазената тайна. Ако трябва да призная нещо, то е че не очаквах това, което ще видя. Толкова перфектно сливане с пейзажа, такова умело внушение… Почувствах голямо съжаление, че съм изпуснал първите лайфове на тази, най-нова и пре-любопитна група. Нойз рок дуото от София безпроблемно може да бъде окачествено като един от най-авантгардните, но същевременно утилитарни по смисъла на фундаменталните послания и емоции проект. Те са представители на един, все още, малко познат тук завой в алтернативната сцена и рок музиката изобщо. Очевидно повлияни от сериозен набор стилове и течения, шумните звезди на съботното соаре трудно се задържаха в кожите си, а музиката им като че ли търсеше пролуките, през които да напусне залата. На фона на емоционално наситената, музикантски изпипана, хаотично-подредена безкрайност от шум и мелодия, стих и ритъм, позитивният имидж на музикантите идваше като завършен детайл в красивото съчетание на противоречия, което е Feedbacker. Силно впечатляващ, сетът на столичани бе едно от най-добрите музикални събития, които успях да проследя тази година. Бас, барабани, ефекти и един добре познат глас. Лирики, за които няма емоционални или физически бариери. Като сънуван вече сън, градско дежа вю, без лустро, само чисто като канала възприятие. В този триъгълник се заключва и формулата, която прави Feedbacker толкова лична група. И то от първия път. От изправената фигура до размазалия се в прахта.
Ако чуете или видите това име – последвайте го, това е.

Причината за тази сбирка, посещението на гръцката група Autumn Acid, стана и повод за малко ретроспекция. Последните години, по-съвременните стилове в по-тежкия спектър на алтернативната музика получиха своите минути на сцена тук. Гръцката блек/нео-кръст/слъдж/пост-метъл банда е част от тая тенденция и според феновете на жанра – един от най-силните такива актове, посетили родината ни.

18745005_10211404239795136_405233177_o

Autumn Acid. Снимка: Георги Челебиев

Със своя типичен кръстпънк изглед, съчетан с по-съвременни елементи Autumn Acid вече приковаха към себе си високи очаквания. И изглежда, че ги оправдаха. Черен като деня навън сет, изпълнен с огромни дози от нео-кръст/пост-метъл естетиката и атмосферата – дълги парчета, мрачни рифове, мракобесен ритъм… Есента дойде през пролетта. Крещящи вокали, редувани с мелодия – шизофренията в музиката – синтез на идеята с вдъхновението и на еволюиращия жанр с догмата. Дори да е not my cup of tea, стилът и посоката на Autumn Acid са впечатляващи. Усилието и трудът, който музикантите са положили за да изградят това, което ни представиха в Галерията заслужават само адмирации, от които, в крайна сметка трудно се отърваваха до самия край на изпълнението си.
София има силна нео-кръст/мелодик-хардкорпънк жилка, посята преди години с първите такива концерти. По всяка вероятност Autumn Acid са останали доволни от това, което са видяли, поне толкова, колкото останаха удовлетворени всички, направили си труда да дойдат в Събота и да послушат малко ангажирана музика с приятели.

Kontingent Records, Lunatic.bg и техните приятели направиха едно ‘показно’ за това какво е D.I.Y. и как, ако искаш – има начин. Прекрасен спомен от обнадеждаващ епизод в развитието на алтернативната музика и култура в България.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Это просто P L O H O

Реалното не съществува. Не може да бъде изречено, написано, изсвирено. То може единствено да се бори с нас травматично-агресивно, всеки път, когато макар и за миг, човекът търси смисъла в себе си. Тогава то идва, само за да разруши ултимативно всички наши фантазии, стремежи, всичко отвъд. Сблъсъкът е болезнен, осъзнаването му отнема време. Или цели вечности.
Възхищавал съм се на тези, които се опитват да одухотворят реалното, да му дадат изражение, да го опишат и нарисуват. Не заради наивната романтичност във винаги предизвестения край, нито заради ахиловата смелост, която се изисква… a заради красотата в живописта. Изяществото на обречеността и сизифовският труд в обрисуването, обговаряне и изписване на реално(стта)-то. Истински лудите без диагноза.

Това изглежда е и причината за нестихващата ми обсесия по изпълнители и творци, органически свързани с неспирния стремеж да изразят себе си като едно кохерентно, общо-цяло, еднакво отдалечено и вплетено в реалното, като негов псевдо изразител, огледално отражение на сблъсъка – там където свършва фантазията и започва студеното, замъглено от дъжд стъкло на трамвая.

В личната ми представа изникват имената на десетки изпълнители, състави и артисти, които малко или много са успявали да имитират това тънко равновесие и в идеалистичен порив да достигнат наркоманската транс-нирвана на всепроникването. Моментът, в който не можеш да улучиш копчето на асансьора или цветовете се слеят монохромно, дори без всеотдайната помощ на опията. Как се описва най-точно емоцията, която извира неповикана от корените на съществата ни, всеки път, когато друг възбуди чувства, колкото близки, толкова и дистанцирани. Всички те, отвъд колоните и компютрите, от винилите и касетките, обаче имат своето реално и въображаемо, което се изхабява между редовете на, понякога доста наивните им, но искрени и последователни лирики. Малко преди всичко да се банализира като прах по грамофонна плоча, нека си пуснем само още една песен…
а днешната, тя е студена и равнодушна. Като баща си – необятният Сибир.


Это просто P L O H O.

55ae26050486497cc931de4fded01af4

Какво истинско може да е останало в огромната имитация, която е съвременното общество в информационната епоха? Руският пост-модернизъм, като отроче на съветската анти-утопичност е изключителен пример за това. Отвъд лъскавите телевизионни опаковки и многохилядните тиражи стои нещо автентично, поникнало от коравите почви на лишената от всякакви топли емоции, безкрайна в своята строгост и непоклатима в монолитната си категоричност руска пустош. Самотата на безкрайната равнина, като пространствен проблем на психиката, е непренебрежимият фактор – сибирското реално.

Седмицата няма да ми стигне да опиша (бел. авт.: Калоян Праматаров е направил ето този героически опит за просветление)  и документирам фундаментите на модерната руска алтернативна сцена – всички те, здраво впили основите си в същия този Сибир. От Гражданская Оборона, Коммунизм и всички проекти на Егор Летов,… Янка, Бомж, чак до Инструкция По Выживанию, културното наследство на едно от най-далечните и изолирани места в света може да се окаже в пъти по-живо и натоварено с емоция и смисъл отколкото всяка имитаторска дан от метрополията. Доказателствата за това лежат пред нас – многообразието от стилово и идейно повлияните артисти в руската и световна рок сцена е толкова голямо, че днес, стиховете на човеци като Летов и Янка, проникновеният музикален идеализъм на сибирската школа и обречеността в нагледа на степния дух са обиколили целия свят. Стартът за следващото поколение руско-сибирски мечтатели е много висок, а от тази висота и очакванията към тях, съизмерими с величието на предшествениците.

Определено руската група PLOHO заслужава да носи тежкото име на своите бащи. И в тази си, по равно близост и дистанцираност от семантиката на думата „плохо“, сама по себе си е идеална реплика на шизофреничната (руска) реалност.

d31382424da0408ec0c92970097765ab

Ако още не съм ви изгонил, а тъкмо напротив – значи сега е моментът да подплътим думите със звук.

Наистина е трудно да се разглежда съвременната сибирска рок сцена извън призмата на ГрОб. В резултат на това, каквото и да правят, руските състави трудно могат да се отделят, дори частично, от имиджа и идейния дискурс на Летов. Това, повече от очевидно, рефлектира пряко върху експресията на артистите чрез странната, но силна връзка между индустриален Сибир и пост-пънк естетиката на великобританските групи от края на 70-те и 80-те години. Най-трайният белег на тази очевидна връзка е фактът, че повечето съвременни руски пост-пънк групи изпълняват творбите си изцяло на роден език. Ploho не правят изключение от това правило и се придържат към руския език, когато става дума за техните лирики и послание.

71782b2e0a8043e5c35a656389f40630

Нещо повече – зад всичко това стои един много по-дълбок политически контекст. В сянката на разпада на СССР и упадъка на социалистическата система, възраждането на младежките субкултури и руската рок сцена изглеждат тъждествени на политическите промени. С много по-широко поле за изява, почти криминалните ъндърграунд сбирки добиват значимостта на политически и социални събития, комуникирани максимално дълбоко и всестранно с публиката на нейния роден език. Няма съмнение, че в тази среда на опосредственост автентичният руски дарк започва да добива фундаментални измерения.

Ако погледнете на световната карта къде се намира Новосибирск ясно ще си дадете сметка колко близо до живота – социален, икономически и политически са градове като София, които традиционно считаме за отделени от големия поток. Какво ли би било, ако Ploho се бяха появили в София, а не в Новосибирск? Вероятно не биха просъществували, не и в този си вид. А що се отнася до него – интернет пространството, както и официалните страници на групата съдържат твърде малко информация извън мистичния разказ за група с отношение, равносилно на житейско обяснение.

 Ploho възникват през 2013г. в Сибир, в град Новосибирск. С членове, замесени в множество и различни проекти от началото на 90-те до сега, руската колд-уейв банда има за старт отлична музикантска база. Група Ploho са съумяли в най-добрите традиции на стила, внасяйки в обкръжаващото илюзорно пространство своя безкомпромисен поглед над обичайния ред на нещата. Обръщайки го чрез своето влияние в строг, линеен ритуал на студените емоции и несъзнателните действия на социума, Ploho градят в епоха на дезинтеграция, материална психоза и екзистенциална тревожност. А музиката им, както може би очаквате, далеч не е в дисонанс с това.

Руският колд-уейв. Това явление заслужава цяло изследване. Ploho са част от най-новата история, но както вече стана ясно, страстни последователи на традицията.

15380bebc63b264bbc2d0b8f578e44aa

За краткото време от 4 години между 2013г. и 2017г. руската група осъществява общо пет издания. Две дигитални EP-та – „Смирение и Отрицание“ през 2014г., издадено самостоятелно и „Ренессанс“ през 2015г., издадено от Dewar’s Powerhouse Studio. Групата реализира до 2017г. три пълносвирещи албума. През 2015г. самостоятелно касетният „Новостройки„, през 2016г. отново самостоятелно дигиталният „Культура Доминирования„.  Тази година излезе и последният, трети пълносвирещ албум „Бумажные Бомбы“, издаден от Orbita Tape Record на, внимание, МАГНЕТОФОННА ЛЕНТА. Тук хипстерите от Кристал сигурно вече получават захароза…

Творчеството на Ploho е онази идеалистична амалгама от винаги преувеличения трагизъм на лирическия герой и стряскащата тъждественост на дарк музиката им с отчайващата реалност. Няма две мнения, в истинността си, Ploho, изглеждат като от друг свят.

За отдадените фенове на дарк и колдуейв гамата в пост-пънк жанровете първото преслушване на Ploho може да изглежда като разходка из руско-съветския алманах на алтернативната музика. Ако сте чували това и преди, не означава непременно, че е фалшива имитация. Прочувственост, по славянски безпощадна в прямостта си, може да ни обърка дали говорим за музикална група или кръжок по споделяне. За това, някъде там, между паническите китарни рифове и гробовния синт се прокрадва формата. Трудно доловима на пръв поглед, отвъд клиширания имидж на групата, нейната форма остава добре пазената тайна на съвременния руски ъндърграунд.

Пост-тоталитарната тъга, насложила се като монументален камък върху загубилото път и посока общество има много лица. Концертите на Ploho, обаче, изглеждат като отличен израз на една невъзможност, заключена в грешно тяло. Клубовете, независимо от тяхното посещение отесняват за музиката и формата на тази група. Подобно на други техни съграждани, така и Ploho отлитат на крилете на свойски, радикален романтизъм, генериран от остатъците на човешкия и обществен разпад.

Не ми остава друго, освен горещо да ви препоръчам тази студена банда, приветствайки нейните основания като свои реалности, да ви представя един нов прочит на историйка, стара като света, без надежда за нещо повече от смигваща съпричастност…

Всъщност… точно това, което самите Ploho биха искали.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Pig Pride + Bad Icons + Razgruha + Krokodenixtix + Razvrat I Pokvara @ Underground Gallery = Humanitarian gig for GRICKO

В миналото, когато бяхме хлапета, пънкът и цялата бутафорна, субкултурна сценичност, която се стараехме да излъчваме, бе чисто и просто израз на някакво вътрестоящо в нас самите насилие, което намира израз в безконечни прояви на асоциален примитивизъм, автодеструктивно поведение и нихилистично отношение към всичко и всички. Този, по детски наивен лайфстайл, трябваше да бъде оправданието за инертността на поколенията преди нас, на тяхната слепота за проблемите в обществото, нуждите и терзанията на младите и все още непогубени души. В арогантността на шепа нарцистични личности прозираше провалът в автентичността, но и провалът в имитацията. Така поставен въпросът, той винаги е опирал до сумата от съмнителен музикален вкус с куха, често кичозна модна тенденция за хулигани с особено отношение. Осъзнаването и поне частичното разграничение от този порок е признакът на колективното ни израстване. А отвъд него стои нещо повече от 5 счупени глави и неспирни проблеми с полицията. Там е идеята за задружност, взаимопомощ и солидарно начало, без която нищо от т.нар. алтернатива в музиката и културата нямаше да съществуват per se. И тъй като времето само отми едва забележимите следи, оставени от епизодично появяващите се и изчезващи ‘суб-културисти’, на онези, които са останали на кораба не им остана нищо друго, освен сами да си проправят път през пост-соц кашата от денди търсачи на слава, сърфиращи по гребена на модата авантюристи, всевъзможни политически и сектантски вариации на една и съща система, деца без занимание и откровени маргинали. Да се опитат да се конституират като нещо, генериращо идеи, практики, решения в противовес на технологичното безвремие и всемирното обезличаване на всичко и всички. За целта на занятието ще си позволя да перефразирам мисълта на един от най-популярните в момента политически мислители и философи и подменяйки предмета на неговото съждение с този на нашето да заключа: Не се страхувайте, върнете се и се включете! Всички имахме своя аполитичен субкултурен „фън“, време е да сме сериозни отново.

Още с първите аматьорско организирани гигове на местни и (тук-таме) чуждестранни изпълнители се изпари идеализмът в това да отидеш да „подкрепиш“ независима група (която едва ли някога ще забогатее от дейността си), посредством изтриване на всичките си спомени за дните преди и след това и с фината елегантност на квартален побойник да събереш овациите в травматологията. Отново. И тъй като рядко става дума за сбирки на меломани и ценители на изкуството, това, което изглежда липсва е проектът. Идеята и каузата. Общата и конкретната… Тъкмо за това се решихме на радикална промяна – кауза не е да си купиш тениска на група, защото вокалистът има хубави очи. Кауза е да помагаш на някой, който има нужда и да знаеш, че това е правилното, този път е единственият и това може да е малка, но винаги е стъпка към голямата цел – събуждането на масово чувство за солидарност, ако не широко в обществото, то поне значимо за мащаба.

В съседна Македония, колапсът на Югославската Федерация, десетилетията на несигурност и капитални икономически промени доведоха тамошното общество до момент на социална трансформация от крайно жесток порядък. На ред с всевъзможните вътрешни проблеми и разделения, обществото трудно се справя с належащите реалности – бедността и безработицата са в постоянно критично високи равнища, а ръстът на нуждаещите се не секва. В тази, определено трудна ситуация, на помощ на бедните и нуждаещите се винаги са доброволно организираните колективи и личности. Една от най-светлите такива е скопянецът Гричко, който е добре известен на местната ъндърграунд сцена чрез своите дейности. Една от най-социално значимите му, обаче, е поддържането на скопския филиал на „Храна, не бомби“, който изглежда като последния пристан на отчаянието у много нуждаещи се хора. Гричко е боец, който търси начини да заличи несправедливостите, да помага и съзидава, а често това му коства доста. След редица нещастни събития (едно от които наводненията в Скопие) животът на Гричко става дори по-тежък от този на някои от хората, на които той помага. Влошеното му здравословно и икономическо състояние изправя човека до стената. За щастие, той не е сам. В помощ на помагача се стичат неговите приятели от родината, както и такива през граница. Горди сме, че с настоящия ивент прегърнахме за кауза помощта за Гричко, за да може той и семейството му да продължат да съществуват и помагат на други нуждаещи се. На 23.04., в София се проведе хуманитарен концерт без наслов, но с идея по-силна от националните граници – в помощ на Гричко се обединиха пътуващите на турне унгарски пънк/хардкор групи Pig Pride  и Bad Icons, заедно с три от най-темпераментните столични хайки в лицето на Razgruha, Разврат И Поквара и Krokodenixtix. Изборът за неделната вечер изглежда по-ясен дори от последствията от него.

IMG_0884

В страни от темата, все по-популярната теза, че няма нищо проблемно в това краят на месец Април да е 0 градуса, имаше почти 100% шанс да срещне акт на невиждано насилие срещу подкрепящите я, ако не от друг, то поне от мен, аз, борещият се с ледения вятър, някъде там между реката и складовете, в една от най-красивите промишлени зони на града. И ако не бяха нашите верни партньори и приятели от Ъндърграунд Галерията, този метеорологичен феномен можеше да се превърне в истински кошмар за горещо желаещите гига да се случи на всяка цена, ако и това да означава мъкнене на дизелов агрегат под моста на Пиротска. Хубавата новина, обаче, беше, че такава перспектива няма и концертът е приютен на сигурно и приятно място. Като казах място – всички знаете за често проявяващата се източно-европейска пост-соц обсесия по хладната атмосфера на индустриален, материален полу-разпад. Нашият колектив не прави изключение.  Под изкривените от времето и забравата ламарини се белеят отдавна изгасналите лампи на производството – тук, днес, по земята се въргалят останките от изграденото преди години, а ние с опитомено настървение ги тъпчем и ритаме в тъмните кьошета, където ще тънат в забрава още поне толкова години. Няма шега – естетиката на складовете в мъртвото сърце на индустрията е нашето чувство за красота. Малко извратено по същество, чувство на отдаденост към клаустрофобичната разруха, сякаш делиш нещо повече с тези стълби и онези врати… неработещият асансьор и бедните опити за алтернативен арт, приглушената светлина и леко долавящият се аромат на влага и земя. Тогава и вулгарните думички по олюпените стени засияват като поезия, като че ли друг стои някъде там и наглася всичко в определен порядък, само за да изпита сетивата…

Последни приготовления, разбира се, старите навици не се забравят, ще го потвърдят колегите от вътрешното министерство. Освен специалното внимание на правоохранителните органи, неделно-лежерната публика интригува и дилърите на спиртни напитки, барманите на бара и изобщо всеки, който може на раменете на великия Менделеев да те откъсне от крайно съмнителната реалност, която ни обгражда. Жужащото множество се пренася в индианска нишка по стълбите, а отзад стоманената „завеса“ се чуват и първите акорди…

IMG_0920

Bad Icons. Най-добрият начин да откриеш ивент е, една от гостуващите групи да се възползва от инерцията и енергията в неговото начало. Е, гостите от Унгария бяха точно такъв пример. Симпатичният квартет, начело с младата си вокалистка успя да прикове вниманието върху себе си мигновено. След прецизен чек за унгарците не оставаше нищо друго освен да дадат старт на лудницата. И то какъв… Близо половинчасов сет агресивен пънк, право от улиците на Будапеща. Bad Icons свирят поносима кръстоска между това, което едно време ние наричахме стрийтпънк и неизбежният хардкор пънк, но винаги на роден език. Крещящи вокали с енергичен, но премерен съпровод е лицето на унгарските приятели. Повод за гордост е и съпричастността, която демонстрираха към каузата на събитието. Отличен пример за това, което може би е унгарската сцена, или пък приятно изключение от нея, не знаем, но Лошите Икони събудиха само позитивни чувства чрез отдадеността си към D.I.Y. етиката.

По-малко от час от началото, а масата с мърч-а на гостите е вече преполовена. По доволните изражения се вижда, че надскачаме очакванията. Но ето какво следва…
Ако уикенда беше 5, а не 2 дни, то тогава и петте нямаше да стигнат на KROKODENIXTIX и антуражът им от верни съпортъри да си допият. Изглежда времето да се повдигне градусът с поне няколко деления е безвъзвратно настъпил. Няма съмнение, столичната метъл-хардкор шайка не може да си позволи обратното. И така, Krokodenixtix се оказа медицинско състояние, а не препарат за почистване на силно замърсени повърхности плюс влечуго. Състоянието, което обаче докараха метълистите също е близко до медицинската патология. Доволна порция от добре познатото ни ‘тупа-лупа’ през алкохоло-носталгичната призма на вече поостарелия хардкор фен е всичко, което можеш да искаш от нетипично хладната за сезона неделна вечер. За всички, които още не бяха изфирясали достатъчно, че да не помнят, сетът на столичани ще остане като първият взрив за вечеринката. Осколъчни ди-бийт обстрели, пронизващи вокали и профанно, анти-системно поведение – това е, което готвачите от кроко-кухнята са приготвили за вечеря. А на мнозина тя се услади. Метълически хардкор-дибийт се опитваше да тества земетръсната защита на сградата и тъкмо бе пред ‘пробив’, когато вдигналата се прах и летящите обувки и кенчета се съединиха в един общ хаотичен образ, който ще остане и най-яркият спомен от техния сет. Силно уважавана в екстремните сцени група, Krokodenixtix препотвърдиха позиците си с едно отдадено изпълнение, посветено както на всички присъстващи, така и на каузата ни – надежда за Грицко.

В онази част от денонощието и спиртомера, когато цветовете се сливат в едно, а кокошата слепота прави сенките и силуетите да се преплитат, тогава и само тогава магията на митичните караконджули от софийските подземия започва да действа. С шамански замах и почти сектантска прецизност под прожекторите се насочват едни други герои на столичната сцена – ядосаните пънкове от Разврат И Поквара. Много е говорено за едни от най-честите гости на българските пънк/хардкор концерти, но винаги не е излишно да се припомни историйката. А тя, почти по пасхалному е поучителна.  Макар и без своята вокалистка, в неделния мрак, триото бяха силно убедени в нуждата да разбият всяко останало парченце статичност у вече добре раздвижилата се публика. Класически сет, съдържащ нови и стари парчета няма как да остави безучастни дори най-инвалидизираните алкохолици сред нас. Проникновените и искрени послания в текстовете на групата са нещото, което може да ти убегне, опитвайки се да избегнеш шут в главата с кубинка. Всичко останало си е по старому. Старошколски рифове, достойни за мятане на гребени и един ритъм, който, поне мен лично ме връща пет-шест години назад. Развратаджиите дадоха всичко от себе си, за да привлекат вниманието на всички дошли да ги видят, а с това и да го насочат към кутиите за дарения – приоритетът тази вечер. Учудващо без скандални прояви, но с много и тежко съприкосновение между разгорещилата се тълпа от разнообразни елементи – това е стилът на Разврат И Поквара. Идната седмица ще ги видим отново, но този път в пълен състав.

Бърз поглед към бара – бирите са преполовени, бърз поглед и към мърча – там също без изненади – повече от половината тениски и касетки на нашите гости вече ги няма. Pig Pride и Bad Icons обещаха процент от всичко, което продадат за хуманитарната кауза, но момчетата и момичето дариха и от себе си. Дълбок поклон и уважение за жеста!

Време е, обаче, нещата да станат истински сериозни. За тая цел винаги имаме жокер, една от най-силните ни карти се зове Razgruha. Ако не си чувал тези момчета, значи не си бил наоколо последните години или изобщо не се интересуваш от настоящето на ъндърграунд, алтернативните и екстремни стилове. Освен, че са лицето на едно цяло поколение хардкор-пънкове, Razgruha са и сред най-цитираните, когато става дума за жанра олд-скуул грайндкор. Група без аналог на родна почва, грайнд-терористите променяха състава си няколко пъти, още толкова обещаваха дългосвирещи албуми и два пъти по толкова издаваха апокрифни записи, благодарение на които, ритъмът и музиката им не са непознати. Даже напротив,… но кога Razgruha стана една от най-добрите хардкор-пънк (и единствената грайндкор) група в България, вярвайте ми не разбрах. Но това си е чистата и неподправена истина. Отново изключително сърдечен и позитивен сет в пълен дисонанс с атмосферата на уродливо, на моменти, животинско блъскане, което представлява агресивният поход на старата школа към сърцата и кървящите уши на феновете. Близо 30 минутен истински, неподправен, искрен, задълбочен, философски, политически, приятелски, унищожителен сет и ето, че Razgruha вече трябва да мислят за по-дълги бисове. Който не е гледал тази банда на живо, той не познава формата и съдържанието на това, което ние наричаме ‘старата школа’. Над люлеещия се под, синтеза на освободената енергия с предаденото послание резонираше обратно чрез подивялата маса люде,… по физиономията на двойка чужденци попаднали на концерта, благодарение на постер на улицата се разчиташе и тяхната оценка – „This is fuckin’ crazy man“, се обърна единият от тях към своят приятел… и изобщо не грешеше – Razgruha са пълна лудост, която съвсем скоро ще имплозира, оставяйки нищо след себе си, освен… разруха.

Насочвайки се към заключителните минути на събитието, трябва да отбележим, че то бе повече от добре посетено. Приятели, познати, непознати, дори чужденци от далеч дойдоха да бъдат съпричастни, да помогнат и/или да пийнат едно две в типичната за нашите среди обстановка. Действително най-доброто, което можеш да направиш, наместо комфортния стол пред некомфортния телевизор.

Към края на вечерта и емоцията, както веществата и умората започнаха да се понатрупват, но никой не се предава преди края! А да го поставят, имат честта унгарците – Pig Pride.

Когато чух за първи път Pig Pride и с оглед на това, че се очертаваше евентуалният техен гиг или да пропадне или да се състои в някоя подземна клоака, си помислих, че тази група идеално би подхождала на зародилата се и вече отлично оформена екстремна метъл-пънк сцена. В компанията на актове като Krokodenixtix и Razgruha, Pig Pride щяха да покажат в пълнота всичко, което имат. За щастие, точно това се случи и благодарение на всеотдайността на всички наши приятели от групите, колективите и организираната сцена в София, стана повече от добре! Е… очаквано или не – свръхзвуков гиг на унгарското трио – метълически ди-бийт, избиващ често на кръстпънк, чисто имиджово и стилово се сля с обстановката и нажежи до финална експлозия атмосферата. Радикален хардкор с отчетливо френетични вокали, много шум и блъсканица,… знам че звучи по-скоро като мъчение, отколкото като адреналинов кик, но дори най-добрите писатели трудно биха могли да намерят думите, за да опишат колко краен може да бъде подобен концерт. Въпреки музикалния тероризъм, благият нрав на музикантите и техните приятели бе основното, което правеше впечатление на всички. Отново отдадени на каузата, зад която застават, Pig Pride посветиха целият си сет на софийската сцена, която ги приюти, нахрани и пои и на болният приятел, за когото се събираха средства. Трудно е да се каже повече от показаното, така че за (не много) пролетната неделна вечер не оставаше нищо друго, освен да погълне в хладния си мрак последните отзвучаващи тонове… Минути по-късно сцената бе събрана и всички се насочиха към реалността.


 Вчера, 24.04., в присъствието на 4-ма от организаторите и инициаторите на хуманитарния концерт, бяха отворени двете кутии за дарения, в които всеки един посетител можеше доброволно да дари каквото сметне за удачно. С оглед на тежката икономическа ситуация за всички нас, ограниченото време и ресурси, както и голямото ни желание да направим нещо, каквото и да е то, за този, безспорно добър човек, не очаквахме толкова позитивен и обнадеждаващ отговор. Зовът за помощ за Грицко събра точно 182 лв. от около 100-тина присъствали, което е малък, но СИЛЕН жест, който връща вярата ни в това, че общи добри дела са възможни и че сме на прав път. Още тази Събота средствата ще пристигнат до нуждаещия се, а надеждата ни за това, че той в крайна сметка ще се справи с трудностите е по-силна от всякога. С най-добри чувства пожелаваме на Грицко бързо възстановяване, както и още много години на бойното поле срещу мизерията и неравенството.

Специални благодарности на Ъндърграунд Галерията, както и на всички, които участваха в организацията на концерта, разпространението на мълвата, свириха, пиха, пяха с нас, дариха за Гричко и биха повторили всичко това отново. Респект!

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Hungaro-Bulgarian hc/punk/grind aid gig!

Здравейте друзя! Дълго време ни вест ни кост от станцията, та някои вече почнаха да бъркат житото. Е, пролетта е време за опровержения, така че ето ви едно – траурът се отменя. ЖИВИО! Основание – винаги акуратно, макар и във форма – банална. Семплата фигура на градското човече, прескочило трапа на лютата зима, чудно се вписва в общото настроение на пролетното възраждане. Проникване. Освен по нелепата си свръхактивност и честа неуместност, изгубеният между цъфтежите в градинките и калните шахти, си прилича с пролетта по нейната диагноза. Сладката шизофрения на температурната амплитуда, като рязката смяна на цветовете, не преход, ами промяна. Революцията на голите дървета, смъртта на студените ветрове!

И понеже се отнесох, доказателствата.

17505350_327286451019550_3400341598164545268_o

Комините са вечният символ на столичната бетонна пролет. „Кога цъфтеха комините / пушеците се стелеха кат’ шкембе чорба“ Неизвестен асфалтен поет, вероятно много грозен и пиян.

Това, което изглежда като поредната безвкусна шега на ‘не можещите’ с умелите и на алтернативата с конвенционалното, всъщност е… точно това. В пълен противовес със светлата и топла гама, на вашето внимание, един нелицеприятен, далеч от естетически, обратното на издържан и в страни от нормалността ивент… Но и много повече! Е, какво се готви на дъното на кофата за отпадъци на времето и пространството, мъчителният пейзаж от по-горе загатва едва, едва.

Много мога да говоря за отговорността на хората към собствените им сцени и как съществуването им зависи само от общите и задружни усилия, усърдие и целеустременост. Всичко това, обаче, са клишета, във времена, когато все още не сме готови да си помогнем едни други. Да подадем ръка, не на някой далечен или съвсем непознат, но на някой досущ като теб – с твоите интереси и страсти, подобни проблеми, еднакви визии. Доказателства за това – колкото щеш, последствията, обаче могат да бъдат крайни. В историята на независимата сцена и култура, усилието, взаимопомощта и солидарността между всички заинтересовани в съществуването й, винаги са се оказвали фундаментът, неразрушимото ядро, смисълът на всичко това. А и причината то да оцелее, вече повече от 40 години. Водени от убеждението си, че това е точно така, на нас не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с временно взимащите превес тъмни сили – да им построим паметник и да им поднесем цветя. Или да направим точно обратното? Няма съмнения, всеки господар намира свои поданици, но не всички поданици искат своя господар. В тая връзка, мисля, направили сме най-правилния избор.

Тази година се навършват 40 години от една емблематична дата, 1977г., толкова означителна, колкото заявката, която даде. Днес, 2017г., спомняйки си за изминалите четири десетилетия, дестилиран, смисълът на всичко това изглежда се свежда до солидарността. Раждането, както и смъртта на независимата сцена са и ще зависят от това обстоятелство. За това, решени да се докажем като синове на бащите си и горди наследници на контра-културната, анти-конформистка ценност на автономията и взаимопомощта, предлагаме един малък, но сърдечен опит за принос в каузата ни за възбуждане на емпатия и другаруване в противовес на парада на егото, скъперничеството, омразата, личната амбиция. Защото това, което има смисъл е каузата.

17799374_331796703901858_2894814732582367098_n

Пропагандата е нашето хоби

За водеща сред всички останали каузи, обаче, днес сме избрали помощта и солидарността с приятел и съмишленик. Тежко е, когато болест сполети млад човек, още по-тежко е, ако няма кой да му помогне. Добрата новина за едно такова момче, скопчанинът Грицко, който вие познавате вероятно от македонската ъндърграунд сцена и от скопския филиал на движението „Храна, не война“, е че той не е сам. В самотата на несгодата, обаче, само ясно показаната съпричастност може да направи разликата. Ние, от колективът, който доброволно се самоорганизира за осъществяването на този гиг, групите и всички, които ще посетят събитието искаме да изразим своята подкрепа към Грицко, давайки възможност на повече хора да помогнат както могат и сметнат за удачно.

gricko

Ето и какво казват за Грицко, неговите приятели:

Приятел, който винаги ще е наоколо независимо дали имаш нужда да споделиш или просто си търсиш компания за бира.

Човек, който винаги е готов да помогне и всекидневно показва и на дела, че стои зад идеалите, в които вярва.

Един от нас, „замесен“ и активно участващ в случващото се около ъндърграунд сцената.

Със сигурност и ти познаваш поне един такъв човек!

Е, за мнозина от нас това е Грицко – един от двигателите на движението „Храна, не война“ в Скопие.

Хората, които го познават знаят, че той никога няма да се оплаче, никога няма да каже, че има проблем. Най-малкото, защото приема всичко, което му се случва като изпитание. Не каза нищо, когато домът му пострада сериозно от наводненията в Скопие миналата година. Малко хора знаят и за здравословните му проблеми! Въпреки усмивката, която не слиза от лицето му и всекидневните му уверения, че е здрав и ще го докаже на докторите, приятелите му знаем, че положението не е толкова розово. Бъбреците му са сериозно увредени, което налага да ходи на диализа три пъти седмично, а лекарите твърдят, че процесът е необратим и това ще се случва до края на живота му. Грицко е боец и вярваме, че ще успее!

По време на концерта ще имате възможност да покажете вашата подкрепа – било под формата на послание, което да му предадем, или сума, която може да отделите, за да се опитаме да осигурим поне малко спокойствие на Грицко и семейството му в борбата с поредното изпитание.

Нашият начин да покажем на практика, че музиката е кауза, която обединява.“

Зад „музиката е кауза“ ще застанат три български и две унгарски групи. Pig Pride и Bad Icons бяха много близко до това, първото им участие в София, България да бъде под моста на канала, но за тяхно и наше щастие това няма да стане. D.I.Y. ентусиазъм и много енергия  очакват всички, които са решили да отделят Неделя вечер за пънк концерт със смисъл. Освен това ги очакват още хардкор-грайндкор пропагандистите Razgruha, хардкор-пънк машините Разврат И Поквара и грайнд-дибийт ужасът KROKODENIXTIX, като е излишно да ви представям, който и да е от тях. Ако някакво извратено обстоятелство те е довело до тук и ти не знаеш кои са тези хора, то тогава още по-горещо ти препоръчвам този ивент, както може да се препоръча само една студена мастика.

Датата е 23 Април, Неделя, а мястото е Ъндърграунд Галерията. Входът е 5 лева, но ще има още – мърч на групите, много напитки и разбира се каузата на събитието – събиране на дарения за Грицко. Концертът ще започне на време, така че бъди там не по-късно от 18:30ч.

На уреченото място ще бъде и мийтинг пойнт за всеки, който иска да дари средства или да участва в организацията на следващото ни събитие.

Доведи приятел! Помогни на приятел! Забавлявай се! Съпротивлявай се!


Линк към фейсб(окл)ук събитието.

Тази Неделя, в Скопие, за Грицко.

Коментар на Грицко за „Храна, Не Война“.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 2 Коментари